English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Европа все още очаква момента на истината

публикувано на , , София

Моментът на истината за Европа настъпи, каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в първото си изявление „За състоянието на Съюза” пред Европейския парламент. Барозу изглеждаше напрегнат, въпреки че преди началото на парламентарната сесия демонстрира приятелски отношения с евродепутатите, разговаряйки с тях непринудено и с усмивка. Може би заради очакваните критики от Парламента, може би заради недоволството на депутатите, че бяха задължени от лидерите на групи да присъстват на сесията под заплахата от сериозни глоби.

Какво имаше предвид Барозу под "моментът на истината"? Както се очакваше, той отправи силно послание към страните-членки, че не мислят достатъчно европейски:

Европа трябва да покаже, че е повече от 27 различни национални решения. Или ще плуваме заедно, или ще потънем поотделно. Ще успеем само ако, действайки национално, регионално и локално, мислим по европейски”.

Тази нишка прозираше през цялата реч на Барозу, вероятно и заради желанието на евродепутатите да чуят именно това. Той обобщи състоянието на Съюза в момента с думите, че е издържал теста на кризата и затова сега е важно какво предстои. Важно е не да коментираме какво и защо се е случило, а как да доведем Съюза до състоянието, в което искаме да бъде, обясни председателят на Комисията. Той определи 5 важни приоритета пред Съюза за следващата година:

- справянето с кризата и въвеждане на икономическото управление

- възстановяването на растежа на икономиката и създаване на повече работни места

- създаване (в ЕС) на пространство на свобода, справедливост и сигурност

- стартиране на преговори за модерен бюджет на ЕС

- увеличаване на глобалната тежест на Съюза

Разбираемо, Барозу акцентира сериозно на икономическото управление - не само поради неговата важност, а и защото това е една от точките, по които Комисията може да отчете пълен успех - днес финансовите министри от Съюза дадоха окончателното си одобрение за стартирането на европейския икономически семестър. Барозу увери евродепутатите, че „Комисията ще засили ролята си като независим рефер и ще следи за спазването на новите правила” - позиция, на която Парламентът особено държи и редовно подчертава.

Друга тема, по която Комисията може да се похвали с успех, е финансовата регулация. Барозу припомни направеното досега и благодари на Парламента за споразумението, постигнато в последните дни, което дава възможност да бъде създадена новата архитектура на европейския финансов надзор. Още тази есен Комисията ще направи предложения за забрана на голите къси продажби, за търговията с дълг, за деривативите, агенциите за кредитен рейтинг, фондовете за банково престуркутриране и кризисния мениджмънт. Барозу недвусмислено изрази продкрепата си за въвеждане на такса върху финансовите операции, което Комисията скоро ще предложи.

Дните на залаганията, че някой чужд дом ще изгори, свършиха. Ние продължаваме да настояваме, че банките, а не данъкоплатците, трябва да платят разходите по своите собствени рискове и провали.”

Специално внимание Барозу отдели на единния пазар като възможност за стимулиране на растежа и увеличаване на заетостта. В Европа има 4 милиона свободни работни места, затова Комисията ще предложи създаването на "European Vacancy Monitor", чрез който хората ще могат да следят къде има работни места и какви умения са необходими. Барозу отбеляза и работата за облекчаване на малките и средни предприятия, специално по отношение на бюрократичните пречки. На базата на доклада на бившия еврокомисар Марио Монти, тази есен Комисията ще представи нов Акт за единния пазар, както и нова индустриална политика.

Председателят на Европейската комисия не пропусна да подчертае значението на стратегията Европа 2020 с нейните цели за устойчив растеж, повече заетост и инвестиции в знанието и иновациите.

Може би единствената новина в изявлението на Барозу беше създаването на „проектни” еврооблигации, с които да се финансират големи инфраструктурни проекти. При това, в контекста на търсене на нови източници за финансиране на бюджета на ЕС. На фона на съпротивата на Парламента срещу емитирането на еврооблигации, очевидно подходът на Барозу беше успешен, защото не се чу нито едно критично изказване по този въпрос.

Председателят на Комисията изтъкна и нуждата от обща енергийна политика на ЕС, като обеща през следващата година комисията да представи план за действие в тази област, инфраструктурен пакет и план за енергийна ефективност. Европа трябва да завърши вътрешния си енергиен пазар, да изгради и свърже енергийните си мрежи и да осигури енергийна сигурност и солидарност, каза Барозу. Самият той ще посети Каспийския район до края на годината, за да демонстрира важността на Южния газов коридор за увеличавне на сигурността на доставките.

По отношение на общата външна политика, която е чувствителна тема за евродепутатите, Барозу подчерта, че Съюзът е отбелязал прогрес. Силно одобрение от Парламента, обаче, пожъна тезата му че „няма да имаме световната тежест, от която се нуждаем, без обща отбранителна политика. Вярвам, че сега е моментът да отговорим на това предизвикателство.”

Барозу не пропусна и възможността отново да подчертае, че единственият начин ЕС да има глобална политическа роля, съотвестваща на икономическата му тежест, е като действа единно - като Европа, а не като 27 отделни страни. Барозу обеща, че заедно с Върховния представител по външната политика Катрин Аштън ще представи нова визия за увеличаването на европейската роля в световен мащаб.

Единствените бурни аплодисменти, които получи, обаче, бяха по темата за човешките права. Работим много по Стокхолмския план за действие, каза Барозу, ще представим стратегия за вътрешна сигурност, за да се справим със заплахите на организираната престъпност и тероризма. Комисията ще представи и ново предложение за охрана на външните граници.

По брюкселски заобиколно той коментира въпроса с експулсирането на роми от Франция така:

Европейците ще открият, че техните фундаментални права и задължения съществуват, където и да отидат. Всеки в Европа трябва да уважава закона, а правителствата трябва да уважават човешките права, включително тези на малцинствата. Расизмът и ксенофобията нямат място в Европа.”

Въпреки че ръкопляскаха бурно, впоследствие евродепутатите го упрекнаха ,че не е нарекъл нещата с истинските им имена и че Комисията не е заявила ясно, че Франция нарушава човешките права.

В духа на новия тон на сътрудничество и подкрепа, възцарил се между Комисията и Парламента в последните месеци, Барозу завърши речта си с еднозначен реверанс към някои основни искания на парламента:

Тайната на европейския успех е в уникалния общностен модел. Повече от всякога Комисията трябва да води политическия дневен ред със своята визия и предложения. Призовах за специални отношения между Комисията и Парламента - двете европейски институции par excellence. И засилвам политическото си сътрудничество с вас.”

На фона на речта, премерена и очевидно съобразена с това, което депутатите искат да чуят, критиките на евродепутатите бяха също очаквани - не толкова по същество, колкото по отношение на липсата на достатъчно категорична позиция от страна на Комисията. Стана ясно, че основните приоритети, очертани от Барозу, са приоритети и на Парламента и по някои от въпросите той вече има подкрепата му - например за таксата върху финансовите транзакции.

Най-голямата група в ЕП – ЕНП (към която принадлежи и самият Барозу) даде да се разбере, че е за въвеждането на евро данък като собствен ресурс за бюджета на ЕС. Председателят на групата Жозеф Доул призова Барозу и Комисията да работят в посока „повече Европа” и заедно с Парламента да убедят страните-членки, че "да работят заедно, да инвестират заедно не поставя под въпрос нито суверенитета, нито престижа им.”

Лидерът на либералите Ги Верховстад призова Барозу да довърши реформата във финансовия сектор и по отношение на общото икономическо управление, особено в еврозоната, защото „обща валута без обща икономическа политика е нонсенс”. При това, Верхофстад подчерта, че е важно именно Комисията да води това икономическо управление, а не работната група на президента на съюза Херман ван Ромпой (в нея участват финансовите министри от страните-членки и се смята, че предложенията й са по–скоро в духа на интерговернментализма, срещу който евродепутатите така остро протестират). Верховстад коментира, че желанието на някои страни- членки бюджетът на общността да се намали с 20-30 процента е нелепо, а по-скоро трябва да се търси намаляване на вноските на страните-членки и заместването им със собствени източници.

Лидерът на социалистите Мартин Шулц наблегна, очаквано, на социалното неравенство. Той изнесе данни от медиите за огромни печалби на банките, които несправедливо са били разпределени като бонуси, вместо да влязат в социалния фонд. Затова, според Шулц „таксата върху финансовите транзакции е нещо, което трябва да видим в бъдеще. Ако Комисията не ни го даде, ние ще използваме всички налични средства, за да го получим, включително новата гражданска инициатива. Банките и особено спекулантите трябва да бъдат накарани са си платят за кризата”. Със същия ултимативен тон Шулц заплаши Барозу, че ако не защити общностния метод срещу междуправителствения подход, ще му бъде търсена сметка на следващото изявление „За състоянието на Съюза”.

Най-критичен беше Шулц именно по въпроса за доминиращата роля на страните-членки. Той обвини Барозу, че е направил много отстъпки в предишния, а и в сегашния си мандат и европейското управление се води от Франция и Германия, вместо от Комисията.

В същия дух, но още по-остро, беше изказването на лидера на Групата на Зелените/ЕСА Даниел Кон-Бендит, който нарече Барозу “отсъстващият председател” на Европейската комисия. Той го обвини, че е неспособен да се противопостави на волята на националните правителства и да защити европейския интерес; че се страхува ясно да разкритикува Франция за дискриминацията срещу ромите и че пренебрегва „слона в стаята” по отношение на финансовите проблеми на Гърция - огромният и безсмислен бюджет за отбрана.

Въпреки тези критики, обаче, знаците сочат друго. Парламентът, колкото и да недоволства от „гъвкавата” позиция на Комисията по спорните въпроси, силно се облагодетелства от нея в борбата си срещу „междуправителствения подход", а именно държавите-членки да решават въпросите в преговори помежду си и съобразно националните си приоритети.

Принуден да балансира между страните-членки и Парламента, Барозу показа, че може да пази равновесие- неслучайно това е вторият му мандат като председател на Европейската комисия. И неслучайно той направи първото в историята на ЕС обръщение „За състоянието на Съюза”, а не Президентът - Херман ван Ромпой - знак, че Комисията не смята да отстъпва правомощията си, колкото и да се старае да угоди на всички.

Знак, че моментът на истината за Европа тепърва предстои.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.