English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

За българското участие в европейския фискален пакт

публикувано на , , София

23 държави от ЕС се договориха да подпишат „фискален пакт”, с който да се обвържат за затягане на бюджетната дисциплина и икономическо сближаване. Всъщност, фискалният пакт трябваше да положи основата на фискален съюз в еврозоната, като се материализира в промени в европейските договори. Идеята обаче се сблъска със силна съпротива от страна на останалите 10 страни извън еврозоната. От една страна, Великобритания се опита да изтъргува подкрепата си за договорни промени с изключване на Лондон от регулацията на финансовия сектор, а от друга - страните с дерогация (тези, които по силата на присъединителния си договор са длъжни да приемат еврото), начело с Полша поискаха място на масата, редом със страните от еврозоната.

След продължителни задкулисни преговори, дипломатически совалки и в крайна сметка 10-часови инфарктни дебати, през нощта на 8-и срещу 9-и декември стана ясно, че промени в договора няма да има заради британското вето. Така на първо време фискалният пакт ще се материализира в международен договор между страните, заявили желание да го подпишат. На този етап те са 23, като още три все още не са се произнесли (Чехия, Швеция и Унгария). На практика е възможно пактът да включи всички европейски страни, освен Великобритания.

еuinside подробно описа и коментира решенията на Европейския съвет на 9 декември, от които може да се съди за основните параметри на бъдещия пакт. В общи линии, те засягат основно бюджетната дисципилина, споменава се бегло координацията на икономическите политики и се правят предложения за промяна на гласуването в рамките на процедурата по свръхдефицит за страни от еврозоната.

С каква позиция отиде България на Европейския съвет

На 5 декември Съветът по европейски въпроси (СЕВ) е одобрил проект на позиция на българската страна за участие в Европейския съвет на 8 и 9 декември. Както обикновено, в съобщението на СЕВ не се посочва каква е българската позиция, а се описва дневният ред на съвета. На заседанието си на 7 декември Министерският съвет е приел въпросната позиция без никакъв коментар. Заместник-министърът на външните работи Константин Димитров, който оглавява съвета, обяснява от името на вносителя МВнР: „Нашата позиция ще бъде прецизирана буквално на самия съвет, когато ще имаме анализ на предложен междинен доклад от президента на Европейския съвет, господин Ромпой, отчитайки и предложенията на Франция и Германия в областта на икономическото управление, засилване на фискалния контрол, хармонизация на политиките в рамките на еврозоната и други елементи от този сложен въпрос.”

От коментарите на премиера Бойко Борисов след Европейския съвет става ясно, че България ще подкрепи т.нар. „фискален пакт”, договорен от лидерите едва ли не по подразбиране. Борисов в характерния си стил „побългари” идеята: „Радвам се, че идеите, които ние в България вече предложихме и опозицията оспорва, няколко месеца по-късно в Европа са приети като основно правило. Помните от кога говорим за Пакта за финансова стабилност, за промяна в конституциите за въвеждане на 3-процентния дефицит ... Всъщност това сега е златното правило, което се предлага на всички държави от ЕС.”

Припомням, че всъщност „дълговата спирачка” беше германско настояване, материализирано за първи път в т. нар. Пакт за конкурентоспособност, който впоследствие се превърна в пакта „Евро+”. Българският пакт за финансова стабилност, представен от министъра на финансите Симеон Дянков през февруари 2011, не се увенча с бурен успех. Правилата за дефицита и преразпределителната роля на вържавата не бяха записани в конституцията, а в Закона за устройството на държавния бюджет, защото ГЕРБ не можа да си осигури политическа подкрепа в парламента. Сега обаче, все пак ще се наложи промените да бъдат записани именно в конституцията, за да спази България ангажимента си по фискалния пакт.

„Надявам се в парламента да срещнем голяма подкрепа, надявам се в парламента опозицията да гласува за този пакт, защото той гарантира, че дори някога народът да се подхлъзне и да гласува за популисти или националисти, като го има в конституцията, нищо лошо няма да се случи в държавата” , коментира Бойко Борисов след Европейския съвет на 9 декември. Можем ли обаче да очакваме партиите да променят позициите си? БСП и ДПС разбираемо са против и ще продължат да бъдат против. СДС подкрепи предложението на Дянков, но ДСБ не, с аргумента, че не приема третия елемент на пакта - промените в данъците да стават с одобрението на 2/3 от народните представители. Сега тъмносините приветстваха „съгласието на Брюксел за въвеждане на строги правила срещу бюджетните дефицити в страните-членки на ЕС”, което обаче не е гаранция, че ще подкрепят предложението на правителството в този му вид.

Като цяло обаче, идеята за въвеждане на правило за балансиран бюджет среща най-малка съпротива у нас в сравнение с други идеи, които може да залегнат във фискалния пакт, ако съдим по изявлението на лидерите на еврозоната от 8 декември. Обичайните критики на икономисти и анализатори са свързани с опасността от увеличаване на данъците, която произлиза от ангажимента на страните за по-силна координация по отношение на данъчните, социалните и пенсионно-осигурителните системи, както е обяснено в доклада на президента Херман Ван Ромпой.

Може би най-обсъжданият в медиите въпрос, свързан с фискалния пакт е ангажиментът, записан в решенията на лидерите, за осигуряване на допълнителни ресурси на МВФ в размер на 200 милиарда евро. В изявлението буквално е записано: „Държавите членки от еврозоната и други държави-членки ще обмислят и потвърдят в рамките на 10 дни предоставянето на допълнителни ресурси на МВФ в размер до 200 млрд. евро (270 млрд. долара) под формата на двустранни заеми.” Какво е отношението на България по този въпрос не можем да преценим и от изказването на премиера в Брюксел, защото той практически отговаря на грешен журналистически въпрос- вместо за МВФ въпросът е за спасителния фонд:

"- Страните от еврозоната и други страни-членки трябва да съберат 200 млрд. евро за спасителния фонд. България ще трябва ли да участва в това събиране на пари?

- Не. Към този момент не участваме."

МФ също не допринесе за повече яснота не само по този въпрос, а изобщо за българските ангажименти по фискалния пакт. euinside вече писа, че в отговор на наше искане за интервю, ведомството обяви, че е в "медийна пауза".

Всъщност, не бива да ни учудва липсата на информирани дебати по темата. Повтаря се случаят с пакта „Евро +”, въпреки че, за разлика от тогава, сега поради задълбочаването на кризата темата се радваше на повече внимание в медиите. Но това не помогна, при положение, че не разбрахме каква позиция е отстоявала България през последните месеци, когато активно се обсъждаше формата на засилена интеграция в еврозоната и отражението й върху целия ЕС.

Не разбрахме, например, дали България е била в полския лагер на активно лобиращите страни против разделянето на Европа на еврозоната и останалите. Не чухме официално от българското правителство какви са обсъжданите варианти за решение на проблема, нито каква е българската позиция по тях. Финансовият министър разказваше за бъдещи фискални съюзи изцяло извън съществуващите формати (Германия, Франция, Финландия, Холандия, Люксембург и Австрия, плюс България и Швеция), а дни преди Европейския съвет прогнозира, че шансът еврозоната да се разпадне вече е 60%, което е недопустимо за министър на финансите на страна-членка на ЕС. Всъщност, за финансовия министър отдавна се знае, че европейските въпроси изобщо не го интересуват. Дянков редовно праща на заседанията на ЕКОФИН (съветът на финансовите министри) заместничката си Боряна Пенчева. Любопитно е, че във фото библиотеката на Съвета на ЕС има една единствена снимка на Дянков, на която обаче, не е той (вижте вдясно).

Реакциите у нас

На този фон е направо изумително, че пост фактум, след като решенията на Европейския съвет и българското участие във фискалния пакт са станали факт, партийни и надпартийни лидери изведнъж се сетиха, че е необходимо да има българска позиция по въпроса. Президентът Георги Първанов побърза да коментира по повод закрепването на Пакта за финансова стабилност в конституцията, че „и в този случай остава съмнението, че не бива да залагаме решения, които в такава голяма степен да вържат ръцете на бъдещите кабинети и да ги лишат от възможността да провеждат ефикасна икономическа политика, която да скъси дистанцията между нас и останалите европейски икономики.” Което в прав текст е позиция против взетите решения.

ДСБ разпространи изявление за кризата на еврото, в което по повод фискалния пакт се казва: "Преговорите за постигане на споразумение между страните от ЕС предстоят. Затова ние настояваме българското правителство да започне дебат, на който да се формира национално-отговорна българска позиция за същинските преговори.” ДСБ изразява готовност да участва в дебати „за търсене на широк политически и институционален консенсус за предотвратяване на риска от разпространение на кризата на еврото върху българския валутен борд и финансова система.”

Пред БНР (цитиран от „Дневник”) лидерът на СДС Мартин Димитров коментира: "Подкрепяме идеите за финансовия пакт, но категорично сме против идеите на френското правителство за уеднаквяване на данъците. Против сме идеите големите страни да решават вместо малките. Против сме да се лишаваме от суверенитет". Сходна позиция г-н Димитров изрази и по време на дискусията, организирана от euinside през юли за икономическото управление на ЕС.

Новоизбраният председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и лидер на БСП Сергей Станишев, верен на тона на европейските социалисти критикува принципно подхода на лидерите, но също като президента Първанов смята, че е трябвало да се проведе по-широка обществена дискусия по темата в България.

Ами да бяхте инициирали такава дискусия, господа политици! От октомври до сега НС два пъти е проявило интерес по теми, свързани със ситуацията в ЕС (извън еврофондовете): на 2 декември Корнелия Нинова от БСП е задала въпрос за кризата в еврозоната и българската реакция на финансовия министър Симеон Дянков, а на 7 октомври премиерът Бойко Борисов е връчил на депутата Георги Пирински (пак от левицата) писмен отговор на питане относно позицията на правителството по предложението за засилване на икономическото управление в еврозоната и отражението му върху България. Което разбира се, не означава, че в резултат на тези питания обществените дебати по темата са се разгорели с нов плам. Просто европейските теми у нас се използват за чисто вътрешнопартийна употреба, но така и не станаха част от обичайния дневен ред на партиите. Нито, за съжаление, на повечето медии.

В крайна сметка, макар и перманентно закъснели, обществени дебати по темата биха били от изключителна полза, защото обществото трябва да знае какво и защо се случва в Европа и как България участва в него. Защото, само когато има достатъчно информация и различни позиции гражданите могат да си направят собствени изводи, както и да оценят позициите на тези, за които са гласували да взимат решение от тяхно име. Защото в крайна сметка, това са нашите, на гражданите, гласове и пари.

А по повод фискалния пакт, след всичко написано дотук, за България е само добра новината, че важните решения за бюджетните и икономическите политики ще се вземат на ниво ЕС. Това е единствената гаранция, че националните ни интереси няма да станат жертва на национални политически интриги, национална некомпетентност и национални комплекси.

коментари
metonaidenov
14 декември 2011 10:37
Много точни констатации, но за съжаление те са валидни не само за България. Липсата на дебат за това какво се случва в Брюксел липсва и в самия Брюксел в качеството му на белгийска столица. Това си остава най-силният коз на евроскептиците, а именно отсъствието на автентичен дебат и разбиране от европейските граждани какво се случва, което съответно подкопава демократичната легитимност на европейските институции.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.