English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Полската поправка в новия фискален договор

Published on , , София

На 1 март 2012 г. 25 от 27-те страни-членки на Европейския съюз ще подпишат новия Договор за стабилност, координация и управление на Икономическия и валутен съюз (ИВС), така нареченият фискален пакт. Без кой знае каква драма и много по-бързо от очакваното снощи приключи неформалният Европейски съвет, с основна цел да довърши текста на договора, чието писане отне малко повече от месец. Макар да беше предвидено срещата на върха да продължи около 4 часа, очакванията на журналисти и анализатори бяха тя да продължи до ранните часове на следващия ден, както се случи през декември. От приетия текст става ясно обаче, че всъщност спорната точка е била само една, останалото са козметични промени.

Полската поправка

Вероятно си спомняте онзи първи съдбовен Европейски съвет през октомври, около който се въртяха прогнози колко дни живот остава на еврото и така нататък? Онзи съвет, по време на който стана нещо невиждано преди това. В пролуката между срещите на върха на еврозоната и на Европейския съвет на 26 октомври, вместо обичайните говорители - председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу и президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, на междинната пресконференция се появи полският премиер Доналд Туск, чиято страна в този момент председателстваше Съвета на ЕС. Точно тогава бяха положени основите на полската поправка - страните, които имат амбиция да станат част от еврозоната да участват в нейните срещи на върха.

Според The Financial Times, полският министър-председател Туск е настоял в пакта да бъде гарантирано участието на страните извън еврозоната в срещите на ИВС. Призив, който е бил взет в предвид по особено недвусмислен и ясен начин в окончателния текст на договора: "Държавните и правителствени ръководители на страните по договора, различни от тези, чиято валута е еврото, които са ратифицирали този договор, ЩЕ участват в дискусиите на срещите на еврозоната относно конкурентоспособността на страните по договора, промяната на глобалната архитектура на еврозоната и основните правила, които ще се прилагат към нея в бъдеще, както и, когато е подходящо и поне веднъж годишно в дискусиите по конкретни въпроси, свързани с прилагането на този Договор за стабилност, координация и управление на Икономическия и валутен съюз".

Това означава, както обясни по-късно г-н Ван Ромпой, че когато тези страни се присъединят към еврозоната, а те са длъжни да го направят, ще спазват същите правила, в чието съставяне са участвали. Тъй като промяната е изключително важна и е изцяло заслуга на Полша, в сътрудничество с Чехия, Унгария и Словакия (независимо, че Чехия остана извън договора), затова е най-подходящо да бъде наречена "полската поправка".

Отстъпките на Европейския парламент

Независимо, че беше видимо неудовлетворен след първото си участие в Европейски съвет новият председател на Европейския парламент Мартин Шулц може да се чувства удовлетворен. На пресконференцията си снощи той изрази неудовлетворението си от това, че в договора се предвижда председателят на ЕП да "може да бъде канен" да участва в срещите на върха на еврозоната. Според него, не става дума за това, че той като личност трябва да участва, а парламентът като институция, тъй като тя е съзаконодателен орган. Наистина, участието на шефа на парламента продължава да е записано в условно наклонение, но за разлика от четвъртата чернова се гарантира отчетност след срещите на еврозоната пред евродепутатите:

"Председателят на срещите на върха на еврозоната ЩЕ представя доклад пред Европейския парламент след ВСЯКА среща на върха на еврозоната".

Договорът

Както вече euinside многократно писа, целта на новия договор беше да се заобиколи съпротивата на Великобритания за поправки в съществуващото законодателство на ЕС или, както премиерът Камерън обясни - срещу нов договор на ЕС. Целта на новия договор е страните в ЕС да поемат по-строги ангажименти за спазване на бюджетна дисциплина, да засилят координацията помежду си, така че тя да отрази реалната взаимосвързаност на икономиките им и най-вече да засили стабилността на еврозоната и да стимулира икономическия растеж. Същността на фискалната дисциплина е изложена в специална глава "Фискален пакт".

Страните-участнички се задължават да балансират бюджетите си и да се стремят към излишък, като допустимото отклонение от поставена средносрочна цел е 0,5% от БВП структурен дефицит по пазарни цени. Предвижданите досега изключения са запазени и в окончателния текст като се посочва, че тези правила няма да се прилагат в случай на извънредни обстоятелства, които са извън контрола на съответната страна. Договорът предвижда и стимули за дисциплинираните страни, което беше основно изискване на страни като България, според които не бива фискално дисциплинираните държави да не бъдат наказвани за това, че спазват правилата. За тях е предвидено, ако дългът им е доста под тавана от 60% от БВП да правят и по-висок структурен дефицит от 0.5%, но не повече от 1.0 процента.

Друга важна част от фискалния пакт е механизмът за корекции, който ще се задейства автоматично в случай на "значително отклонение от средносрочните цели". В окончателния текст на договора се изключва възможността страна-участничка да прецени сама дали да предприеме коригиращи действия. Напротив, казва се, че всяка отклонила се страна е ДЛЪЖНА да предприеме мерки за корекция в определен срок. Към окончателния текст е добавено и още нещо дребно, но важно - коригиращите действия да се прилагат и в случаите на извънредни обстоятелства. Към тази точка е добавен и нов текст във финалния вариант на договора, според който "наличието на прекомерен дефицит, който се дължи на нарушаване на критерия за дълг, ще бъде преценявано на базата на процедура, заложена в член 126 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС)".

Този член дава права на Комисията да наблюдава бюджетните ситуации и правителствения дълг на страните-членки и да идентифицира значителни грешки. Предвижда се също така Комисията да предложи налагането на финансови санкции. В новия договор се предвижда и нещо много важно - страна-участничка може да сезира Европейския съд, ако прецени, че друга страна по договора не спазва поетите ангажименти. Решенията на съда са правнообвързващи и ако не бъдат приложени, виновната страна може да бъде глобена. Новото в окончателния вариант на текста е, че ако някоя страна-участничка прецени, че друга не е предприела нужните мерки, за да се съобрази с решението на съда, може да сезира пак съда и да поиска налагането на финансови санкции по критерии на Комисията, описани подробно в член 260 на ДФЕС.

Глобата не може да надвишава 0.1% от БВП на виновната страна, а ако става дума за страна от еврозоната, то парите от глобата ще отиват директно в постоянния спасителен фонд - Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). В останалите случаи плащанията ще отиват в общия бюджет на ЕС.

Друг важен елемент от договора е глава 4, разглеждана като изключително опасна в България. Това е главата, в която се предвижда координация на икономическите политики и сближаване. Тонът в нея вече не е толкова категоричен, колкото в предишния вариант и е по-скоро пожелателен. Ако преди се казваше, че страните-участнички и то тези, които споделят общата валута се съгласяват да предприемат конкретни мерки за засилено сътрудничество по въпроси, които са от съществено значение за гладкото функциониране на еврозоната, без обаче да подриват единния пазар, то в окончателния текст вече се посочва, че тези страни изразяват готовност да се възползват от конкретни мерки в тази посока.

В текста има и още една съществена промяна и тя е свързана с онези страни, които пожелаят на по-късен етап да се присъединят към договора. Ако преди се предвиждаше желаещата страна да подаде молба за членство и да изчака одобрението на всички страни по договора, то сега ще бъде достатъчно само да подаде молбата. Доколкото става ясно от договореното на Европейския съвет, извън договора остават само Великобритания и Чехия, което прави наистина излишно процедурата по евентуалното им присъединяване да бъде сложна.

След като бъде подписан договорът на 1 март, той ще влезе в сила на 1 януари 2013, ако е ратифициран от 12 страни. Пълният текст на договора влиза в сила от деня, в който са събрани ратификационните инструменти на 12 страни, но само за страните от еврозоната, докато останалите имат възможност до приемането им в ИВС да приложат само отделни части от глава ІІІ и IV - фискалния пакт и координацията на икономическите политики. След ратификацията страните трябва да го прехвърлят в националното си законодателство, като за предпочитане е това да стане на констутиционно ниво, най-късно до една година.

Впрочем, конституционният елемент беше друга точка, която Мартин Шулц критикува остро. Според него, не са много страните, в които има мнозинства, достатъчни за промени в конституцията, така че да може положенията в договора да бъдат приети.

По всичко личеше снощи, че на този първи Европейски съвет бяха удовлетворени доколкото е възможно желанията на всички. Интересната част ще настъпи по време на ратификационния процес. Засега финансовите пазари реагират добре, но практиката през последните 2 години показва, че това никога не е повод за спокойствие.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required