English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕК излиза с доклад за докладите през 2012-а

Published on , , София

Извършването на промени в правната и съдебна система с цел по-нататъшното й привеждане в съответствие с тази на другите държави-членки е национална задача”*, а провеждането на фундаментална реформа на съдебната система трябва да се разглежда като национален приоритет.

Това е едно от най-важните послания в петия мониторингов доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (Cooperation and Verification Mechanism - CVM). Недвусмислено Комисията дава да се разбере, че установяването на правова държава е дело на цялото общество, а не само на институциите. Не случайно позицията на гражданското общество е сериозно застъпена - то е споменато 8 пъти в документа, при това в ролята на активен участник и коректив. Това е важен сигнал, на фона на съпротивата срещу Механизма, която е особено силна в най-критикуваните в докладите звена - например Висшият съдебен съвет. Това не е останало незабелязяно от Комисията, която отчита положителната роля на Механизма за насърчаване на промените, въпреки че „понякога Механизмът беше оспорван и критикуван от един или друг елемент на този необходим национален консенсус”.

Докладът ясно казва, че близо 5 години след влизането си в ЕС България трябва да смени фокуса: „елементите на правната рамка, която е
нужна за осъществяването на реформите, до голяма степен вече са налице,
въпреки че все още не са завършени
”, затова „следващите необходими стъпки в този процес трябва да се фокусират върху прилагането на новите закони от съдебната система и полицията”. От тази гледна точка става ясно защо най-много са критиките към съдебната система и нейното ръководство - защото там приетото законодателство трябва да влезе в практиката.

Политическата оценка за работата на правителството гласи, че то е показало „устойчива политическа воля и ангажимент да следва стратегията си за реформи”. Много сериозна роля в процеса на реформи е отредена на професионалните асоциации на магистратите и на гражданското общество, заради „нарасналото публично изискване за необратим процес на реформи”. Но: „Ръководството на съдебната система все още трябва да покаже истински ангажимент за провеждането на задълбочена съдебна реформа, защото бавният напредък не е резултат само от слабости в съдебната практика и наказателния кодекс.”

ВСС е пасивен и неангажиран към реформите

Българската съдебна реформа има две дългосрочни цели - подобряване на отчетността и увеличаване на професионализма на работещите в системата, припомня докладът. В този смисъл, с промените в Закона за съдебната власт е създадена законовата база за постигането на тези цели като са подобрени процедурите, свързани с назначенията, обучението, кариерното развитие и почтеността на магистратите. Но: „Висшият съдебен съвет трябва да демонстрира истински ангажимент към реформите като пренесе новия закон в практиката, за да засили ефективно управлението на съдебните органи, по-конкретно при разпределението на работното натоварване, в тясно сътрудничество с Министерството на правосъдието, професионалната асоциация и гражданското общество”. Въпреки измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, съдебната система не полага сериозно усилие да отрази препоръките на Комисията по отношение на съдебната практика, не са изпълнени и препоръките за систематизирано преследване на обвиненията в корупция сред магистратите.

Назначенията в съдебната система все още нямат необходимото ниво на прозрачност и надеждност”, пише отново в доклада. Цитирани са конкретни случаи от последната година със заключението: ”Последвалата мобилизация на професионалните асоциации на магистратите и гражданското общество, призоваващи за реформа на Висшия съдебен съвет, изпраща важен сигнал на подкрепа за съдебната реформа. Похвални са препоръките на гражданското общество за провеждането на обществени дебати и обявяване на имената на кандидатите на по-ранен етап. Назначаването на високо компетентни и мотивирани магистрати с безспорна почтеност чрез прозрачни процедури, особено в новия специалиризан съд за организираната престъпност е задължително за успешното провеждане на съдебната реформа”.

Къде е Главният прокурор?

Оправдателните присъди по дела за корупция на високо ниво и организираната престъпност отново са изведени като акцент в доклада, защото показват „сериозни недостатъци на съдебната практика”. Това е перманентна критика в докладите, но въпреки това „тези недостатъци не са анализирани по подходящ начин, нито има последващи действия от страна на ръководствата на съдебната власт, Висшия съдебен съвет, Главния прокурор и Председателя на върховния касационен съд”. Досега прокуратурата успяваше да се държи сякаш докладът не я засяга и успешно минаваше „между шамарите” в конфликта между изпълнителната и съдебната власт.

Очевидно това също е било забелязано от Комисията и този път Главният прокурор е споменат три пъти в доклада все в същия контекст. „Главният прокурор трябва да анализира систематично причините за оправдателните присъди в случаите на високо ниво, да направи препоръки за справяне с бъдещи случаи, когато се установят слабости в процедурата и да оспори оправдателните решения, когато изглежда, че съдът не е оценил правилно приложените доказателства”. И още: „Пасивното отношение като цяло на ръководството на съдебната система, Висшия съдебен съвет, Главния прокурор и Председателя на върховния касационен съд към значителни слабости в съдебната практика будят серизона загриженост.”

Затова и първата от препоръките на Комисията е „да се направят предложения за реформа на ВСС, Върховната касационна прокуратура и Прокуратурата изобщо”. От България се очаква да покаже, че назначенията в съдебната система, включително ВСС, са според принципите на прозрачността, независимостта, почтеността и професионалните заслуги; че случаите на корупция и незаконни действия в съдебната система ще имат дисциплинарни и наказателни последствия; да осигури електронен достъп до присъдите и мотивите и да прилага стриктно принципа на случайно разпределение на делата.

Има ли борба с корупцията?

Борбата срещу корупцията по високите етажи все още не е довела до убедителни резултати”. Има малко присъди и няма знаци за активни и целенасочени действия срещу корупцията по високите етажи. По повод многото оправдателни присъди по важни дела за корупция, препоръката отново е Главният прокурор да анализира причините и да предприеме коригиращи мерки. Анализът на конкретни случаи, направен от Комисията и независими експерти показва „сериозни слабости в съдебната и разследващата практика”, свързани основно със събирането на доказателства, защитата на свидетелите, липсата като цяло на стратегии за провеждане на разследванията, на обширни финансови разследвания и обезпечаването на имуществото. „Съдебната практика е снизходителна и прекалено предпазлива, ориентирана към процедурите, за сметка на въздаването на правосъдие”.

България продължава да прилага интегрирана стратегия срещу корупцията и организираната престъпност и е предприела редица мерки, но „в същото време, планът за справяне с организираната престъпност от 2010 не е напълно приложен и не е обновен за 2011”. И в тази област Комисията препоръчва засилено участие на гражданското общество чрез привличането на външни експерти в оценката на резултатите от стратегията. Очакват се и конкретни резултати от проекта БОРКОР.

Конфликтът на интереси също не се преследва достатъчно резултатно, а новосъздадената специализирана комисия все още не работи. Еврокомисията изразява загриженост по отношение на „слабостите в декларирането и проверката на имуществото на политици, магистрати и високопоставени държавни служители". И очаква фалшивите декларации и несъответствията да бъдат ефективно санкционирани.

Борбата с организирана престъпност - акции много, резултати малко

Въпреки настойчивите полицейски акции за справяне с организираната престъпност, цялостните резултати трябва да се подобрят значително”. Комисията препоръчва да продължи реформата в полицията като се адресират „слабостите в почтеността и независимостта на полицейските действия, събирането на доказателства и защитата на свидетели”. В техническото приложение към доклада е повдигнат и въпроса за практиката полицията да приема дарения от частни и юридически лица, за да финансира операциите си. Според комисията, "тази практика може да застраши независимостта на полицейското разследване" и се нуждае от допълнително проследаване. Същият коментар направи и говорителят на ЕК Марк Грей по време на брифинга за представянето на доклада.

Очаквано, Комисията продължава да настоява за необходимостта от спешно приемане на закон за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност, въпреки че проектът наскоро беше отхвърлен от българския парламент. ЕК очаква от България да разполага със законодателство, което да позволява „гражданска конфискация, която не се основава на присъда, както и извършването на ex-officio проверка на имуществото на високопоставени служители, магистрати и политици”, както и да покаже конкретни резултати в прилагането му.

5 години по-късно

През 2012-а, 5 години след влизането на България в ЕС и началото на Механизма за сътрудничество и проверка, Европейската комисия ще направи цялостна оценка на постигнатите резултати. Въпреки настойчивите опити на български и румънски журналисти да разберат дали това означава отпадане на механизма, говорителят на ЕК Марк Грей беше лаконичен: всичко зависи от резултатите, които България и Румъния ще постигнат. Той категорично отказа да коментира как докладите за България и Румъния ще се отразят на оценката на страните-членки за готовността на София и Букурещ да се присъединят към Шенгенското пространство.

Но от българския документ на пръв поглед е видно, че не е изпълнено едно от основните изисквания на партньорите ни в ЕС - резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията. За сравнение може да се отбележи, че в оценката за Румъния също има много критики, подобни на тези към България. Но няколко ключови думи правят впечатление. Румъния е предприела „значителни стъпки” в някои от най-важните области, борбата с корупцията трябва да „остане” (не да стане) топ приоритет, а съдебната реформа трябва „да ускори темповете си”, т.е. тя е в ход.

Предстои да се наслушаме на поредните взаимни обвинения между изпълнителната и съдебната власт. Първите остри реакции спрямо доклада вече са факт, но това в отделен текст. Ако обаче трябва да посочим "положителния герой" в доклада - това е българското гражданско общество в лицето на всички онези, които оказват натиск за промяна. Сега тези усилия са отчетени и подкрепени от Европейската комисия, а на правителството ясно е указано: слушайте гласа на собствените си граждани, дайте им думата, включете ги в общото усилие за реформи. Защото, докато ВСС се изживява като неприкосновен и самодостатъчен символ на (съдебната) власт; докато полицията и съда се обвиняват взаимно и не работят заедно; докато правителството търси в докладите само похвалите; докато гражданите седят и чакат безучастно - няма да има нито съдебна реформа, нито качествени разследвания, нито знакови присъди.

Това е, което българските институции и българските граждани трябва да разберат в този доклад. Пет години по-късно, време е започнем да осъзнаваме, че България е наистина член на Европейския съюз и трябва да стане наистина нормална държава. Ни повече, ни по-малко.

Анализ на миналогодишния доклад на ЕК четете тук, а обобщение на дискусията, организирана от euinside и blogeurope - тук.

*Цитатите са превод на euinside от английския текст на доклада.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required