English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Икономическо управление или икономическо правителство?

Published on , , София

"Европа е в опасност", с тези думи на полския министър на финансите Ян Винсент-Ростовски започна дебатът в Европейския парламент в сряда сутринта, посветен на дълговата криза. Това беше само началото на многото силни думи и страсти, които бяха вложени по време на двучасовия дебат, предизвикан от нестихващия натиск на пазарите заради постоянно умножаващите се опасения - дали пък вече не идва фалитът на Гърция, състоянието на френските банки (заради Гърция), поведението на Германия, на Италия (която се чуди дали да се обърне за помощ към Китай). Не само, че имаше пълно единодушие за степента на тревожност по време на дебата, но направи впечатление и поразителният синхрон в говоренето за федерализъм в ЕС като единственото останало спасение.

В качеството си на представител на председателството на Съюза, полският финансов министър направи силно изказване, в което посочи, че по никакъв начин не трябва да се допусне разпадане на еврозоната. "Ако еврозоната се разпадне, ЕС няма да оцелее твърде дълго след това", обясни той и цитира данни на швейцарска банка, според които, ако някоя от слабите и бедни страни на еврозоната я напусне или бъде изгонена, цената за икономиката й като цяло през първата година ще бъде 40-50% от брутния й вътрешен продукт. При богатите и силни страни положението е малко по-добро, но загубите отново ще са големи - само за първата година ще са около 10-25% от БВП. Изказването на полския министър на финансите завърши изключително емоционално със следната случка, която той разказа пред евродепутатите:

"Миналата седмица бях на едно летище и срещнах мой колега, с когото работихме заедно в първите години на полската трансформация в министерството на финансите. В момента той е президент на огромна банка. Разговаряхме за кризата в еврозоната и той ми каза - 'знаеш ли, след всички тези шокове - политически, икономически - ще бъде наистина изключение ако през следващите 10 години избегнем война'. Война, дами и господа, война!", завърши Яцек Ростовски като си позволи доста неприсъщо за поста и положението му изявление, че обмисля да осигури на децата си зелена карта за САЩ.

Макар да не каза по същество нови неща, обръщението на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу съдържаше не по-малко тревожност и строг тон. Той отново наблегна на това, че е време всичко вече договорено да бъде незабавно одобрено и приложено на практика. "Ние сме изправени пред най-сериозното предизвикателство от поколение насам", обясни той. Г-н Барозу се обърна с еднакво строг тон както към страните, които имат нужда от помощ, така и към онези, от които се очаква да им помагат.

"Всички страни-членки на еврозоната са поели ангажименти и полагат усилия да сложат в ред публичните си финанси и да предприемат икономически реформи, които са условие за растеж. Всички тези страни-членки трябва веднага да демонстрират по убедителен начин, че са сериозни. Не е достатъчно да се правят планове. Действията имат значение. А онези страни от еврозоната, които предоставят помощ, толкова важна за оцеляването и стабилността на еврото, трябва да покажат дори още по-ясно, че са твърдо решени да предоставят помощ на страните, които изпълняват своите програми".

Барозу отново припомни, че Европа се нуждае от икономически растеж и от осигуряване на работни места. Шефът на изпълнителния орган на ЕС пръв спомена думата федерализъм по време на дебата и съвсем не беше последен: "Единственият начин да спрем отрицателния цикъл и да засилим еврото е като задълбочим интеграцията, по-специално в еврозоната, на базата на общностния подход. Това е начинът. Това е също единственият начин еврозоната наистина да играе онази роля, която инвеститорите и глобалните партньори очакват от нея. Това, от което имаме нужда е нов обединяващ импулс - 'новият федерален момент', нека не се страхуваме от думата, федералният момент е крайно необходим". Очевидно е, че като наблегна на общностния подход президентът Барозу косвено не одобри идеята, лансирана от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози за създаване на правителство на еврозоната, съставено от нейните страни-членки и оглавено от Херман Ван Ромпой.

Лидерът на най-голямата политическа група в Европарламента, на Европейската народна партия, Жозеф Дол също не търсеше евфемизми, за да обясни сериозността на ситуацията и кой е правилният път: "Европа се нуждае от голям взрив, от федерация, от Съединени европейски щати или по-просто казано - от интеграция. [...] Като направим икономическото правителство реалност, правителство управлявано от всички страни-членки на еврозоната, Европа ще убие с един куршум два заека: ще демонстрира капацитета си да действа в дългосрочен план и ще засили единството сред гражданите, които най-накрая ще бъдат обект на еднакви правила и задължения", добави г-н Дол.

На същото мнение беше и лидерът на социалистите Мартин Шулц, който също обясни, че е дошло времето. "Политиката на или-или трябва да свърши - или за себе си, или един срещу друг, или заедно. Няма средно положение - половинчато да и половинчато не - това управлява еврото в момента. Следователно имаме нужда от общи действия с общи институции. Ако ще имаме икономическо правителство, Европейският парламент е другата обща институция. И аз нямам опасения от нова война", завърши той с опит да успокои полския министър на финансите.

Лидерът на либералите Ги Верхофстад, който отдавна е застъпник на повече интеграция, заяви обаче, че подкрепя общо европейско правителство, но не и във формата предлагана от Франция и Германия. "Това, което Меркел и Саркози предлагат не е решение. Нуждаем се от пазар на еврооблигации. Облигационен пазар сега!", каза още г-н Верхофстад в още по-разпален от обичайния си стил. Той отиде и по-далеч като допълни, че Европа се нуждае от специално законодателство за стимулиране на разкриването на нови работни места, което той сравни с наскоро предложения от президента Барак Обама пакет от мерки за "връщане на американците на работа".

ЕС отдавна работи по подобен документ, който обаче няма законодателна сила - до 2009-та година тази роля изпълняваше Лисабонската стратегия за растеж и заетост, а от 2010 ЕС работи по стратегията Европа 2020, насочена към по-интелигентен растеж и "зелени" работни места.

Съпредседателят на групата на Зелените Ребека Хармс пък, разкритикува Комисията на председателя Барозу като неспособна да се справи с предизвикателствата. В отговор Оли Рен, еврокомисар по паричните въпроси заяви, че всъщност ЕК е направила необходимото, но Съветът (страните-членки) вече повече от половин година бавят прилагането на взетите решения. Що се отнася до страните-членки на еврозоната, те не са приели решенията от срещата на 21 юли, каза още г-н Рен. Той също засегна темата за еврооблигациите: "Еврооблигациите трябва да бъдат придружени от значително засилен фискален надзор и икономическа координация. Това ще засегне фискалния суверенитет на страните-членки", каза още еврокомисарят.

Кризата в еврозоната вече заплашва с излизане извън контрол, което вече съвсем не е само европейски проблем. Именно това е причината за необичайното решение на американския министър на финансите Тим Гайтнър да се върне обратно в Европа само броени дни, след като участва в срещата на министрите на финансите на страните от Г7 в Марсилия. Г-н Гайтнър не просто ще се върне в Европа, а ще вземе участие във вътрешна неформална среща на министрите на финансите на страните от еврозоната и ЕС (Екофин), която ще се състои в полския град Вроцлав в петък и събота, на която ще присъстват и централните банкери.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside