English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

България подкрепи частично Договора за стабилност в еврозоната

публикувано на , , София

Народното събрание даде мандат на българското правителство да води преговори за участието на страната в „Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз” (ИВС). Това е междуправителственото споразумение, договорено в края на миналата година под името „фискален пакт”, което след четири редакции на текста вече се нарича „Договор за стабилност, координация и управление в ИВС”. Договорът предвижда мерки за строга бюджетна дисциплина и по-тясна координация на икономическите политики на страните от еврозоната. На Европейския съвет миналия декември беше договорено и участието на страните извън еврозоната, които имат желание да подкрепят договора цялостно или частично. Още тогава България, в лицето на премиера Бойко Борисов, заяви готовност да участва, както и повечето страни от ЕС.

Както стана ясно от решението на парламента, прието в петък, 27 януари, на този етап България ще подкрепи само глава трета от договора, т.нар. фискален пакт, който предвижда мерки за бюджетната дисциплина. Те са записване на „златно правило” за ограничение на дълга и дефицита в конституцията, въвеждане на автоматични механизми за корекция при отклонение от бюджетните цели и възможността страна-членка да бъде изправена пред съда на ЕС, ако не спазва ангажиментите си по договора. Що се отнася до глава четвърта от договора, в която е отбелязано, че страните ще се стремят към по-тясна координация на икономическите си политики, разпоредбите й ще важат за България след влизането на страната в еврозоната.

В решението на Парламента е записано изрично условие участието в договора да не води до финансови задължения за България, както и до „ангажименти за хармонизиране на данъчната й политика с договарящите се държави”. Това беше акцентът в изказванията на представителите на управляващата партия ГЕРБ - както депутати, така и министрите Симеон Дянков (на финансите) и Николай Младенов (на външните работи). „Икономическата и данъчната координация в ЕС е най-страшното нещо, което може да се случи на България”, заяви и съпредседателят на Синята коалиция и лидер на СДС Мартин Димитров. Какво означава това, ако искаме да правим пенсионна реформа да я координираме с още 25 страни, възмутено попита Мартин Димитров? И сам си отговори: това означава централизация. „Ако сега не се опълчим на централизирана Европа, утре ще плащаме сметката”.

Всъщност, в тази глава четвърта, представяна като толкова опасна за България от политици и икономисти, има само най-общи насоки за координация на политики „от съществено значение за гладкото функциониране на еврозоната”. В последната редакция на текста дори е премахната препратката към пакта „Евро+”, където е спомената данъчната координация (по който България също е страна). Според изказването на финансовия министър Симеон Дянков пред народните представители, България изрично е изискала в договора да няма препратки към пакта „Евро+”. Темата "Опасна ли е данъчната хармонизация в ЕС" провокира горещи дебати и на този сайт.

Опозицията, в лицето на БСП и ДПС, лансира тезата, че България може само да спечели, ако подкрепи и частта от договора за координация на икономическите политики. Според депутата Алиосман Имамов (ДПС), основната цел на България в този договор трябва да бъде да участваме в изработването на политики, които да подпомогнат икономическото ни развитие и да засилят конвергенцията [сближаването] на ниво ЕС.

“Въпросът е каква е позицията ни след призива на г-жа Меркел за повече Европа. Балканските тарикатлъци са нещо изключително опасно – присъединяваме се към едни клаузи, а към глава 4-та – не. Защо бягаме точно от тази глава? Щели да ни увеличат данъците. Продължаваме да си играем на идеологеми, без да си даваме точна сметка какво точно искаме да постигнем.[...] Този договор е първата крачка към формиране на цялостна европейска икономическа политика. Въпросът е каква е позицията на България”, заяви депутатът от БСП и бивш министър на икономиката Румен Овчаров.

Той каза още, че “този договор е свързан с директни финансови ангажименти за България от момента ни влизането ни в еврозоната”. Вероятно г-н Овчаров има предвид връзката с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), постоянният спасителен фонд за еврозоната, само че той се учредява с отделен договор, по който България така или иначе е страна, защото по силата на присъединителния си договор е длъжна да приеме еврото, когато изпълни критериите за това. И въпреки объркването, което настъпи миналата пролет и все още не се е разсеяло напълно вноските в ЕМС нямат нищо общо както с новия договор, така и с пакта "Евро+". Текстът на договора за ЕМС също беше променен във връзка с Договора за стабилност на еврозоната и с необходимостта да бъде активиран по-рано - от юли 2012 г. и ще бъде одобрен от лидерите на Европейския съвет в понеделник, 30 януари.

Като цяло направи впечатление, че депутатите от БСП и ДПС бяха по-подготвени по текста на договора, използваха повече и по-конкретни аргументи, макар и на места доста манипулативно. За сметка на това, депутатите от мнозинството заложиха, както обикновено, на лозунги и кухи политически фрази, като оставиха външния министър Николай Младенов да оборва сам критиките на опозицията и да аргументира позицията на управляващите.

Съпредседателят на Синята коалиция и лидер на ДСБ Иван Костов изрази подкрепата си за договора и направи много смислено предложение към правителството: „Самата ратификация на Договора за стабилност е оръжие на българското правителство да поиска да се опрости и дори да се премахне механизма за влизане в еврозоната”, каза г-н Костов. Според него, с гаранциите, съществуващи в договора, всички други условия за влизане в еврозоната стават излишни. Същата теза лансира евродепутатът от ЕНП (Синята Коалиция) Надежда Нейнски по време на дискусията за икономическото управление на ЕС, организирана от euinside миналия ноември. Предложението обаче не предизвика интерес сред депутатите, които предпочетоха да си разменят вътрешнополитически нападки и да броят в колко европейски страни са управлявали социалистически правителства в началото на кризата.

В крайна сметка, решението беше прието, както се очакваше без промени и без излишни страсти. Очаква се окончателният текст на Договора за стабилност да бъде одобрен на Европейския съвет в понеделник и да бъде подписан в началото на март. След това трябва да бъде ратифициран от националните парламенти. Според последната редакция на текста, договорът ще влезе в сила, когато бъде ратифициран от 12 страни.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.