English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Проблемът на канарчетата

Published on , , София

Рейтинговата агенция Moody's понижи кредитния рейтинг на френските банки Crédit Agricole и Société Générale като продължава прегледа на най-голямата банка в страната BNP Paribas за възможно понижение. Причината за решението на рейтинговата агенция е голямата експозиция на френските банки към гръцкия дълг в условията на засилените опасения от възможен фалит на Гърция. Управителят на френската национална банка Кристиян Нойер коментира, че френските банки имат достатъчно капитал, за да понесат каквито и да е загуби при евентуален гръцки фалит, съобщи The Financial Times. Новината идва в тежък момент за френските банки, защото цените на акциите им се понижават постоянно през последните седмици.

Френските банки държат по-малко гръцки облигации, отколкото италианските, но повече от германските банки, които побързаха да ги продадат още в началото на кризата, пише The New York Times. Според изданието Société Générale държи гръцки дълг на стойност 2 милиарда евро, а Crédit Agricole - на стойност 800 милиона евро, докато BNP Paribas притежава гръцки книжа за 4 милиарда евро. Първите две банки обаче, имат дъщерни банки в Гърция, което ги прави уязвими при фалит. Според изданието, инвеститорите очакват американския Федерален резерв, Европейската централна банка (ЕЦБ) и други монетарни власти „да напомпат повече ликвидност във финансовата ситема, ако пазарите останат нестабилни, а икономическите уславия продължат да се влошават”.

По време на Годишната среща на централните банкери в Джаксън Хоул в края на август, директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард призова Европа да се погрижи за банковата си система и да рекапитализира банките. А на 14 септември заместник директорът на фонда Минг Жу заяви в рамките на летния Давос в Далиан (Китай), че „краткосрочна банкова криза е най-голямата тревога, пред която Европа е изправена” и призова политиците да „предприемат решителни действия веднага”.

Европейски представители реагираха тогава обидено на думите на г-жа Лагард с аргумента, че стрес-тестовете са показали устойчивостта на банковата система. Пред надвисналата опасност от гръцка неплатежоспособност обаче, пазарите очевидно се отнасят с недоверие към тези твърдения.

Очакванията за гръцки фалит бяха подсилени и от прекратяването на преговорите с мисията на ЕС и МВФ в Атина, което провокира опасения, че Гърция може да не получи поредния транш от заема от 110 милиарда евро. Преговорите бяха подновени след като правителството в Атина обяви, че въвежда нов имотен данък, за да повиши приходите в бюджета. Това обаче не успокои инвеститорите, особено след като се разбра, че Германия подготвя план за подпомагане на финансовите си институции да посрещнат загуби от 50 процента при гръцки фалит.

Напрежението на пазарите се покачва и заради продължаващите преговори за преструктурирането на гръцкия дълг, договорено на срещата на лидерите на еврозоната на 21 юли. Все още не е ясно каква част от големите финансови институции ще участва в сделката, която се очаква да стане през октомври. Участието на частния сектор беше едно от условията за отпускането на втори спасителен заем за Гърция. Споразумението по него продължава да е блокирано и заради искането на Финландия да получи обезпечение за участието си, последвано и от други страни.

Очаква се тези въпроси да бъдат обсъдени на среща на финансовите министри от еврозоната в рамките на неформалния Съвет на финансовите министри от ЕС този уикенд в полския град Вроцлав. За първи път в заседанието на финансовите минстри от еврозоната ще се включи и американският финансов секретар Тимъти Гайтнър - още един знак за сериозността на ситуацията. На този фон, анализатори изчислиха риска Гърция да изпадне в неплатежоспособност в следващите 5 години на почти 100 процента.

Дори и Атина да избегне кредитно събитие в краткосрочен план, постигането на икономически ръст в близките години и съответно - намаляване на дълга, ще бъде изключително трудна задача, отбелязват анализаторите от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) Daniel Gros, Thomas Barnebeck Andersen и Mikkel Barslund. Причините са в застаряващото население и в резултат - намаляващата с бързи темпове работна ръка, както и в структурата на икономиката. През последното десетилетие гръцкият растеж беше движен основно от нетъргуемия сектор - услугите и търговията, който обаче е тежко засегнат от бюджетните ограничения и намаленото вътрешно търсене. А търгуемият сектор - селското стопанство и производството – има твърде малък дял в гръцката икономика, за да се превърне в двигател на растежа, смятат авторите.

Гърция, обаче, е просто „канарчето” на дълговата криза в еврозоната, твърдят в анализ директорът на CEPS Daniel Gros и главният икономист на Дойче банк (Лондон) Thomas Mayer. „Канарчетата са били използвани във въглищните мини, защото умират по-бързо от хората, когато са изложени на опасни газове. Когато канарчето спре да пее, миньорите знаят, че е време да се приготвят за извънредна ситуация. Гърция, оказа се, беше канарчето на еврозоната. Въпреки всичко, то беше съживено и беше създаден малък спасителен механизъм, за да съживи още едно-две канарчета, но извън това предупреждението беше пренебрегнато. Миньорите продължиха да работят. Те убедиха сами себе си, че това е проблем на канарчето.”

Авторите твърдят, че последните мерки, договорени от евролидерите на 21 юли също няма да помогнат за решаването на кризата. Включително решението спасителният фонд за еврозоната EFSF да изкупува дълг на затруднени страни от еврозоната на вторичните пазари. Според Gros и Mayer той просто няма достатъчно средства за това при положение, че трябва да продължи да изплаща заемите на Гърция, Ирландия и Португалия. Да не говорим, че е напълно възможно страните, предоставящи гаранции на фонда, да започнат да намаляват.

Според правилата на фонда, всяка страна, която изпитва трудности и поиска помощ от EFSF, може да спре да предоставя гаранции за бъдещите му дългови емисии. А, както отбелязват авторите, макар да не е изрично записана, съществува и възможността страна с висока заемна цена (например Италия и Испания в момента) на свой ред да оттегли гаранциите си. Положението на Франция в момента също не е розово, на фона на понижените рейтинги на френските банки и на опасността страната да се лиши от рейтинга си три пъти А. Тогава ще се сбъдне един от най-големите кошмари на Германия - да плаща сама за всички. А както посочват анализаторите, „това би било не просто политически непримливо, но и икономически невъзможно - само дългът на Италия е колкото целия германския брутен вътрешен продукт”.

И тъй като, „както обикновено банките са най-слабото звено”, решението е масивно вливане на ликвидност в еврозоната, твърдят авторите. За целта обаче спасителният фонд трябва да бъде регистриран като „(специална) кредитна институция с достъп до рефинансиране от ЕЦБ в извънреден случай”, която авторите наричат Европейски валутен фонд. Предимството на този фонд ще бъде, че ще може да осигурява ликвидност на страните, в случай на масивен спад на доверието. И не маловажно, това предложение е в съотвествие с действащото европейско законодателство и не изисква промяна в договорите, отбелязват авторите.

Те оборват и широко лансираната идея за еврооблигациите с мотива, че не може да се създаде политически съюз без демократична легитимност. „Да държиш данъкоплатците напълно и безусловно отговорни за разходните решения, взети от други държави, най-вероятно ще се превърне в отровно хапче за ИВС [Икономически и валутен съюз]”. Политическата съпротива срещу еврооблигациите от по-силните страни може да доведе дори до разпадането му, смятат Gros и Mayer и обобщават: „Еврооблигациите имат смисъл само в политически съюз и дори тогава само, ако нивата на задлъжнялост са ниски”, при сегашните нива еврооблигациите ще представлявт мащабен трансфер на риск.

Въпреки това, идеята за еврооблигациите има силно лоби както сред лидерите на страните-членки, така и в Европейския парламент. На 14 септември президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви пред евродепутатите, че скоро Комисията ще представи опции за въвеждането на еврооблигации, някои от които могат да бъдат реализирани в рамките на сегашния договор, но други ще изискват договорни промени, предупреди Барозу. Пазарите реагираха със задоволство на изказването му - все пак, каквито и аргументи да имат анализаторите, икономистите и политиците срещу еврооблигациите, инвеститорите търсят единствено сигурност. А в този момент тя е силно дефицитна и няма признаци скоро отново да се върне на пазарите.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required