English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Колко е дълъг спирачният път на българската дългова спирачка?

Published on , , София

Министерството на финансите е готово с проекта на така наречения Пакт за финансова стабилност и незабавно ще го представи за обсъждане на политическите партии в Народното събрание. Идеята на проекта е да постави ограничения на преразпределителната роля на държавата, от една страна и на бюджетния дефицит и публичния дълг, от друга. Тези рамки трябва да бъдат записани в Конституцията, за да се гарантира дългосрочна финансова стабилност, независимо кой управлява.

За целта в проекта са заложени следните стойности:
- 37% от БВП лимит за преразпределителната роля на държавата (без вноската на България в бюджета на ЕС, разходите за сметка на помощта от ЕС и съответното национално съфинасиране);
- 3% граница на бюджетния дефицит (както е според Маастрихтските критерии);
- 40 процента граница на нарастване на публичния дълг.

Пактът предвижда още преките данъци да се увеличават само с решение на мнозинство от две трети (160) от народните представители.

Преразпределителната тежест – не повече от 37%

Министърът на финансите Симеон Дянков обясни, че е избрана именно тази стойност, защото това е средната преразпределителна тежест в България за последните години. В момента тя е 35-36%, но в началото на периода е била над 40%. Според министър Дянков, това е най-важната мярка в Пакта, защото освен че гарантира, че държавата няма да преразпределя повече средства от заложените в Конституцията 37%, ще мотивира министерствата да използват по-ефективно наличните ресурси. Например сектор „Сигурност” у нас харчи два пъти и половина повече от средното за ЕС, два пъти повече са разходите на сектор „Отбрана”, посочи финансовият министър. Вместо това, според него трябва да се отделят повече средства за образование, култура, културно-исторически туризъм и активни икономически политики.

Дефицит до 3%, дълг до 40%

Министерството на финансите предлага формула, по която да се изчислява бюджетната позиция в зависимост от прогнозата за реалното изменение на БВП за следващата година. Дефицитът се смята на касова основа, но министърът на финансите обясни, че това вече няма особено значение, защото с бюджет 2011 за първи път се въвежда ограничение държавните ведомства да сключват необезпечени договори, така че разликата между изчисленията на касова и налична база е само 0,2 %. С времето основната методология за съставяне и изпълнение на бюджета ще стане тази на начислена основа, но това е един дълъг процес, обясни заместник-финансовият министър Владислав Горанов.

Според методологията на МФ, "стъпката" за изменението на дефицита, използвана във формулата, е 37% от прогнозната промяна на БВП за предстоящата година. Ако икономиката е в процес на растеж, бюджетното салдо трябва да се подобрява с не по-малко от 37% от прогнозното изменение на БВП при условие, че публичният дълг е над 20 процента от БВП. Консолидацията, обаче, може и да е в по-малък размер, ако дългът е под 20 на сто.

Ако дългът е под 20 процента имаме възможност за експанзивна фискална политика, за да се помага на развитието на икономиката. Ако обаче имаме дълг по-голям от 20 процента трябва да правим по-бърза консолидация”, обясни министър Дянков.

В случай на икономически спад, правителството може да предлага влошаване на бюджетното салдо до 37% от прогнозния спад на БВП, но при условие, че не се формира дефицит повече от 3% от БВП и че финансирането на дефицита не води до нарастване на публичния дълг над 40% от БВП.

Принципът е, че правителството не може до безкрайност да поддържа дефицита под 3%, като го финансира непрекъснато с дълг, защото при достигане на 40-процентовата бариера ще се задейства така наречената дългова спирачка. Затова правителството ще е принудено да търси други решения (съкращения на разходите), за постигането на необходимата консолидация.

Ако няколко поредни години се случат неблагоприятни сценарии и вървим към спад, има възможност няколко поредни години в рамките на цитираните от нас правила да се допуска определен дефицит, но дотогава, докато консолидираният публичен дълг достигне 40 на сто. След това независимо от неблагоприятното развитие на икономиката правителството ще бъде задължено да взима мерки в разходната част, така че да не допуска увеличението на публичния дълг над тази референтна стойност”, обясни заместник-министърът на финансите Владислав Горанов. Според него при 3% максимален бюджетен дефицит, натрупването на тези 20 процента допълнителен дълг ще отнеме 6 и повече години. Но „няма хипотеза, при която свръхзадлъжнялостта може да се оправдае с някаква целесъобразност политическа.”

Той обясни, че стойностите 20% и 40% задлъжнялост са избрани, защото първата е сегашното ниво, а втората - е максималната задлъжнялост, която България може да си позволи. Между 20% и 40% е коридорът, в който в период на спад държавата може да формира дефицит. Въпреки че в Пакта за стабилност и растеж е заложена границата от 60% от БВП, това не е разумна задлъжнялост за малка отворена икономика като България, коментира Горанов. Според него „колкото по-свободни цели си поставят държавите, толкова по-бързо достигат до тях”.

Дянков: В Пакта за конкурентоспособност има съмнителни идеи

На въпрос как ще се гарантира независимостта на прогнозите, въз основа на които се изчислява бюджетната позиция, екипът на финансовото министерство отговори единодушно: чрез Европейския семестър. В рамките на тази процура Комисията наблюдава отблизо фискалната политика на всяка страна-членка още на ранен етап и има възможност да прави задължителни препоръки. Така че ако прогнозите съществено се различават от тези на Комисията, тя може да поиска ревизия преди приемането на бюджета, обясни министър Дянков.

Той определи Пакта за финансова стабилност като по-важен от влизането в ERM ІІ, но коментира, че той ще е от голяма полза, защото досега най-честите коментари от страна на ЕК и ЕЦБ към България са били в посока на приемствеността във фискалната политика на различните правителства. Или с други думи: „Как да сме убедени, че веднъж като влезете в ERM ІІ и след това в еврозоната, няма да стане гръцкия сценарий.” Затова България няма да кандидатства в ERM ІІ преди приемането на Пакта за финансова стабилност.

На въпрос на еuinside дали като предлага проекта именно сега, България иска да демонстрира желанието си да участва в Пакта за конкурентоспособност на еврозоната, финансовият министър отговори: „Не, няма връзка с Пакта за конкурентоспособност, в който има доста съмнителни идеи.” Според българския финансов министър, уеднаквяването на данъчните системи в ЕС не е смислена идея предвид факта, че страните- членки в момента са на различен стадий на икономическо развитие. „Държави като България се стремят към доста по-висок среден растеж от този, който могат да постигнат вече развитите държави, следователно на нас ни трябва и доста по-благоприятна данъчна политика. От тази гледна точка, България е в групата държави, които смятат, че все още ЕС е далеч от възможността да има единна данъчна политика.”

Епилог

Вицепремиерът и министър на финансите очаква промените, които ще бъдат предложени от ГЕРБ в парламента, да бъдат подкрепени от опозицията, след като тя толкова го е критикувала за слаба финансова дисциплина. Ако бъде приет, Симеон Дянков очаква Пактът за стабилност да влезе в сила най-късно от 2013-а година, когато ще се проведат следващите парламентарни избори.

comments
горския
22 февруари 2011 18:57
"сектор „Сигурност” у нас харчи два пъти и половина повече от средното за ЕС, два пъти повече са разходите на сектор „Отбрана”, посочи финансовият министър. Вместо това, според него трябва да се отделят повече средства за образование, култура, културно-исторически туризъм и активни икономически политики."
това не може да се казва от действащ министър на финансите.
Левскар
22 февруари 2011 19:56
баси скъпата сигурност... и накрая пак сме най мафиотската държава в ЕС. Според мен това с преките данъци е пълна глупост. Социалните комунисти приеха плоският данък и сега за да го разкараме и върнеме използваният от целия цивилизован свят прогресивен начин за облагане доходите на хората, ще трябват 200 гласа в парламента :D. Бюджетния дефицит не е чак такова зло (когато е в порядъка на до 5 или 6%) и дори може да се използва за стимулиране на икономиката както и евентуалното повишаване на разпределителната функция на държавата, а те искат да ги бетонират като прагове в Конституцията, които да не се преминават :D :D :D Звучи ми доста глупаво
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required