English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Саркози: Еврооблигациите са краят, не началото на европейската интеграция

Published on , , София

Никакви изненади не произведе срещата на германския канцлер Ангела Меркел с френския президент Никола Саркози в Париж. Френско-германските срещи и телефонни разговори вече са част от рутинното управление на еврозоната и новините са в голяма степен очаквани. Така беше и с предложението, официализирано в Париж, икономическото управление на еврозоната да бъде поверено на правителство, съставено от лидерите на 17-те страни и оглавено от президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой.

„Кралската двойка на еврозоната”, както медиите нарекоха Ангела Меркел и Никола Саркози, вече повече от година управлява еднолично валутния съюз. Франция настояваше това управление да се институционализира и то именно в лицето на Херман Ван Ромпой. За година и половина бившият белгийски премиер и хайку поет се показа като изпълнителен, неконфликтен и незабележим. От него се очаква да събира „правителството” два пъти в годината и очевидно - да му свежда решенията на „кралската двойка”, която общува доста по-регулярно. Същевременно, не може да се отрече, че като президент на Европейския съвет, където участват лидерите на 27-те страни членки на ЕС, Херман Ван Ромпой ще играе ролята на свързващото звено между еврозоната и останалите, така че отделянето на 17-те да не бъде драматично прието от останалите.

Първото решение на новото „правителство” вече е ясно - страните да запишат в конституциите си т.нар. дългова спирачка - правило, според което са длъжни да балансират бюджетите си. Както се изрази Никола Саркози, изобщо не става дума за право на избор, а за задължително въвеждане на правилото, защото „еврото не е само право, а набор от правила, задължение, дисциплина”.

Става дума за „подобряване на културата на стабилност”, обясни канцлерът Ангела Меркел. Донякъде изненадващо прозвуча обаче условието Европейската комисия да получи повече права за действие, когато страните-членки не предприемат нужното сами. Преди време, представяйки първоначалния вариант на пакта за конкурентоспособност, приет като пакт "Евро плюс", Меркел даде ясно да се разбере, че не желае повече намеса на европейските институции. Тогава списание Der Spiegel разказа за среща на Ангела Меркел и председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, на която той остро се противопоставил на идеята Комисията да бъде изолирана от процесите в еврозоната, а г-жа Меркел го успокоила с думите, че той ще има право (само) да присъства на срещите на 17-те.

Сега, обаче, Ангела Меркел каза: „Искаме ангажимент от страна на нашите парламенти. Ако Комисията направи критични коментари по националния бюджет, след като се запознае с него, тогава евро-страните, т.е. техните парламенти, трябва да се ангажират не просто да обърнат внимание на тези критични коментари и да ги оставят настрана, а по-скоро да действат по тях.”

И още, структурните фондове на ЕС трябва да бъдат насочени към засилване на конкурентоспособността и растежа в страните-членки, а Комисията да има повече права да контролира изразходването им: „За страните-членки, които показват слабости в прилагането на Пакта за стабилност и растеж, предлагаме Комисията да има повече право на глас по въпроса и може би дори в някои кризисни страни директно да се намесва в някаква степен, за да гарантира, че фондовете са били използвани да ускорят конкурентоспособността и растежа”.

За да демонстрират необходимостта от по-голямо сближаване във фискалните и икономически политики на страните от еврозоната, Франция и Германия ще въведат обща база за корпоративно облагане от 2013-а година, както и обща ставка за облагане на френските и германските компании. Двете страни ще координират икономическите сценарии, които залагат в бюджетните рамки, а в международен план ще работят за налагане на данък върху финансовите транзакции.

Всъщност, ако изобщо можем да говорим за новини от срещата те започват с „не”.

„Не” на увеличение на спасителния фонд за еврозоната: „В последните месеци създадохме фонд от 500 милиарда евро. Това са огромни суми и те все още не са изчерпани, напротив. Въпреки това някои казват да го удвоим. Не знам защо някои хора не предлагат да го утроим. И ако го утроим, на следващата пресконференция ще ни питате защо не сме го учетворили”, язвително коментира Никола Саркози.

Очаквано „не” чухме и по отношение на придобилата нова популярност идея за създаване на еврооблигации. Въпреки че съпротивата, особено на Германия по въпроса е известна, незнайно защо пазарите се оказаха разочаровани от липсата на „добри новини”. Разбираемо е защо инвеститорите биха се чувствали по-сигурно, ако купуват не италиански или гръцки дълг, а облигации, гарантирани от еврозоната като цяло, но на този етап позицията на Париж и Берлин е непроменена. „Можем да си представим еврооблигации някой ден, но в края на процеса на европейската интеграция, не в началото”, ясно каза президентът Саркози. А Ангела Меркел обясни, че Европа не е стигнала дотам да търси отчаяни мерки, нито е възможно проблемите да се решат с един изстрел. Според нея, доверието може да бъде върнато само стъпка по стъпка, но еврооблигациите няма да помогнат за това.

Има обаче знаци, че германската позиция може да омекне, при това по-скоро от очакваното. Списание Der Spiegel цитира представители на християндемократическия съюз на г-жа Меркел, според които еврооблигациите не трябва да се демонизират, а трябва да се обсъдят всички варианти и условията, при които Германия може да ги приеме. Вода в мелницата на защитниците на идеята налива и фактът, че само през миналата седмица Европейската централна банка е изкупила дълг на страни от еврозоната на стойност 22 милиарда евро. А слуховете, че Франция може да се прости с кредитния си рейтинг ААА, едва ли предизвикват спокойствие в Берлин.

Като капак, часове преди срещата стана ясно, че германската икономика е нараснала само с 0,1% през второто тримесечие, което е значително по-малко от очакваните 0,5%. На фона на силното представяне от началото на годината, от Берлин се очакваше буквално да е двигателят на възстановяването на еврозоната. Сега, обаче, съмненията са повече от надеждите.

Като „разочароващи” определи резултатите от срещата и лидерът на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент Ги Верхофстад (това е единствената парламентарна реакция към този момент). Според него истинско икономическо управление на еврозоната не може да се провежда като лидерите на страните се срещат веднъж на шест месеца. Необходимо е управлението на еврозоната да се повери на група еврокомисари, специално отговорни за еврозоната и ръководени от комисаря по икономическите и валутни въпроси, смята Ги Верхофстад. А инструментът на това управление трябва да бъдат именно еврооблигациите – теза изразявана от лидера на АЛДЕ неведнъж през последните месеци. Според него това, което е необходимо за спасяването на еврото е „огромна стъпка към федерален съюз”.

Тази стъпка, обаче, ако бъде направена сега, ще е по-скоро под натиска на обстоятелствата, отколкото осъзнат и желан избор на страните-членки. „Слабите” страни-членки искат да се подслонят под крилото на „силните”, а „силните” нямат избор, освен да ги „спасят”, за да не бъдат повлечени от тях. Един от уроците на дълговата криза е, че подобни „бракове по сметка” рано или късно стигат до въпроса с доверието. Защото то трябва да е предпоставка, а не резултат. В момента Европа се опитва да реанимира доверието на света към себе си. Но остава другият проблем - за доверието вътре, между самите страни-членки. Всички мерки, предложени и приложени до момента, целят повече контрол и повече дисциплина, но това не решава дългосрочния проблем с доверието. Напротив, по-скоро показва, че илюзията за взаимно доверие и споделени ценности е безвъзвратно погребана.

comments
Ivan_Mitev
18 август 2011 09:25
Normal 0 false false false EN-US X-NONE X-NONE
Слабост при г-жаМеркел и г-н Саркози е, че се опитват на прикрият неизбежни последици отстопанска криза, вместо да премахнат нейна особено важна причина.
С въвеждане нанови данъци или създаване на нормативни фискални бордове не може да се получатжелани резултати, защото кризата е резултат от конкретна управленсканепълноценност.
Днес обективнатанеобходимост е премахване на сегашната държавна финансова грешка, заради коятосе развива стопанска криза.
В действителност г-жаМеркел и г-н Саркози могат само до 24 часа време да овладеят стопанската криза,след прилагане на подобрено държавно финансово управление.
Мирослав Панов
18 август 2011 12:09
За какво са се втурнали да бранят тази изкуствена валута? Така тормозят и държавите си, и населенията им. Заради една глупава, изкуствена и безсмислена валута. И на инат се държат за нея, сякаш стотици години светът не е съществувавл и без евро. Дано час по-скоро изчезне това евро, че да мирясат всички и да живеем спокойно.
Ivan_Mitev
19 август 2011 11:14
Г-н Мирослав Панов,
еврото неи
Ivan_Mitev
19 август 2011 11:23
Г-н Мирослав Панов,
еврото не е "изкуствена" валута, защото е толкова реално, колкото всяка друга валута.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside