English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европейският съвет за растеж и заетост - много шум за нищо

Published on , , София

Президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обича да казва, че в ЕС има 23 милиона безработни и 23 милиона малки и средни предприятия и ако всяко едно от тях наеме по един безработен, безработицата в ЕС ще изчезне. Този пример обилно се цитира и от европейските лидери, като се започне от германския канцлер Ангела Меркел и се стигне до българския премиер Бойко Борисов. Ако се абстрахираме от находчивата игра с цифрите обаче, мерките за растеж и заетост, одобрени от Европейския съвет на 30 януари, са просто високопарно пустословие.

Как намаляваме безработицата?

С нови документи, предимно. Всяка страна-членка трябва да представи Национален план за работни места, който е част от Националната програма за реформи. Изпълнението на плана ще бъде обект на засилено наблюдение в рамките на Европейския семестър. Той трябва да включва мерки за реформиране на трудовите пазари, обвързване на цената на труда с производителността, насърчаване на младежката заетост, осигуряване на възможност за стажове и обучения на младите хора, премахване на ограниченията в защитените сектори.

Трябва да запазим работата на хората и да създадем нови работни места, включително в 'зелената икономика'. Това означава да се предприемат конкретни действия за преодоляване на несъответствията между уменията и потребностите и на географските несъответствия. Това означава също реформа на пазара на труда и разглеждане на въпроса за разходите за труд във връзка с производителността.”

Пред лидерите на ЕС председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу направи презентация по темата, от която ясно се вижда колко сериозен е проблемът с младежката безработица в ЕС. Средното ниво е 22%, като най-драматично е положението (съвсем очаквано и разбираемо) в Гърция и Испания, където близо половината от младежите са без работа. Но ситуацията не е розова в целия ЕС, с изключение на Германия, Австрия (единствени под 10%), Чехия, Словения, Дания и Финландия. Въпреки това, в заключението на лидерите е записано, че решение на проблема ще се търси чрез повече възможности за стажове и практики, както и пълноценно използване на портала за професионална мобилност EURES за намиране на работа в рамките на ЕС.

От своя страна, ЕС ще подпомогне страните с най-високи нива на младежката безработица като работи с тях за пренасочване на налични европейски средства, с цел младите хора да започнат работа или обучение. Или като улесни трансграничната мобилност на работната сила чрез преразглеждане на европейските правила за взаимно признаване на професионалните квалификации, което, както може да си представи всеки, опитал да разбере изискванията за практикуване на определена професия в различни страни-членки, е чутовно трудоемка и още по-времеемка задача, при това с неизвестен край. Подобно на „осъществяването на напредък в областта на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права за мигриращите работници”.

Единен пазар?

От последното изречение започва да се промъква една мисъл, която ясно изкристализира между редовете в частта, посветена на единния пазар. Там, измежду десетките законодателни актове, които „спешно” трябва да бъдат одобрени и приложени от страните-членки, се крие следното изречение: необходим е „напредък в структурираните дискусии по координацията по въпросите на данъчната политика и превенция на вредни данъчни практики в контекста на пакта „Евро+”". Изваждам този акцент, защото е очевидно, че няма как рано или късно ножът да не опре до „свещените крави” в националните прерогативи като данъците, социалните системи, пенсионните системи, образованието. Докато страните-членки имат право сами да определят политиките си в тези области и да ги използват като скрити форми на протекционизъм, единният пазар ще си остане една красива, но далечна мечта.

Това впечатление се затвърждава от списъка с теми, където е необходимо да се постигне хармонизация между практиките в различните страни: стандартизацията, енергийната ефективност, опростяване на счетоводните изисквания, опростянаве на правилата за обществени поръчки, електронната търговия, патентите, услугите, енергийният пазар.

23 милиона малки и средни предприятия (МСП)

Основен инструмент в подкрепа на МСП трябва да бъдат европейските структурни фондове, става ясно от изявлението на лидерите. Средствата в рамките на сегашната финансова рамка (2007-2013), които все още не са разпределени възлизат на повече от 82 милиарда евро, по данни на ЕК. Според председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу, МСП могат да използват средства от структурните фондове, например, като гаранции за банкови заеми.

По-добро мобилизиране на структурните фондове чрез ускорено изпълнение на съществуващите програми и проекти, като при необходимост се извършва преразпределение на средствата между отделните програми и бързо се поемат ангажименти за средства, които все още не са отпуснати за конкретни проекти, като се поставя акцент на стимулирането на растежа и създаването на работни места”.

Сред мерките в подкрепа на МСП са още засилване подкрепата на Европейската инвестиционна банка за МСП и инфраструктура; ускорено разглеждане на предложението на ЕК за „проектни облигации”, за да се стимурира частното финансиране на ключови инфраструктурни проекти; осигуряване на по-добър достъп до рисков капитал (venture capital) в цяла Европа чрез споразумение за европейски паспорт; засилване ролята на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес” в подкрепа на микропредприятията; подобряване на бизнес-средата за МСП чрез намаляване на необоснованата административна и регулаторна тежест.

За да стане още по-ясно какво липсва в изявлението на лидерите, успоредно с него мозъчният тръст Re-define публикува алтернативен „Пакт за растеж”, по аналогия с фискалния пакт, договорен на Европейския съвет. Неслучайно и първото условие в „Пакта за растеж” е страните да не попадат под ударите на фискалния пакт, когато става дума за публични инвестиции в периода 2012-2015 година. И тъй като, за да има повече публични инвестиции са необходими допълнителни бюджетни приходи, Re-define предлага няколко варианта: въвеждане на европейски въглероден данък; национални, но координирани на европейско ниво такси върху банковите баланси и данък върху финансовите транзакции по британски модел, така че да се включат облигациите и пазарите на деривати; увеличение на данъците върху земята, имотите и богатството.

Същевременно, с цел да се използват максимално ефективно 80-те милиарда евро в бюджета на ЕС до 2013 година, анализаторите смятат, че ЕК трябва да отмени изискването за съфинансиране за страните със спасителни програми, специално по отношение на инвестиционните проекти, както и да ускори пускането на „проектни облигации” в подкрепа на инвестициите в транспорт, телекомуникации и зелена енергия. С цел по-голяма подкрепа за МСП е необходимо незабавно увеличение с 50% на ефективните използваеми ресурси на Европейската инвестиционна банка, на внесения капитал с 20 милиарда евро и на гаранциите на страните-членки с 50%. ЕИБ трябва да увеличи повече от три пъти капитала в Европейския инвестиционен фонд - от сегашните 484 милиона евро на милиард и половина евро, смятат още анализаторите.

В реалността, обаче, ангажиментите на страните-членки далеч не са така конкретни, а още по-малко имат финансово измерение. И най-вече - заобикалят отдалеч най-чувствителните теми. Какви национални решения ще бъдат предложени и как ги оценява ЕК (и останалите страни) ще стане ясно през юни. А дотогава ще продължаваме да подозираме, че единствената причина за специалния Европейски съвет, посветен на растежа и заетостта, беше да се оборят критиките за вманиачаване в бюджетната дисциплина. В крайна сметка, циничният извод е, че фискалният пакт е факт, а останалото е „всяка коза за свой крак”.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required