English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европейският финансов надзор все пак ще се случи

Published on , , София

След Мадридския компромис за Европейската дипломатическа служба, европейската „троица” (Комисията, Парламентът и Съветът) постигна нов важен пробив - по въпросите на финансовия надзор. Темата е на дневен ред повече от година, но различията в позициите на трите страни забавиха приемането на адекватно законодателство. Както и по други важни въпроси, проблемът беше в стремежа на Парламента за повече власт на паневропейските надзорни органи над националните, отсреща съпротивата на Съвета (страните-членки) за намеса в управлението на финансовия сектор на национално ниво и по средата компромисните предложения на Комисията, които не удовлетворяваха нито една от двете страни.

Сега, обаче, пътят пред конституирането на Европейския борд за системен риск (ЕБСР) и Европейските надзорни органи (ЕНО) е открит. Комисарят по вътрешния пазар Мишел Барние коментира, че с новата архитектура на финансовия надзор ЕС ще разполага с „контролна кула и радарни екрани, необходими за идентифициране на рисковете, иниструменти за по-добър контрол на финансовите играчи и средства да действа бързо и координирано”, съобщи EUobserver .

Изданието European Voice цитира белгийския финансов министър Дидие Рейндерс, според когото постигнатото споразумение е „може би най-важното решение” взето от ЕС в отговор на кризата. Задоволството му е разбираемо, защото след дълъг блокаж в преговорите по въпроса, именно белгийското председателство на Съюза успя да осигури сделката.

Новите институции

Европейският борд за системен риск ще изпълнява надзорни функции на макро ниво като разработи общ набор от индикатори за оценка на риска на специфични презгранични финансови институции и на базата на анализ ще отправя ранни предупреждения и препоръки. По настояване на Европейския парламент, през първите 5 години президентът на Европейската централна банка ще бъде същевременно и президент на ЕБСР с аргумента, че така на поста ще се придаде независимост и морален авторитет, както и ясна идентификация на отговорността му пред гражданите.

И ако Бордът има повече анализаторски функции, то Европейските надзорни органи бяха истинската ябълка на раздора. Мега органът включва три отделни звена за различните видове финансови институции: Европейски банков орган, Европейски орган за паразите и ценните книжа и Европейски орган за застраховането и задължителното пенсионно осигуряване.

Надзорните органи ще имат право да се налагат над националните си партньори в три случая: когато са нарушени законите на ЕС; когато има спор между националните надзорници (в този случай ЕНО ще имат право да налагат законово обвързано посредничество и да налагат решения на засегнатите институции, когато компромис не бъде постигнат), както и да се намесват като посредници по своя собствена преценка (а не само при поискване от националните надзори) и когато някоя държава-членка поиска това в кризисна ситуация. Това е една от точките, по която Съветът се наложи над Парламента - само националните правителства да имат право да обявят криза.

Позицията на Парламента

Най-доволни, обаче, са евродепутатите от извоюваното право на ЕНО да разследват определени финансови институции, продукти или финансова дейност като например „токсични” продукти или голите къси продажби. Надзорът има право временно да ги забрани и да поиска от Комисията да предложи законодателство за постоянна забрана.

„По настояване на Парламента тези органи ще имат истински зъби. При положение че рискът от спекулации във финансовия сектор все още съществува, много е важно, че беше прието предложението на Зелените ЕНО да могат да забраняват търговията с рискови продукти в определени случаи”, коментира германският евродепутат от Групата на Зелените Свен Гиголд, цитиран от EurActiv.

Гиголд обаче изрази съжалението си, че Съветът е настоял на всяка цена страните-членки да запазят правото да обявяват криза и е държал на своето „нелогично и неефективно предложение” трите надзорни органа да се разпръснат в три различни града. Европейският банков орган ще бъде разположен в Лондон, надзорът на пазарите и ценните книжа - в Париж, а на застраховането - във Франкфурт.

В офицалното съобщение на Европейския парламент се подчертава, че институцията е извоювала правото на демократичен контрол върху цялата надзорна система. Парламентът ще има право на вето при назначаването на председателите на трите надзорни органа, ще може да поиска от Съвета да обяви извънредно положение във финансовия сектор и ще има думата за техническите стандарти и мерките за изпълнението им. Председателят на ЕБСР ще информира редовно за дейността си председателя и заместник-председателите на парламентарната Комисия по икономическите и валутните въпроси. Въпреки съпротивата на Съвета към настоящия момент, четирите големи групи в ЕП излязоха с обща политическа декларация, че с бъдещи законодателни актове ще се осигурят допълнителни правомощия на Европейските надзорни органи по отношение на общоевропейските субекти като агенциите за кредитен рейтинг и търговските депозитари.

Какво следва

Очаква се постигнатото споразумение да получи окончателна подкрепа от страните членки на Съвета на финансовите министри на 7 септември, а до края на месеца промените да бъдат гласувани от Парламента, за да влязат в сила от 1 януари 2011. Създаването на институциите е предпоставка за приемането на други законодателни инициативи по отношение на финансовия сектор: предложението на Комисията за фондовете за преструктуриране на банки, налагането на стабилизационни такси върху финансовите институции и евентуално – на такса върху финансовите транзакции. Последното може да се окаже и първият евроданък в историята на ЕС.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required