English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

България трябва да участва активно в процесите в ЕС

Published on , , София
Last change on

България е пряко засегната от случващото се в еврозоната и не може да си позволи да не се интересува от кризата - това заявиха всички участници в кръглата маса “Икономическото управление на ЕС - политическият път напред”, организирана от euinside с подкрепата на Европейския парламент. Разбира се, не толкова еднозначна беше оценката за това какви позиции трябва да заеме страната ни и какви действия да предприеме.

България трябва да изпълнява ангажиментите, които е поела като член на ЕС, подчерта евродепутатът от групата на ЕНП (Синята коалиция) Надежда Нейнски. Тя даде пример с обещанията за увеличението на заплати и пенсии, които не са записани в конвергентната ни програма (тя се изпраща всяка година в Европейската комисия за оценка и препоръки). Ние сме финансово стабилни, но заплатите ни са ниски и можем и да продължим да бъдем стабилни и бедни, без да повишим конкурентоспособността си, предупреди г-жа Нейнски. Тя подчерта, че за да участва активно в процесите и решенията в ЕС, България трябва да защитава аргументирани позиции. Според евродепутата, България трябва да формализира дебатите за новите критерии за влизане в монетарния съюз, заедно с другите страни извън еврозоната. Надежда Нейнски прогнозира, че в крайна сметка кризата няма да се реши без намесата на ЕЦБ и емитиране на общи еврооблигации.

Ивайло Калфин, евродепутат от групата на Социалистите и демократите (Коалиция за България) беше изключително критичен в оценката си както за реакцията на ЕС спрямо кризата, така и за българските позиции. Според него единственият начин за справяне с кризата в еврозоната е ЕС да допусне МВФ, който има нужната експертиза да помогне на затруднените страни. България ще пострада повече от страните от еврозоната, ако нещо стане с еврото, предупреди Ивайло Калфин. Според него, има пряка опасност за валутния борд в страната, ако ЕЦБ започне да печата пари и еврото се обезцени. Това ще оскъпи българския внос на енергийни ресурси, които плащаме в долари, предупреди евродепутатът. Той остро критикува българската позиция против общо европейско ДДС и данъка върху финансовите транзакции.

В отговор депутатът от комисията по европейски въпроси в Народното събрание Светлин Танчев защити българската позиция с аргумента, че страната е достатъчно дисциплинирана и не иска да наказва гражданите си с допълнителни данъци и такси. Освен това, България иска да развива капиталов пазар, затова не подкрепя нови данъци върху финансовия сектор. Европа трябва да търси по-голяма хомогенност и по-голямо сближаване във вяско едно отношение, смята г-н Танчев. Според него, обезценяването на еврото не би било чак такъв проблем, защото Европа трябва да търси другите пазари.

Интересно изказване направи Юлиан Николов, директор „Икономическа политика“ в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според него България трябва да подкрепя усилията на другите страни като Франция и Германия за реформиране на европейските институции, които не са били готови да се справят с кризата. Той даде пример с Ирландия, където причината за кризата е именно институционен провал, тъй като местният банков регулатор не е реагирал навреме на имотния балон. Основна задача на България е да развива конкурентоспособността на икономиката си, каза г-н Николов и изброи конкретни инициативи на правителството в тази посока.

Говорителят на Министерството на външните работи г-жа Весела Чернева изтъкна, че сегашната криза ясно е показала, че няма нищо общо с последното разширяване на ЕС (когато бяха приети страните от Централна и Източна Европа), каквато теза има и тя е очертана много ясно в доклада за единния пазар от 2010 г. на бившия еврокомисар, а отскоро и премиер на Италия Марио Монти. Напротив, Източна Европа понесе кризата много по добре, защото тези страни знаеха, че цената на реформите е висока, подчерта г-жа Чернева. Тя първа повдигна темата за „Европа на две скорости” и я определи като „слонът в стаята, който избягваме да назовем”. България няма да подкрепи разделянето на европейските граждани на първа и втора категория, заяви г-жа Чернева. Не подкрeпяме и тезата, че ако има ядро и периферия, това ще улесни разширяването на ЕС. Що се отнася до по-тясната финансова интеграция, България е "за", но слага ясна линия пред данъчната хармонизация, обясни г-жа Чернева.

Политологът Владимир Шопов коментира, че в последните години в Европа се е формирал „тънък консенсус” за запазване на единния пазар като реален гръбнак на европейските икономики и за „принудителна интеграция” в икономическо отношение. Решенията в ЕС се вземат от „Северна коалиция” водена от Германия, а страните от Централна и Източна Европа са до голяма степен извън този процес, смята анализаторът от Sophia Analytica. Успоредно с това тече процес на превръщането на европейския юг в брюкселски протекторат. Според него, процесът „на две скорости” се изразява в различните скорости, на които от една страна елитите са склонни да взимат решение без мандат и от друга скоростта на нарастващата критичност на европейските граждани към европейската политика.

Именно радикално различните скорости на тези два процеса ще създадат големите проблеми пред решаването на сегашната криза, смята г-н Шопов. Той даде пример с последните предложения на ЕК за управлението в еврозоната, които определи като революционни, дори спрямо най-радикалните федералистки идеи, при това без никакъв демократичен мандат, така че няма как да не предизвика силни и многопосочни реакции в европейските общества.

Икономистът Евгений Кънев определи като най-голям проблем на Европа загубата на конкурентоспособност в глобален мащаб. Според него, има две опции за повишаването на конкурентоспособността - или имаш ниски заплати, или трупаш дефицити и дългове. Именно ниските заплати са причината България в момента да е стабилна, смята д-р Кънев. Според него разпад на Европа е твърде логичен сценарий, освен ако Германия не се откаже от суверенитета си, което означава ЕЦБ да поеме Европа, подобно на американския Федерален резерв и да се създадат еврооблигации.

В отговор на въпроса как гражданите да се включат в дебатите по важните европейски въпроси, Евгений Кънев коментира, че единственият начин е като почувстват нуждата от това по джоба си - след една рецесия европейците ще излязат по улиците да искат федерална държава, заяви Евгений Кънев. Евродепутатът Ивайло Калфин обаче контрира като заяви че кризата ражда национализъм и популизъм. Според него българските граждани гледат случващото се в еврозоната като представление без да разбират, че то ни засяга пряко. Г-жа Нейнски го подкрепи с думите, че българите разбират Европа като добра, когато дава и като лоша, когато очаква от нас отговорност. Тя призова правителството да се предпази от този популизъм, защото има много смели решения, които трябва да бъдат взети.

comments
anonymous
30 ноември 2011 18:49
Отчайващо изоставане (откъсване) на политиците от действителността!
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside