English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Новите страни-членки и европейския бюджет 2014-2020

Published on , , София

Запазването на размера на Кохезионната и Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е абсолютният приоритет за новите страни-членки на ЕС в преговорите по следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на съюза за периода 2014-2020 г. Това за пореден път стана ясно на конференцията "България и Многогодишната финансова рамка на ЕС 2014-2020", организирана от Института за икономическа политика в София. euinside беше медиен партньор на събитието. Освен България, позициите си по МФР представиха Унгария, Румъния и Полша.

Българската позиция беше представена от министъра по управление на еврофондовете Томислав Дончев. Той формулира три основни задачи пред българското правителство - участие в дебата по МФР с конкретни предложения и позиции; формулиране на националните приоритети до 2020 г.(стратегията „България 2020” ще е окончателно готова през юли); и най-голямото предизвикателство - реалният процес на програмирането, което трябва да приключи до средата на 2013 г.

Като най-съществени промени в кохезионната политика министър Дончев открои поставянето на акцент върху резултатите и използването на политиката като инструмент за макроикономическата стабилност. Вече имаме първи случай на санкции чрез спиране на средства по кохезионната политика - Унгария може да бъде лишена от половин милиард евро, ако не предприеме действия за коригиране на прекомерния си бюджетен дефицит. България подкрепя въвеждането на макроикономическата условност, но сред страните-членки, независимо нови или стари, няма съгласие по въпроса. На конференцията Румъния за пореден път остро възрази срещу спирането на кохезионните фондове като санкция, а според Полша макроикономическата условност се нуждае от „значителни подобрения”.

Подобно на България Румъния, Унгария и Полша също са категорично против намаляване на средствата по кохезионната политика и ОСП. Унгария и Румъния за пореден път се обявиха против тавана от 2.5% от БВП на средствата по кохезионната политика. Миналата година България в лицето на Министерството на финансите също изрази позиция против тавана от 2.5%, но впоследствие спря да коментира въпроса, а в интервю за euinside министър Томислав Дончев обясни, че дори при таван от 2.5% през следващия програмен период България ще получи повече средства, отколкото през настоящия.

Стана ясно също, че макар да подкрепят новия „Инструмент за свързване на Европа” (за големи инфраструктурни проекти), предложен от Европейската комисия, новите членки са против финансирането му с 10 милиарда евро (от общо 40 милиарда евро) от Кохезионната политика. Новите страни не са единни в отношението си към новосъздадената категория „региони в преход”, които да имат право на финансиране по кохезионната политика. Това са региони, които са превишили нивото от 75% от БВП от средното за ЕС (бедните региони), но все още не са достигнали 90% от БВП от средното за ЕС (развитите региони). България не е против преходните региони да продължат да получават средства от кохезионната политика, стига това да не ощетява най-бедните региони. За Унгария е неприемливо пренасочването на средства от най-бедните към регионите в преход, докато Полша смята, че преходните региони се нуждаят от специална подкрепа.

По отношение на ОСП всички нови страни-членки са за изравняване на директните плащания с тези в стара Европа. В това отношение полската позиция може да служи за пример, защото тя поставя акцента върху програмата за развитие на селските райони като начин за постигане на по-голяма ефективност на ОСП. В стратегията „България 2020” също фигурира приоритет за модернизиране на селското стопанство, за да постигне по-висока ефективност и производителност.

По отношение на приходната част, както знаете България вече изрази отрицателна позиция за въвеждането на данък върху финансовите сделки (ДФС), но както се оказа на конференцията страната не е против данъкът да бъде използван като собствен ресурс в европейския бюджет. Повече по темата можете да прочетете тук. Официалното мълчание по въпроса продължава, а неофициално се говори за омекване на позицията против ДФС, не толкова защото има основателни причини страната да е „за”, а по-скоро защото няма основателни причини да е против. Това е и мнението на анализаторите от Института за икономическа политика, според които данъкът няма да се отрази отрицателно на България. По-скоро опасенията на анализаторите са свързани с предложението за нов собствен ресурс на база ДДС, който ще отнеме от страните-членки различен относителен дял от данъчните им постъпления, а ДДС формира значителна част от данъчните приходи в България. Проблем е и наличието на диференцирана данъчна ставка за ДДС в някои страни.

По този въпрос Полша ясно изрази подкрепа за въвеждането на ДФС и нов собствен ресурс, базиран на ДДС, но се обяви против каквито и да било механизми за корекции в приходната част на бюджета. Корекциите съществуват, защото някои страни са в ролята на нетни платци и внасят в европейския бюджет много повече, отколкото получават. Предложението на ЕК е системата на корекции да бъде опростена и да стане по-ясна и по-прозрачна.

Институтът за икономическа политика подготвя специално изследване, посветено на следващата МФР и новите страни-членки, с което euinside ще ви запознае. Акцентът ще бъде поставен върху еволюцията на системата за собствени приходи на ЕС и промените в ОСП през погледа на новите страни-членки – България, Полша, Румъния и Унгария.

comments
Петко Ковачев
30 март 2012 17:47
"Източният" блок продължава да се самоубива с този подход! Ревльовците - България, Румъния, Полша, Словакия, Унгария, Чехия дори - така и не разбраха, че Брюксел дава, но не за да могат местните политически мафии да крадат, а да се случва някакво развитие. И то все по-"зелено" развитие. Време е вместо глупостите около фискалния пакт ЕС да сложи много по-строги правила за структурните фондове и да се намалят преките земеделски субсидии. Надявам се договорите за партньорство да са по-строги от договори с МВФ, при това в правилната посока. Некадърниците, които се оправдават с "националните интереси" са обикновени мързеливци и измамници. Първо, защото такива национални интереси не са формулирани, нито общоприети (кой казва, че "национален интерес" са 1000 или 2000 км. магистрали?) и второ - защото тези хора не могат да управляват икономическите процеси с демократичните инструменти, които притежават. И не на последно място - защото прокарват политика на всеобщо крадене от европарите, а не на ефективното им и смислено използване.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required