English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Преговорите по бюджета на ЕС 2014-2020 са в пат в очакване думата на лидерите

публикувано на , , София

На срещата си в края на юни лидерите на ЕС за първи път ще обсъждат следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г. Още преди година Европейският парламент обяви, че ще настоява за поне 5% увеличение на бюджета на ЕС в следващия седемгодишен период, въз основа предимно на собствени ресурси. На 30 юни 2011 г. Европейската комисия представи визията си за новата МФР, на базата на която Европейският парламент и Съветът на министрите трябва да постигнат съгласие, за да може до края на 2012 бюджетът да бъде одобрен и от европейските лидери.

Как се развиха обсъжданията досега можете да проследите в специалната тема на euinside. На този етап в съвета на министрите има доста разнопосочни позиции по някои основни въпроси, а още по-малко се очертава съгласие между Съвета и Европейския парламент. Къде минават фронтовите линии можем ясно да разберем от бележките, нанесени от преговорния екип на ЕП по работен документ, подготвен от датското председателство за заседанието на Съвета по общи въпроси на 29 май, с който euinside разполага.

Въпреки че на този етап не се обсъждат конкретни цифри, една от най-съществените разлики в позициите на Съвета и Парламента е за размера на бюджета (според предложението на ЕК 1,025 милиарда евро). Съветът смята, че той трябва „да отразява консолидационните усилия, полагани от страните-членки да върнат дефицита и дълга в по-устойчив път”. Още в края на 2010 г. по инициатива на Великобритания няколко страни-членки (Холандия, Германия, Франция и Финландия) излязоха с писмо, в което настояват за замразяване на следващия европейски бюджет. Парламентът обаче смята, че не може да се прави сравнение между националните бюджети и бюджета на ЕС, тъй като той по правило не може да използва дълг или да излезе на дефицит. Според Парламента европейският бюджет трябва да се разглежда като инвестиционен и затова трябва да се увеличи поне с 5% спрямо сегашния програмен период. Още повече, отбелязват преговарящите от ЕП, че предложението на ЕК за следващата МФР е на база ЕС27 и е необходимо увеличение, защото от 2013 г. Хърватия ще стане пълноправен 28-и член на съюза.

Структурата на разходите

В работния документ на Съвета разходите са групирани в пет функции: „Интелигентен и приобщаващ растеж”, с подфункции "Конкурентоспособност за растеж и заетост" и "Икономическа, социална и териториална кохезия"; „Устойчив растеж: природни ресурси” - това е Общата селскостопанска политика (ОСП) с нейните два стълба; „Сигурност и гражданство”; „Глобализирана Европа”; „Администрация”.

Според Парламента обаче структурата на бюджета трябва да е различна по две причини. Първата е да се подчертае водещата роля на стратегията "Европа 2020", а втората - да се избегнат слабостите на настоящата МФР по отношение на недостига на средства по подфункцииите „Конкурентоспособност за растеж и заетост“, „Гражданство“ и „Външни отношения“. Парламентът настоява, че „структурата на МФР следва да направи политическите и бюджетни приоритети на ЕС по-видими за европейските граждани”. Затова предлага всички вътрешни политики да бъдат обединени в една-единствена функция „Европа 2020“, към която да се създадат четири подфункции: политики, свързани със знанието; политика на сближаване; политики в областта на устойчивостта и ефективното използване на ресурсите (ОСП); гражданство, свобода, сигурност и правосъдие.

Напълно разбираемо, предвид икономическата криза, един от най-обсъжданите въпроси досега е как да се използват европейските средства за постигане на икономически и растеж и заетост. Между страните-членки в рамките на Съвета се води спор дали и как да бъдат съкратени средствата за кохезионната политика. Групата държави „Приятели на кохезионната политика” (съставена предимно от новите членки) настоява, ако не могат да бъдат увеличени средствата поне да бъдат запазени на нивата от настоящия програмен период. Същата позиция се подкрепя и от Европейския парламент. Депутатите обаче настояват за фокусиране върху научноизследователската и развойна дейност и „радикално увеличение” на средствата в тази област, съпроводено с „радикално опростяване” на процедурите, за да се улесни достъпът на МСП и гражданското общество. ЕК предложи на страните 11 тематични цели, както и минимални задължителни размери на стредствата по тях, но много от държавите настояват за повече свобода да насочват средствата там, където преценят, че е необходимо.

Друг спорен момент е въвеждането на новата категория региони в преход, инициирана именно от ЕП, които също да имат право на финансиране по кохезионната политика. Между страните-членки обаче няма съгласие по въпроса, най-вече защото новите членки се опасяват, че това ще ощети най-бедните региони. Депутатите смятат, че политиката на сближаване трябва да се фокусира повече върху градските райони „като места с висока концентрация на предизвикателства (безработица, социална изолация, влошаване на състоянието на околната среда, миграция)”. Друга промяна, предлагана от парламента е непохарчените средства да не се връщат на държавите, а да остават в бюджета на ЕС.

Особено оспорван елемент от преговорите в Съвета са таваните на средствата по кохезионната политика, получавани от страните-членки. ЕК предлага те да бъдат ограничени до 2.5% от БВП. Но новите членки, както и страни, отбелязали голям спад на БВП, твърдят, че това ограничение намалява чувствително размера на средствата за тях и искат увеличение на тавана. В хода на преговорите се обсъжда и вариант средствата за следващия финансов период да зависят от парите, получени от страните през настоящия период, но на този етап без конкретна сума. В работния документ е отбелязана възможността за страните, които са влезли в съюза на 1 януари 2007 (България и Румъния) максималното ниво на отпуснатите средства да бъде Х% от 7/5 от средствата, които са им били заделени в периода 2009-2013. „Позицията по таваните не е ясна, което е изненадващо,” е отбелязал преговорният екип на ЕП.

Подобни спорове се водят и по отношение на ОСП, като Парламентът подкрепя позицията на повечето страни-членки парите да бъдат запазени поне на нивата от 2013 г. и да има „справедливо разпределение на преките плащания между държавите-членки, регионите и земеделските производители”. Според бележките на преговорния екип на ЕП във вида, в който е предложено от Комисията, преразределението на преките плащания ще облагодетелства най-вече трите балтийски страни и Румъния. ЕП подкрепя въвеждането на тавани върху плащанията за големи ферми и подкрепя гъвкавото прилагане на мерките, свързани с „позеленяването” на ОСП.

Както и много от страните-членки, Парламентът също е против т.нар. макроикономическа условност. Тя е нововъведение в МФР, което цели обвързването на европейските структурни фондове със засиленото икономическо управление на ЕС. Комисията има право да спре всички или част от плащанията за определена страна, ако прецени, че тя не изпълнява препоръките в процеса на европейския семестър, процедурата по прекомерен дефицит или прекомерен дисбаланс, програма по заем от ЕС или от спасителния фонд за еврозоната. Санкцията може да бъде отменена, когато страната изпълни препоръките. Парламентът обаче смята, че използването на кохезионните фондове за налагане на санкции противоречи на самата цел на кохезионната политика, а именно намаляване на регионалните неравенства.

Разходите за администрация трябва да бъдат намалени, пише в документа на Съвета, но не е записана нито конкретна сума, нито откъде ще дойдат икономиите. Без да се противопоставя директно, Парламентът отбелязва, че това може да стане само на базата на задълбочен анализ. В резолюцията си от юни 2011 г. депутатите изтъпкват „значителните спестявания, които биха могли да се осъществят, ако Европейският парламент имаше само едно седалище”, което обаче е трудно да се реализира, тъй като е записано в основополагащите договори на ЕС.

Приходната част

е най-неясният елемент от преговорите по МФР досега. Тя беше обсъдена за първи път в рамките на Съвета на 29 май. Големият въпрос е дали да бъде запазена сегашната система на финансиране на бюджета на ЕС с вноски от държавите-членки на база брутен национален доход (БНД) или да се създадат истински собствени ресурси - според предложението на ЕК това са собствен ресурс на база ДДС и данък върху финансовите сделки (ДФС). На заседанието на 29 май много страни се изказаха за запазване на националните вноски. Австрия например изрази съмнение в новия собствен ресурс на база ДДС, а според България той не осигурява равно третиране на страните. Вече месеци наред финансовите министри водят ожесточени спорове по предложението за въвеждане на ДФС и използването му като собствен ресурс в европейския бюджет (две трети от сумата, събрана от страните на база минимални ставки на ДФС, пише в документа на Съвета).

Някои страни (като Великобритания) са против въвеждането на данъка изобщо. Други (като Полша) смятат, че няма по-подходящ кандидат от ДФС за собствен източник на приходи в европейския бюджет. А трети (като Германия) настояват за въвеждане на ДФС, но искат приходите да остават в националните бюджети. Финансовите министри си поставиха срок да намерят решение на въпроса до края на юни. ЕП многократно изрази позицията си в подкрепа специално на ДФС и като цяло на предложението на ЕК за въвеждане на двата нови собствени ресурса.

Нещо повече, парламентът обяви, че няма да даде съгласието си за следващата бюджетна рамка без политическо споразумение по реформата на системата на собствените ресурси. То трябва да прекрати съществуващите отстъпки, изключения и механизми за корекции и да гарантира истински собствени източници на приходи в европейския бюджет. Очаква се на сесията си в средата на юни ЕП да излезе с резолюция по въпроса за собствените ресурси. А на срещата си в края на юни лидерите на ЕС трябва да дадат политически сигнал за хода на преговорите оттук нататък. Крайният срок за споразумение е декември 2012 г., за да може през 2013 г. бюджетът на ЕС за следващите седем години да бъде окончателно приет.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.