Първият Европейски съвет за тази година ще се проведе "под прикритие". Официално темите на Съвета са енергетиката и иновациите, но всъщност гвоздеят в програмата вероятно ще бъде поредният френско-германски план, този път с гръмкото име „Пакт за конкурентоспособност”. Разбира се както самият план, така и предстоящото му обсъждане от лидерите са строго пазена тайна и официално такава точка в дневния ред няма. Според неофициални информации обаче, лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Никола Саркози смятат да представят пакта по време на обяда.

В традиционното си обръщение към лидерите, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой отбелязва само, че по време на следобедната сесия на Съвета вниманието ще се съсредоточи върху финансовите проблеми на еврозоната. „До март трябва да вземем решение за редица реформи, за да консолидираме финансите си и да защитим страните-членки от бъдещи кризи. В петък ще поставим задачите на европейските институтици, които ще поемат отговорността за подготовката на всеки елемент от пакета с реформи.”

Това изказване на Ван Ромпой е твърде евфемистично, за да подскаже бурята, която се вихри в момента в триъгълника Берлин-Париж-Брюксел. Защото, както се досещате, председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу едва ли е особено щастлив от факта, че Германия и Франция за пореден път пренебрегват ролята на Комисията и поемат инициативата в управлението на еврозоната. По подобен начин, малко преди октомврийския Европейски съвет миналата година, двете страни излязоха с декларацията от Довил за икономическото управление, в която настояха за промени в съюзния договор с цел създаването на постоянен спасителен фонд, както и за политически санкции за страните от еврозоната, нарушаващи фискалната дисциплина.

Според публикации в медиите, така нареченият „Пакт за конкурентоспособност” предвижда страните от еврозоната да въведат т.нар. дългова спирачка, да обвържат пенсионните си политики с демографските тенденции и да хармонизират политиките си на пазара на труда и по отношение на корпоративното облагане. Макар в документа да няма много конкретика и цифри, очевиден е опитът за затягане на дисциплината по германски модел.

Това е цената, която Германия поиска, за да подкрепи увеличаването на спасителния фонд за еврозоната. Франция пък ще получи така желаните от нея срещи на върха само на лидерите от Еврогрупата, в навечерието на Европейските съвети, съобщава германското списание Der Spiegel. В този формат французите имат далеч повече възможност за влияние, отколкото в ЕС-27, където обикновено срещат съпротивата на британците или поляците. Макар Германия да настоява пактът да е отворен и за страните извън еврозоната, които желаят да се присъединят към него, на практика приемането му означава Европа на две скорости, коментира списанието.

Статията разказва за среща на Ангела Меркел и Жозе Мануел Барозу край камината в правителствена къща за гости край Берлин. Г-н Барозу остро се противопоставил на идеята Комисията да бъде изолирана от процесите в еврозоната, а г-жа Меркел го успокоила с думите, че той ще получи правото да присъства на срещите на лидерите от Еврогрупата. Може би списанието изобщо не е преувеличило мащаба на оскърблението, защото в навечерието на Европейския съвет, в реч пред евродепутатите Барозу заяви:

„Напоследък чуваме гласове, които с властен тон защитават задълбочаване на икономическото управление, но в същото време твърдят, че това може да стане само чрез междуправителствения метод.

Трябва да е ясно: Комисията приветства задълбочаването и ускоряването на икономическото управление и координацията на политиките, включително в еврозоната. Но ние сме твърдо убедени, че Договорът предвижда правилната рамка и инструменти за постигането на тази цел. Няма да подпомогнем нашата кауза, създавайки паралелни структури, които работят по един непоследователен начин.” Според Барозу е особено важно да се следва общностния подход и да се зачита ролята на европейските интституции.

Това изказване, нетипично директно за иначе витиеватия и хлъзгав брюкселски език на Барозу, подсказва колко дълбок е конфликтът между Комисията, от една страна и Париж и Берлин, от друга, в опитите им да си поделят властта в еврозоната. А кой поема руля е много важно, защото той ще следи за спазването на правилата. Това е и най-слабата точка в „плана Меркел” засега, поне доколкото изобщо са известни подробности от документа: как ще се гарантира спазването на поетите ангажименти.

Софистицирано нагло и напълно в духа на Довилската сделка би било, след като вбесят Комисията, променяйки напълно дневния ред на Съвета, Меркел и Саркози да принудят Барозу лично да защити необходимостта от приемането на Пакта, както стана с промените в Договора. Но в крайна сметка, който плаща, той поръчва музиката. И няма друг по-заинтересован да спечели германската подкрепа, дори при тежки условия, от страните-членки. А Комисията държи спасителният фонд за еврозоната да се увеличи бързо. Така че, в настоящата ситуация никой не може да си позволи да разгневи Берлин.