English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Политически фойерверки срещу дълговата криза

Published on , , София

Нищо не е решено, докато всичко не е решено. Европейските лидери трябва да помнят това, докато обсъждат идеите си за промяна в управлението на съюза и най-вече на еврозоната. Защото на този етап изглежда, че в опитите си да намерят трайни политически решения, те са се фокусирали повече върху формата, отколкото върху съдържанието. А крайната цел - решаването на настоящата криза, изглежда напълно засенчена от словоблудството на тема „промени в договорите”.

Франция и Германия вече дадоха своя принос като изпратиха на президента на Европейския съвет писмо със своите предложения за реформи. От своя страна, президентът Херман Ван Ромпой, който беше натоварен от лидерите със задачата да проучи възможностите за засилване на икономическото управление най-вече в еврозоната написа доклад, който изпрати до лидерите на 27-те страни в навечерието на Европейския съвет. Докладът, макар и поверителен, "случайно" изтече в публичното пространство.

Така станаха ясни разликите с френско-германското предложение и съответно - възможните конфликтни точки. Първата е, че докладът ясно изразява позицията на европейските институции, че каквито и промени да се обсъждат в името на "фискален съюз", те не трябва да разрушат целостта на ЕС. Не може страните с дерогация, т.е. които все още не са членове на еврозоната, но по силата на присъединителните си договори ще станат такива, да бъдат изключени от преговорите, коментираха неофициално източници от Съвета. В същото време, промените трябва да бъдат в рамките на ЕС и да се гарантира ролята на европейските институции, а не да се търси междуправителствено споразумение на ниво еврозоната. Вече имаме този проблем с договора за Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), припомнят от Съвета.

Германия също е на мнение, че е най-добре промените да бъдат одобрени от всички 27 страни и да се засили ролята на Европейската комисия, но не изключва и резервен вариант за междуправителствено споразумение от типа пакта "Евро Плюс", отворено и за страните извън еврозоната. Франция пък откровено предпочита междуправителствения подход, както стана ясно и от речта на президента Никола Саркози.

Другата основна разлика е по отношение на подхода към постигането на целите. Докато Германия настоява изрично за промяна в Договора, президентът Ван Ромпой по-скоро търси начини да я заобиколи или поне да се приложи облекчената процедура. Тя вече беше използвана при създаването на Европейския механизъм за стабилност. Предимството е, че не се налага свикването на конвент или междуправилествена конференция, което означава, че може да стане сравнително бързо.

Докладът на Ван Ромпой разглежда възможностите за засилване на икономическото управление в ЕС и специално в еврозоната в три основни аспекта: бюджетната дисциплина, икономическия съюз и механизмите за реакция при кризи.

Най-лесно, според документа, може да се реши въпросът със засилването на бюджетната дисциплина като с промяна на протокол 12 към договора страните се задължат да запишат в конституциите си правило за балансиран бюджет. Протокол 12 се отнася до процедурата по свръхдефицит и в него са записани допустимите нива на дълга и дефицита. Съдът на ЕС ще има правото да контролира как правилото се транспонира на национално ниво. „Правилото трябва да бъде допълнено с автоматичен коригиращ механизъм, например автоматично намаляване на разходите, увеличение на данъците или комбинация от двете,” се казва в доклада.

И много важно: „Страните от еврозоната трябва да докладват предварително за националните си дългови емисии и трябва да се предприеме централизирана отчетност и наблюдение на общите правителствени дългови емисии на ниво еврозона.” Предимството на този подход е, че протокол 12 може да се промени с единодушно решение на Съвета, след консултации с Европейския парламент и Европейската централна банка, без да се налага ратификация на национално ниво. Докладът призовава Съвета и Парламента да приемат тези промени в спешен порядък, заедно с предложенията на ЕК от 23 ноември за бюджетната дисциплина в еврозоната.

Допълнителен ефект може да се постигне чрез засилване на автоматизма по отношение на процедурата по свръхдефицит за страните от еврозоната, като се приложи правилото на обърнато квалифицирано мнозинство. Това означава, че за разлика от класическия случай Съветът трябва не да потвърди, а да отхвърли предложение на Комисията с квалифицирано мнозинство. Този принцип беше въведен в много отношения с т.нар. „Пакет 6” за засиленото икономическо управление, но не и по отношение на процедурата по свръхдефицит, именно защото това изисква промяна в договора.

В същия контекст може да се гарантират по-силни правомощия на намеса на институциите в случай на неспазване на препоръките в рамките на процедурата - например Комисията или Съветът (Еврогрупата) да поискат промени в проектобюджетите на страните от еврозоната преди да бъдат представени на националните парламенти. А за страните със спасителни програми, неспазването на условията да води до предварително одобрение от Комисията на всички големи икономически реформи. В този дух са и предложенията на ЕК от 23 ноември.

С промяна в протокол 14 към договора, който се отнася до еврогрупата, може да се легализират предлаганите редовни срещи на правителствените и държавни ръководители на страните от еврозоната. Според Франция и Германия те трябва да се провеждат веднъж месечно и да представляват "орган на икономическото управление" на еврозоната. По силата на чл. 48 от ДЕС, изброените промени могат да се направят по опростената процедура за преразглеждане на договора, с аргумента, че не става дума за прехвърляне на нови компетенции към съюза. Опростената процедура не налага свикването на конвент или междуправителствена конференция, но изисква ратификация от всички 27 страни-членки.

Що се отнася до икономическия съюз, президентът Ван Ромпой предлага да се използва формата на засилено сътрудничество между страните от еврозоната в области като трудовия пазар, пенсионните и осигурителни системи и данъчната координация. Практически Ван Ромпой предлага създаването на икономически Шенген в еврозоната: „В контекста на възможна договорна промяна може да бъде въведен механизъм, подобен на това, което съществува в областта на свободата, сигурността и правосъдието, за да се ускори засиленото сътрудничество”. Разбира се, това не бива да подкопава вътрешния пазар, уточнява докладът, макар да не става ясно как именно ще се гарантира целостта на вътрешния пазар. В същия контекст президентът Ван Ромпой споменава за възможността перспективата за общи дългови емисии да се „отвори” като на първо време се обединят някои финансиращи инструменти.

Третият елемент от предложението на Ван Ромпой е засилване на механизмите за кризисен отговор. Тук, макар и да няма много подробности, могат да се видят интересни знаци. Президентът призовава за бързо финализиране и ратифициране на договора за Европейския механизъм за стабилност с някои съществени промени. Например, процедурата за взимане на решение с единодушие да се ограничи до тесен кръг въпроси и да се замени с мнозинство от 85% по подобие на МВФ.

Другата необходима промяна е EМС да получи правото да рекапитализира директно банките (при сегашните условия той има право да отпуска средства само на държави) и съответно - да има необходимите характеристики на кредитна институция. А с цел да се възстанови доверието на пазарите, да се подчертае, че преструктурирането на гръцкия дълг ще остане единствен и изключителен случай, който няма да се повтори. Този акцент беше поставен и от лидерите на Франция и Германия, което говори за омекване на германската позиция по отношение участието на частния сектор.

Друг знаков момент е предложението да се преразгледа клаузата в договора за ЕМС, според която по време на прехода от временния спасителен фонд EFSF към постоянния ЕМС заемният капацитет няма да надвишава 500 милиарда евро. На този етап обаче официални представители в Брюксел се въздържат от коментар дали това означава увеличаване на вноските или гаранциите, предоставяни от страните-членки или се разчита на новата възможност за привличане на частни инвеститори в EFSF, одобрена от Еврогрупата на 29 ноември. В същия дух е и напомнянето, че МВФ трябва да има достатъчно ресурси за справяне с кризи, като увеличението трябва да се постигне най вече с двустранни заеми. Тези предложения говорят, че независимо от политическите решения, европейските лидери се готвят за сценарий за потушаване на дълговата криза с нови спасителни заеми.

Предвид всичко казано, едва ли може да очакваме от този Европейски съвет окончателни решения по всички въпроси. Въпреки това, журналистите в Брюксел задават настоятелно един много правилен въпрос: кое е минимумът, за да говорим за „фискален съюз” или фискален договор, по думите на президента на ЕЦБ Марио Драги. На този етап нищо от изброените предложения не изглежда достатъчно, за да отговори на тази претенция. Неофициално, официален представител в Брюксел обобщи ситуацията така: "Трябва ни нещо достатъчно съдържателно, достатъчно бързо и достатъчно сигурно, за да впечатлим пазарите".

И все пак, нищо не е решено, докато всичко е решено. А битката тепърва започва.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required