euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Не е проблем една банка да фалира. Въпросът е как това да стане, без да се отрази на системата. Този урок от кризата е в основата на предложението на Европейската комисия за създаването на специални ликвидационни фондове, които да организират фалита на финансови институции по подходящ и безболезнен за финансовата система начин.

Основната предпоставка, от която изхожда предложението на Комисията, е че не бива да се допусне отново проблемите на банките да се финансират с парите на данъкоплатците. Подобно на принципа „замърсителят плаща”, познат от политиката в областта на околната среда. Задължително уточнение е, че целта на предложението е финансовият сектор да поеме тежестта на бъдещи кризи, а не да „връща” публичните средства, похарчени в сегашната криза.

Също така е важно да се отчете проблемът с „моралния риск”, а именно опасението, че подобно „презастраховане” (събиране на такси в специален фонд) ще насърчи банките да поемат по-високи рискове. Според Комисията „фондовете не трябва да се използват като застраховка срещу фалит или за спасяване на фалиращи банки”, а за да се улесни провеждането на процедурата по фалит. Задължително е също таксите, плащани от банките, да се изчислят така, че да не се прехвърли нарасналата финансова тежест върху върху цената на кредитите за реалната икономика и върху редовите клиенти на банките.

Един от най-спорните въпроси в очакване на предложението на Комисията беше дали става дума за общ европейски банков фонд или за отделни национални фондове. И двете, но едно по едно, е отговорът на Комисията. Според нея принципно „събирането на ресурс в общ паневропейски фонд би донесло очевидни ползи: увеличаване на диверсификацията на риска, значителни икономии, намалаване на общата сумата при споделяне на тежестта, стимулиране на сътрудничеството, ускоряване на процеса на взимане на решения, гарантиране на равни условия.”

Въпреки тези очевидни ползи, обаче, Комисията отчита, че би било много трудно да се пристъпи към създаването на общ фонд в отсъствието на интегриран надзор и обща кризисна рамка. Затова „подходяща първа стъпка е създаването на хармонизирана мрежа от национални фондове, обвързани чрез набор от споразумения за координиран национален кризисен мениджмънт. Целта е до 2014 година на базата на тези споразумения да се създадат общи европейски споразумения за управление на кризи и за надзора, както и дългосрочно действащ европейски ликвидационен фонд„.

Въпреки националния характер на фондовете, много важно е те да действат при общи условия и принципи. Комисията предупреждава, че индивидуалното въвеждане на банкови такси на национално ниво може да навреди на конкурентноспособността между националните банкови пазари. Може също да доведе до припокриване на таксите при трансграничните банки, както и да направи трудни и дори невъзможни опитите за решаване на бъдещи кризи.

„Само на общностно ниво може да се гарантира, че банките, опериращи в повече от една държава членка, ще бъдат обект на сходни изисквания по отношение на фондовете и ще бъдат поставени при равни условия, за да се избегнат прекомерни разходи за съответствие при трансграничната им дейност, както и да стимулира по-нататъшна интеграция на вътрешния пазар.”

Според предложението на Европейската комисия, таксите трябва да се внасят във фонда превантивно (ex ante), а не след появата на проблемни институции, защото това отново ще предизвика нуждата от намеса с публични средства. На този етап Комисията не смята за правилно дейността на фондовете да включва и други финансови институции като инвестиционните фондове и застрахователните компании, които имат своите особености.

Ключов въпрос за ликвидационните фондове е как ще се определи размера на таксата, внасяна от банките. От една страна е необходимо да се осигури достатъчен ресурс, а от друга - да се стимулира подходящо поведение на банките, за да се намали риска от намеса на фонда. Предстои тепърва да се реши дали приносът на отделните банки ще се оценява според активите, задълженията или печалбите. Независимо от това каква база бъде избрана, тя трябва да отговаря на следните принципи: да бъде избегнат възможен арбитраж; да отразява съответните рискове; да отразява системния характер на някои финансови институции; да е съизмерима със сумата, която ще бъде похарчена ако се стигне до процедура по фалит; да не вреди на конкуренцията.

Според МВФ общият размер на ресурсите в банковите фондове трябва да се движи между 2 и 4 процента от БВП на съответната държава (според МВФ директната нетна стойност на кризата е средно 2.7% от БВП на развитите страни от Г20. Когато към тази сума се прибавят и парите за гаранции и обезщетения тя възлиза на 25% от БВП). Целта на наскоро създадения шведски стабилизационен банков фонд е за 15 години да акумулира средства в размер на 2.5% от БВП на страната. Размерът на таксата, плащана от банките и други кредитни институции, е 0.036 % годишно от определени задължения. Германското предложение за системна банкова такса, която да се събира в стабилизационен фонд, предвижда общата сума да възлиза на 1 милиард евро годишно.

Каква е задачата на ликвидационните фондове? Да финансират организирана ликвидация на затруднените финансови структури, а не да спасяват бедстващи банки. В предложението на Комисията се подчертава, че „въпреки че фондовете няма да се използват за рекапитализация на банки, те трябва да имат достатъчно ресурс, за да се справят с различната цена на фалитите, както и да имат различен подход според различните по големина и характер банки”.

Най-общо процедурата след влизането в действие на фонда предвижда първо оценка на риска и изработване на възстановителен и ликвидационен план. Ако възстановителният план не проработи, влиза в сила ликвидационният. Фондът ще финансира операциите по определяне на „мостова" банка; частично или пълно прехвърляне на активи и/или задължения; разделянето на институцията на оздравена банка и банка за проблемни активи, както и административни, правни или консултантски такси и някои особено важни функции на банките като платежни системи.

Тъй като очевидно размерът на фонда ще е значителен в повечето икономики, правилата за управлението му са от изключително значение, подчертава Комисията. Вноските на банките могат да влизат в държавния бюджет или да се събират в отделен фонд. „Някои държави-членки биха могли да се изкушат да използват тези вноски, за да намалят публичния си дефицит”, допуска Комисията. Но предупреждава, че в дългосрочен план това може да изиграе лоша шега на правителствата.

Затова Комисията смята че „банковите ликвидационни фондове трябва да останат отделни от националните бюджети и да се използват само за ликвидационни разходи". Функционалната независимост от правителствата ще гарантира, че фондът ще се използва само по предназначение. Важно е също националните правителства да имат предвид, че използването на ликвидационните фондове трябва да става в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ.

Подробностите в режима на управление на фондовете тепърва ще се прецизират, но трябва да отговорят на три основни въпроса:

Как ще се съхраняват събраните средства? - Според предложението на Комисията „средствата трябва да се инвестират в географски добре диверсифициран портфейл високо ликвидни небанкови активи с малък кредитен и пазарен риск, както и по начин, който подкрепя реалната икономика.”

Другите две въпроса са при какви условия фондът ще се използва за ликвидиране на банки и как ще се разпределят разходите в случай на трансгранична ликвидация. На тези въпроси Комисията тепърва ще търси отговор, но се ангажира да предложи хармонизирана рамка , която ще определи кога и как да се използват фондовете, както и специална процедура за действие при трансграничните банки.

През октомври ще бъде приета „пътна карта” с конкретни срокове, мерки, средства и планове за завършена европейска рамка за управление на кризи. Намерението на Комисията е да представи съответните законодателни предложения както за кризисната рамка, така и за създаването на ликвидационните фондове в началото на 2011 година.

Комисията уточнява, че създаването на ликвидационните банкови фондове е само една част от общата рамка за управление на кризи. Целта е правителсвата на държавите членки да разполагат с общи средства, които могат да се използват коориднирано в случай на големи банкови фалити, като защитават финансовата система като цяло и избягват необходимостта от държавна помощ. (ЕК вече предложи мерки за затягане на капиталовите изисквания и за реформа на надзора на общностно ниво, а през юли ще излезе с предложение за подсилване на съществуващите схеми за гарантиране на депозитите.)

Предстои предложението на Комисията да бъде разгледано от лидерите на ЕС на Съвета на 17 и 18 юни. Темата за финансовата регулация ще бъде водеща и на срещата на Г20 в Торонто на 26 и 27 юни. Европейската комисия призовава своите представители там да остояват нейното предложение, за да се постигне бързо съгласие по общи принципи и да се избегне прилагането на различни национални подходи.

САЩ вече имат два проектозакона за финансовата регулация - единият предложен от президента Барак Обама и одобрен от Сената и вторият, подкрепен от Камарата на представителите. Предстои двата законопроекта да се обединят и да бъде приет окончателният вариант. МВФ също излезе с предложение за глобална банкова такса, което предстои да бъде прецизирано и представено на лидерите на Г20. Отсега се знае, обаче, че има страни, които са твърдо против това, а е ясно, че ако не бъдат въведени глобално, каквито и мерки да се наложат, те няма да имат нужния ефект.

Другият сериозен въпрос е дали в края на краищата, въпреки амбицията да бъдат защитени данъкоплатците, допълнителната финансова тежест върху банките в края на краищата няма да бъде платена от техните клиенти.