euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

17-те страни от еврозоната и още шест страни (България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния, които влизат и в пакта "Евро+") ще подпишат междуправителствено споразумение, с което се ангажират за засилване на бюджетната дисциплина и по-голяма координация на икономическите политики. Това е т.нар. "фискален пакт", чийто архитекти са Германия и Франция, а негов "кръстник" е президентът на ЕЦБ Марио Драги, който първи използва точно този израз.

Правителствата на Чехия и Швеция трябва да се консултират с националните си парламенти, преди да вземат каквото и да било решение, а Унгария, макар първоначално да е отказала, може да размисли, за да не остане в изолация. Така единствената страна извън "фискалния пакт" остава Великобритания.

Именно британското вето е причината да се прибегне до междуправителствен договор, след като след 10-часови дискусии стана ясно, че няма да бъде постигнато единодушие за договорни промени. На пресконференция призори в Брюксел премиерът Дейвид Камерън обясни позицията си просто и ясно: „Това, което се предлага не е в интерес на Великобритания и аз не се съгласих с него”. Макар че, продължи премиерът „не е лесно, когато си в една стая с много други хора, които всички искат да продължат напред, всички ти казват забрави за гаранциите си, забрави за интересите си, нека просто всички подпишем това заедно. Понякога е правилно да кажеш, ‘аз не мога да го направя, това не е в нашия национален интерес, не искам да представя това пред моя парламент, защото не мисля, че мога да го препоръчам с чиста съвет, така че ще кажа не и ще упражня ветото си’”.

Дейвид Камерън обясни, че няма нищо против страните от еврозоната да решат проблемите си отделно, извън европейските договори и им желае успех, но не може да допусне създаване на „договор в договора” без гаранции, че ще бъдат защитени единния пазар и „други ключови британски интереси”.

„Много просто, за да приеме реформата на договора на ниво 27 [страни] Дейвид Камерън поиска нещо, което ние мислехме, че е неприемливо: протокол за освобождаване на Великобритания от регулацията на финансовите услуги”, обясни френският президент Никола Саркози, цитиран от The Financial Times. „Това ще струва скъпо на Великобритания”, коментира пред изданието европейски представител, „те се противопоставиха на всички”.

Големият въпрос е дали договор извън европейската рамка ще удовлетвори пазарите като достатъчно надеждно споразумение и дали е възможно участие в процесите на европейските институции, най-вече на Комисията. Както ще прочетете по-надолу, на ЕК е отредена важна роля в надзора и координацията на бюджетните политики. Според председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, има юридическа възможност това да се случи. Ако договорът се напише както трябва, той ще изпълни целта си да засили управлението в еврозоната, каза Барозу.

Президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой допълни, че политическите ангажименти са не по-малко важни от какъвто и да било правен инструмент. По отношение на автоматизма, ако страните се ангажират да прилагат правилата ефектът ще е същият както при промяна в договора, обясни президентът Ван Ромпой. Все пак, както става ясно и от изявлението на лидерите на еврозоната, целта за промяна на договора си остава валидна.

Важен знак даде и президентът на Европейската централна банка Марио Драги, който определи решението за междуправителствен договор като „основата за добър фискален пакт и повече дисциплина в икономическите политики на членовете на еврозоната”. Както знаете, Марио Драги постави създаването на фискален пакт (и именно неговият термин е използван в изявлението на лидерите) като условие за по-активни действия на ЕЦБ на дълговите пазари.

Фискалният договор ще съдържа основните елементи, описани в доклада на президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, за който euinside писа подробно:

Въвеждане на правило за балансиран бюджет в националното законодателство

Страните се задължават да поддържат националните си бюджети балансирани или на излишък (годишният структурен дефицит не бива да превишава 0,5% от номиналния БВП). Правилото трябва да бъде въведено в националните конституции (или на еквивалентно законодателно равнище), като страните признават правото на Европейския съд да провери дали това е направено по подходящ начин. Същевременно, правилото ще съдържа автоматичен коригиращ механизъм, който ще се задейства при отклонение. Механизмите ще са специфични за всяка страна и ще бъдат определени според принципи, предложени от Комисията.

Промени по отношение процедурата по свръхдефицит

Страните в процедура по свръхдефицит (ПСД) трябва да предоставят на Комисията и Съвета за одобрение програма за икономическо партньорство, в която са детайлно описани необходимите структурни реформи за трайна корекция на прекомерния дефицит. Изпълнението на програмата, заедно с годишните бюджетни планове ще бъде наблюдавано от Комисията и Съвета.

Ще се засили автоматизмът по отношение на ПСД за страните от еврозоната като се приложи правилото за гласуване с обърнато мнозинство. „Веднага щом Комисията установи, че дадена държава-членка е надхвърлила горната граница от 3% ще има автоматични последици, освен ако държавите-членки от еврозоната не се противопоставят с квалифицирано мнозинство. Мерките и санкциите, предложени или препоръчани от Комисията ще се приемат, освен ако държавите-членки от еврозоната не се противопоставят с квалифицирано мнозинство.”

Страните-членки се задължават също да докладват предварително плановете си за национални дългови емисии.

В допълнение на тези ангажименти, страните призовават Съвета и Европейския парламент да приемат новите предложения на ЕК от 23 ноември за засилване на бюджетното и икономическото наблюдение в еврозоната и специално за страните, изпитващи сериозни затруднения до началото на следващия бюджетен цикъл.

По отношение на икономическия съюз, страните се ангажират да използват "по-активно засиленото сътрудничество по въпроси, които са съществени за гладкото функциониране на еврозоната, без да се подкопава вътрешният пазар”. В изявлението тези въпроси не са изрично споменати, но в доклада на Херман Ван Ромпой са цитирани трудовия пазар, пенсионните и осигурителни системи и данъчната политика. Всички важни икономически реформи трябва да бъдат предварително обсъждани и координирани между страните от еврозоната.

Що се отнася до формата на управление, лидерите на еврозоната са се договорили да се срещат редовно - „най-малко два пъти в годината.”

Важни промени в Европейския механизъм за стабилност

Лидерите се ангажират новите инструменти за увеличаване на финансовия капацитет на временния спасителен фонд EFSF да бъдат приложени бързо, а влизането в сила на постоянния Европейски механизъм за стабилност (ЕМС) да се ускори и вместо от средата на 2013 г. фондът да заработи от юли 2012 г. Условието е договорът за ЕМС да бъде ратифициран от страни-членки, представляващи 90% от капитала на фонда. Договорът обаче, ще бъде променен в две много съществени посоки.

Едната е участието на частния сектор. „Ние направихме голяма промяна в нашата доктрина: отсега нататък стриктно ще се придържаме към принципите и практиките на МВФ. Или да го кажа по-директно: нашият подход към участието на частния сектор, който имаше негативен ефект на дълговите пазари вече официално е приключен,” заяви президентът Херман Ван Ромпой. Това означава, че инвеститорите не са застрашени да се повтори гръцкият случай, когато бяха принудени да отпишат „доброволно” 50% от гръцкия дълг. Участието на частните кредитори беше ключово условие на Германия преди година, когато ЕМС се създаваше, но още преди седмица канцлерът Меркел даде знак за отстъпление.

Втората промяна е, че правилата за гласуване в ЕМС ще бъдат променени и ще бъде включена "процедура при извънредни обстоятелства". "Правилото за взаимно съгласие ще бъде заменено с квалифицирано мнозинство от 85%, ако Комисията и ЕЦБ излязат със заключение, че при заплаха за финансовата и икономическата стабилност на еврозоната е необходимо да се вземе спешно решение във връзка с финансовата помощ." Това решение очаква потвърждение от финландския парламент.

Знаково решение за предстояща по-активна роля на МВФ в еврозоната е ангажиментът страните от валутния съюз да осигурят допълнителни ресурси на фонда в размер до 200 милиарда евро под формата на двустранни заеми. Успоредно с това страните очакват същото и от международната общност.

Относно ролята на ЕЦБ, в изявлението на евролидерите се приветства „готовността на ЕЦБ да играе ролята на агент за EFSF в неговите пазарни операции”. Изявление в този смисъл направи вчера президентът на банката Марио Драги. ЕЦБ ще подготви технически капацитет да се намеси на облигационните пазари от името на фонда, ако той поиска това. Операцията няма да включва балансите на банката, защото ще играем ролята на агент, обясни Марио Драги.

Договорът ще бъде подписан най-късно през март 2012 година, след което трябва да бъде ратифициран от националните парламенти. На Европейския съвет през март президентът Херман Ван Ромпой, в сътрудничество с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и президента на еврогрупата Жан-Клод Юнкер трябва да представят доклад за по-нататъшно задълбочаване на фискалната интеграция, както и за отношенията между ЕС и еврозоната.