English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

euinside провокира горещи дебати за и против данъчна хармонизация в ЕС

публикувано на , , София

Темата за или против въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) в ЕС предизвика гореща дискусия на този сайт, в която се включиха икономисти, анализатори и един евродепутат. В следващия текст ще се опитам да обобщя основните тези и изводите, които можем да направим на този етап.

Икономическите аргументи

Макроикономистът и инвестиционен консултант Евгений Кънев дава няколко аргумента „за” въвеждането на ОКООКД:

- Ако печалбата между страните се разделя по 1/3 оборот/активи/заплати, то България печели от всички експортни предприятия, защото около 2/3 от печалбата остава в България. „В момента се облага консолидираната печалба (която е драстично по-висока от формираната в България) в страната-собственик на бизнеса, освен платените в България данъци”.

- Ако базата наистина намалява с 22.3% (както е посочено в становището на Бюджетната комисия в НС), това означава, че постъпленията в бюджета намаляват с едва 1.5%, тъй като постъпленията от корпоративния данък са около 7%. Ако ставката стане 15%, реално постъпленията дори ще се увеличат при равни други условия. „Корпоративният данък има маргинално значение за бюджета, тогава защо водим окопни войни заради базата? Никой досега не поставя ребром въпроса за ставката!”

- Ако се спестят около 100 000 евро на инвеститор за прочуване на данъчния режим, може би България ще стане по-интересна за чужди малки и средни предприятия (МСП).

- Ако отпадне данъчното предимство на България и то само при хипотезата за хармонизация и на ставките, може би правителството ще бъде по-силно стимулирано за подобряване на бизнес-средата.

Според г-н Кънев е „абсурдно да се мисли, че България с ниски данъци ще стане богата държава, защото публичната инфраструктура и услуги в България са ужасяващи, а без тях икономическият растеж, особено основан на чужди инвестиции, е илюзорен.” Той смята още, че „тайната на богатите общества е именно в качеството на публичния сектор с всички негови услуги за частния сектор, който никъде не се финансира с ниски данъци”, без това да означава автоматично, че повече пари в публичния сектор са гаранция за по-добри услуги. Когато един инвеститор дойде в България и направи матрицата за условията за инвестиране, данъчната ставка е последната му грижа, след като отчете разходите си за транспорт по лоши пътища, престъпност, корумпирана държавна, общинска и митническа администрация, и т.н, твърди икономистът.

Методи Лазаров също смята, че в крайна сметка хармонизацията на данъчната основа ще има стимулиращ ефект за подобряване на бизнес-средата. А от облекченията за бизнеса, които би следвало да произтичат от ОКООКД, ще се облагодетелстват и българските компании, които искат да разширят производството и продажбите си в Европа.

Точно на обратното мнение е икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Той дава пример с високия данък здраве в България, който по никакъв начин не е стимулирал подобряване на работата на здравната система. Според г-н Ганев, България има основания да защитава активна позиция по въпроса за дънъчната хармонизация, защото той е централен от гледна точка на визията за бъдещото развитие на ЕС. Натискът за хармонизиране на данъчните основи е опит да се продължи „старият начин на правене на нещата”, който именно е довел до „натрупването на тотално неудържими публични дефицити и дългове” и заради който „като стопански потенциал и конкурентоспособност ЕС затъва спрямо света с все по-страшна скорост,” твърди икономистът.

С малки изключения икономиките в старата част на ЕС са тежко ръждясали, прогнили, неспособни да се приспособяват, нежелаещи да признават елементарни стопански реалности на съвременния свят.” В този смисъл, според г-на Ганев, „битката против данъчната хармонизация е битка против продължаващото робуване на 'добрия стар начин на правене на нещата', който ни докара дотук. [...] Става въпрос за битка за същината и за бъдещето на Европа - или ще се променим, или няма да се променим.”

Политическите аргументи

Много интересен коментар е направил г-н Юлиан Войнов. Той също е икономист и като такъв е приложил изчерпателни аргументи за рисковете, произтичащи за България (и не само) от приемането на ОКООКД в този й вид, но по-интересната част от изказването му е свързана с начина, по-който се формират българските позиции. „Понеже познавам нещата от кухнята при изготвянето на българската позиция, само ще спомена, че тази категоричност на изказваното мнение се отстоява от 'фактори', които смятат, че България трябва да отстоява една позиция на всяка цена, дори и да остане в изолация. Имаше преди една година изказване и на Борисов [премиерът Бойко Борисов] и на Дянков [финансовият министър Симеон Дянков] в този дух, въпреки че основният подстрекател остана в сянка.” Без да твърдим, че г-н Войнов непременно е прав, факт е, че формирането на българските позиции по европейски (а и не само) въпроси „на тъмно” оставя широко пространство за подобни съмнения.

Що се отнася до това как България защитава позициите си на европейско ниво, г-н Войнов представя две възможности: „Или водим война на живот и смърт, отстоявайки нашето искане, което най-вероятно ще ни отведе в глух коловоз [...], или се опитваме да участваме конструктивно в дебата, предлагайки алтернативи, така че дори и да отстъпим, но поне да намалим евентуалните негативни последствия. Аз категорично съм привърженик на втория вариант.” Това, което е необходимо, според него, както очевидно и според останалите участници в тази задочна дискусия, е България да направи реформи за подобряване на цялата бизнес среда, вместо да търси PR ефект от „самоотвержената защита на едно предимство”.

Подобна теза (вижте цялата позиция тук) на защитава и евродепутатът Надежда Нейнски (ЕНП, Синята коалиция). Според нея в условията на глобализацията, държавата „трябва да прекрои философията си за изпълнение на обществено значимите си задължения.” Вместо просто да събира и да раздава пари, държавата трябва да се фокусира към създаването на среда за икономическа активност при равни и конкурентни условия, смята евродепутатът. „Ако до преди няколко години консенсусът беше, че държавата привлича капитал чрез ниски данъци вече трябва да е ясно, че инвеститорският ентусиазъм при сегашната институционална среда по-скоро се пресуши. А и бъдещето на Общия пазар, дори и то да не минава през консолидация на данъчната основа ще ни сблъска със суровата реалност на конкуренция по параграфите на именно тези условия.”

В този смисъл, българската цел трябва да бъде „да не оставаме в периферията на европейската политика, а да отстояваме градивни решения заедно с другите малки страни с подобна на нашата структури. Но трябва и да сме наясно, че ще има нужда от отстъпки за постигането на консенсус в голямото европейско семейство. От ключово значение е да се разберем веднъж завинаги за това кои национални компетенции да останат национални и регионални и кои централизирани в обединена Европа. От друга страна, да имаме едно на ум колко неумолими са световните процеси и да подобряваме условията на бизнес средата си.”

Дискусията остава отворена, защото, както е видно, въпросът не само, че е сложен сам по себе си, а е и показателен за начина, по който се формират българските позиции по европейските въпроси. От нас зависи, преди да бъде взето едно или друго управленско решение, да се чуят колкото се може повече аргументи и позиции. Така че, ако имате мнение по темата не се колебайте да го споделите в коментар под статията!

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.