English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС е вече почти готов с новата си финансова архитектура

Published on , , София

След горещото лято тази година, есента в Европейския съюз започва с не по-малко жега. Началото на есенния сезон беше дадено с няколко ключови събития. Едно от най-важните е, че след близо година лутане, занимание с непредвидени проблеми, спорове и преговори, най-сетне европейските финансови институции ще се сдобият с паневропейски финансов надзор. Това стана възможно, след като беше постигната сделка между Еврокомисията, Парламента и Съвета. Другото ключово събитие беше първото по рода си обръщение на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, същото като заглавие, но различно като институционалност от това на американския президент, за "състоянието на съюза".

Финансовият надзор

След като тройката сключи сделка за налагането на европейски финансов надзор, Съветът на министрите на финансите на съюза (Екофин) я одобри. С това се поставя началото на реформата на европейската рамка за надзор на финансовата система. Целта й е да се елиминират слабостите, които излязоха наяве по време на финансовата криза. Създава се Европейски борд за системен риск, който ще предоставя макронадзор на финансовата система и още три надзорни власти: Европейски банков орган, Европейски орган за застраховането и пенсионното осигуряване и Европейски орган за ценните книжа и пазарите. Както обясни белгийският министър на финансите Дидие Рейндерс, чиято страна в момента председателства ЕС, това е началото на един процес за създаване на нова финансова архитектура.

За да влезе в сила от 1 януари 2010 обаче, новата финансова архитектура трябва да бъде гласувана от Европарламента, което на първо четене ще стане на 20 септември. След това Съветът вече официално ще я одобри, без допълнителни дискусии. Възможно е обаче да се окаже, че постигнатото споразумение за финансовия надзор в ЕС ще бъде поредният компромис, който няма да успее да изпълни първоначалната си цел - да предпазва от нови финансови кризи. За това съдим по обяснението, което еврокомисарят на вътрешния пазар Мишел Барние даде след края на заседанието на Екофин:

"Европейският надзор е важен, тъй като половината от банките в Европа работят отвъд границите на държавите, в които са създадени. Ние не се опитваме да изместим националните надзорници, но ни е необходима система за общ надзор върху финансовите институции, застрахователните компании, тъй като те имат транснационален характер. Това споразумение е рамка, която трябва да бъде доизградена".

За да стане есента още по-гореща се очакват още инициативи на Европейската комисия, които председателят й Жозе Мануел Барозу обобщи в обръщението си за състоянието на съюза като "още регулация и засилване на надзора". Предстоят законодателни предложения за регулиране на пазара на деривати. Като част от предстоящите предложения ще бъде и създаването на

Фондове за преструктуриране на банките (Resolution Funds)

Според Мишел Барние превенцията струва по-малко от лечението, което се отнася както за околната среда, така и за финансовия сектор. "Данъкоплатецът вече не трябва да е на фронтовата линия", подчерта еврокомисарят като допълни, че не става дума за спасителни фондове в смисъла, който много страни приложиха в началото на кризата, за да избегнат рецесията (включително и САЩ), известни като bail-out операции. По-скоро идеята е за намиране на решение, което да върши работа в начален стадий на криза. "Ако надзорните инструменти изиграят добре ролята си, тогава рискът може пак да се превърне в криза, но можем да попречим на кризата да се превърне в бедствие", е логиката зад фондовете за преструктуриране.

Банковите такси

Все още обаче има много подробности за доизясняване, като например как точно да се изразходват парите в тези фондове. Желанието на Комисията е парите да си стоят във фонда, за да може да бъдат налични в случай на нужда и той да бъде независим от правителството. Сериозен проблем е и как точно да се избегне двойното облагане, защото вече няколко страни-членки на ЕС са въвели национални банкови такси на различен принцип и в различен размер. Допълнително усложняване идва от идеята за въвеждане на такса върху финансовите транзакции, която дори е възможно да бъде и първият евро данък. Белгийският финансов министър поясни, че в Белгия вече е гласувано облагането с данъци на финансовите транзакции, парите от които ще отиват директно в националния бюджет.

Предстои този въпрос да бъде допълнително обсъждан на неофициалния Екофин в края на месеца, като на 29 септември и Комисията ще излезе със съобщение по въпроса. Независимо от многобройните питания по темата, еврокомисарят по данъчната политика Алгирдас Шемета не успя да даде повече подробности. Той каза само, че вече са идентифицирани рисковете от въвеждането на общи европейски данъци и в момента се работи по намирането на решение по техническите проблеми за смекчаването на тези рискове.

Комисията се застъпва за координиран европейски подход, тъй като така ще се избегнат конкурентни дисбаланси между националните пазари, припокривания или многократно налагане на банкови такси върху транзакциите. На Европейския съвет през юни лидерите на съюза се договориха страните-членки да въведат система от такси и данъци върху финансовите институции, но окончателно решение предстои да бъде взето тази есен, след като бъде представена позицията на Комисията и след неформалните обсъждания в Екофин.

Проблемът допълнително се усложнява и от факта, че заради глобализацията, банките вече работят не само в един регион (в случая ЕС), но по цял свят. Затова е необходимо налагането на банкови такси и данъци върху финансовите транзакции да бъде договорено на ниво Г20. Това е старо желание на Европейския съюз, което обаче претърпя провал и САЩ наложиха собствени мерки в тази сфера. Г-н Рейндерс използва случая и отново напомни, че е необходима дискусия на ниво Г20.

Европейският семестър

И, ако все още има много работа по изграждането на европейската финансова архитектура или, по-точно, запълването й със съдържание, то сериозен напредък беше постигнат по отношение на засилването на координацията на икономическите политики на страните-членки. Екофин постигна споразумение за въвеждането на европейския семестър, което еврокомисарят по валутните въпроси Оли Рен определи като "подобрение на архитектурата на нашето икономическо управление".

Рен отново не изневери на традицията си да използва метафори, като заяви, че "това ще ни помогне да оправим макроикономическите дисбаланси и да предотвратим фискални несъответствия навреме, вместо да изпращаме пожарната тогава, когато къщата вече гори". Семестърът ще покрива фискалната дисциплина, макроикономическата стабилност, както и политиките, насочени към поощряване на растежа.

Очакванията на Комисията, подкрепени днес и от Екофин, са всяка страна-членка да предоставя най-новата и достоверна информация по широките бюджетни насоки, включително и планирания фискален баланс. Оли Рен уточни, че наблюдението върху бюджетните планове на страните-членки не включва подробно разглеждане "перо по перо". По-скоро става дума за това да се гарантира, че ЕС ще има обща фискална и икономическа политика. Прилагането на европейския семестър предвижда и налагането на нови санкции за страните-нарушителки на Пакта за стабилност и растеж.

Комисията ще анализира и ще отправя препоръки или, ако е необходимо, ранни предупреждения, които Еврогрупата (Съветът на министрите на финансите от еврозоната) и Екофин ще преценяват дали да одобрят. Страните-членки трябва да приемат съветите и препоръките и да предприемат коригиращи мерки. Ако това не се случи, тогава се очаква в сила да влезе нов механизъм на санкции, който обаче тепърва трябва да бъде разработен.

Пенсионните реформи и дефицитът

Оказа се обаче, че европейските министри на финансите не са намерили време да обсъдят писмото, което девет страни-членки на ЕС (предимно от източна Европа) изпратиха в края на август до работната група на Херман ван Ромпой и до Еврокомисията с искане за промяна на правилата за осчетоводяване на бюджетния дефицит. Писмото, подписано и от България, настоява разходите, които страните провеждащи пенсионна реформа правят да не бъдат включвани в изчислението на бюджетния дефицит. На въпрос на представител на полското президентство белгийският финансов министър отговори лаконично с "не, не сме го обсъждали".

Оли Рен обаче реши да не оставя въпроса съвсем в нищото като го определи като много важен и затова отговори така: "Надявам се да продължим обсъждането на този въпрос в работната група. За нас мнението на страните-членки е много важно. Всякакви промени в счетоводните стандарти ще изисква одобрението на страните-членки, затова искам да изслушам всички аргументи. Това е дискусия, която се провежда и в момента. Важно е обаче да се спазват ясните правила, заложени в Пакта за стабилност и растеж".

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside