English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

По-малко ЕС и повече еврозона по германски модел с британска украса и френски фасон

Published on , , София

Не съм убедена, че си даваме сметка какво става в Европейския съюз, а още по-малко в еврозоната. Всъщност откакто ЕС започна да се разширява, реално никой не си даваше сметка какво става в него, независимо, че той започна да се институционализира по-тясно, да се интегрира повече на фона на ускорени национални политики и отстояване на национални интереси. Това, което остана незабелязано обаче е, че националните интереси на някои страни-членки всъщност или са европейски, или се припокриват с общоевропейските. А другото, което беше забелязано, но не му се обърна достатъчно внимание е, че разширяването се осъществи без необходимата подготовка и без формулирането на по-ясни критерии от чисто техническите - обща ценностна система.

Един най-обикновен бюджет

Поредната порция от този вътрешнопаралелен и незабележим процес започна още в края на октомври, когато британският премиер се появи на Европейския съвет в Брюксел за втори път, откакто беше избран. И вместо очаквания от по-младите страни-членки свян и притеснение, той се яви пред колегите си с високо вдигната глава и една папка, която удари в масата точно в началото на заседанието и каза, че иска нова точка в дневния ред - обсъждане на бюджета на Европейския съюз за 2011 година. Изненадата беше пълна, но още по-изненадващото беше, че точката не само беше приета, но беше вкарана и като първа в дневния ред на фона на очакванията за доста по-важния проблем с икономическото управление и с дълговата криза в еврозоната.

Това, което Дейвид Камерън искаше беше да не се удовлетвори предложението на Европейския парламент за увеличаване на бюджета на Общността за 2011 година с близо 6% на фона на усилията на повечето страни-членки, а най-вече на самия Камерън, да озаптят публичните разходи и да намалят дълговете на държавите си. Желанието на британския премиер бюджетът да бъде увеличен с не повече от 2.9% беше подкрепено от всички лидери, включително и от българския министър-председател Бойко Борисов, който обаче нямаше никаква представа това по какъв начин ще повлияе на размера на вноската, която България ще трябва да внесе в общия бюджет догодина. И той не просто не знаеше, а не знаеше това в момент, когато националният бюджет беше вече в парламента за гласуване.

Ходът на Дейвид Камерън предизвика мини-криза в Европейския съюз, тъй като създаде реална опасност Общността да остане без бюджет за 2011 година. В крайна сметка компромис беше постигнат, а перките на Европарламента, надули се прекомерно с влизането в сила на Лисабонския договор, бяха посвити. Бюджет има, но ....

Епизод 2

На третото си ходене на Европейски съвет, британският министър-председател направи нов ход, още по-изненадващ и шокиращ. Този път обаче, не беше толкова публичен. Той изпрати писмо до колегите си във втория ден на декемврийския съвет на 17 декември, в което призовава вноските на страните-членки през оставащите години на настоящата финансова рамка (2007-2013) да се запазят, а за следващата (2014-2020) да се увеличават най-много с инфлацията през този период. Това на практика означава замразяване на бюджета.

Нещо повече, г-н Камерън иска следващият бюджет да се определя на база общото ниво на харчене на Европейския съюз. Това означава нивото на поетите ангажименти (един от стълбовете за формиране на общия бюджет) да бъде съобразено с бюджетните стабилизационни мерки на страните-членки. Отделно от това, ангажиментите през следващата многогодишна рамка не бива да превишават нивото на нарастване през 2013 година спрямо ръста на инфлацията.

В края на писмото си Дейвид Камерън пише, че е възможно амбициозните политики на съюза да се прилагат и при стабилен обем на разходите, което означава всъщност по-добро изразходване на наличните средства. "Предизвикателството за Европейския съюз през следващите години ще бъде не да харчи повече, а да харчи по-добре. Това предизвикателство може да бъде посрещнато чрез подобрена ефикасност на европейското харчене, точно проследяване на ангажиментите с оглед да се намери по-добър икономически лост и опростяване на финансовата рамка", пише в писмото си Дейвид Камерън.

Писмото вече е подкрепено от още четири страни-членки: Холандия, Германия, Франция и Финландия.

Какво означава това писмо?

Всъщност, Великобритания е един от нетните донори в европейския бюджет и получава твърде малко от него. Това е и причината за извоюваната още от Маргарет Тачър отстъпка, която продължава да предизвиква спорове всеки път, когато се договаря многогодишната финансова рамка. Великобритания не е доволна от това, че само ще дава, а няма да получава. Поредни британски правителства настояват по време на преговорите за всяка финансова рамка да се харчат повече пари за стимулиращи икономическия растеж политики, както и за повече наука и научни разработки, високи технологии. Макар бавно и постепенно, тези настоявания успяват. В повечето случаи основният сблъсък е между Великобритания и Франция, като Париж настоява за запазване на обема на Общата селскостопанска политика, от която Франция се възползва най-много.

Сега обаче, Великобритания има нов съюзник в лицето на Германия, която също е на мнение, че разходите може да бъдат оптимизирани, без да се увеличава бюджетът. Това мнение е в унисон с цялостната германска позиция, според която независимо от отчетите на Европейската комисия, че общата бюджетна политика е довела до покачване на благосъстоянието на страните-членки, предвид настоящата дългова криза е очевидно, че нещо не е наред.

Какво не е наред?

Това би трябвало да е риторичен въпрос, особено ако си го зададем в България. Затова и няма да се спирам особено много на него. Погледнат от Полша обаче, този въпрос не е никак риторичен, защото Полша освен, че е сред големите получатели на средства от бюджета на ЕС, но е и също така с голям нетен принос към него. Освен това, за годините преди членството си, а и след това Варшава доказа, че еврофондовете са й изключително необходими за икономическото настигане на по-развитите и стари страни-членки. Полша е и емблематичен пример за успешно присъединяване. Не е случайно, че именно Полша беше страната, която остро възрази срещу британското предложение.

Все пак, трябва да отбележим, че Полша беше една от малкото (да не кажем единствената) страна в Европейския съюз, която остана на сухо по време на глобалната финансова и икономическа криза, а и в момента продължава да е на завет откъм проблемите в еврозоната. Полската икономика отбелязваше ръст през цялото време, докато много от европейските й партньори бяха в рецесия и сега са с неубедително възстановяване. Само че Полша все още се нуждае от помощ, за да довърши някои от най-тежките реформи, като пенсионната например. Затова и Варшава потърси подкрепа сред партньорите си от Нова Европа, сред които и България, в искането разходите за пенсионни реформи да бъдат приспадани от бюджетния дефицит.

За съжаление, обаче, Полша е на практика сама в това си искане, защото е сред малкото, които провеждат истински, ама истински, реформи. Именно това не е наред - ЕС има прекалено много твърде задлъжнели и нереформирани членки, което е в тежест на онези, които хем плащат повече, хем и правят необходимото да оптимизират разходите си, за да се развиват добре.

Не разпад, а консолидиране

Заключението от този стратегически ход на Великобритания може да е само едно - богатите, можещите и имащите воля да се справят с проблемите си държави овладяват управлението на ЕС. В отговор на критиките, че това е дискриминиращо и против принципите на солидарност на Европа, ще кажа, че напротив - това именно затвърждава принципите на солидарност, разбирана като общи желания, общи цели и равностоен принос, а не като богатите да изсипват в бездънните ями на бедните, които са избрали да бъдат жертви на .... международното положение.

Така че, ако някой говори за задаваща се перспектива от разпад на еврозоната, а оттам и на ЕС, по-скоро става дума за консолидиране. Ако искате го разбирайте и като обединяване в нов клуб, този път на можещите и знаещите, а не на искащите и политически необходимите (защото вече не са необходими геостратегически полезни страни, а финансово стабилни държави).

comments
vlad
22 декември 2010 13:51
"The Times reports that incoming Chief Executive of Barclays Bob Diamond has suggested that the eurozone will “hold together” but that “one or two” countries could leave. “I think it is possible that the number of countries are smaller inside it,” he said. The paper also notes that Citi Bank strategists have said there is increasingly intense discussion in the markets of a potential Latin American-style “restructuring” of some eurozone peripheral debt that would involve swapping maturing bonds for new issuances with a long duration, perhaps 20 years, and an interest rate of 2%."
http://www.timesplus.co.uk/tto/news/?login=false&url=http://www.thetimes.co.uk/tto/business/economics/article2852127.ece
charlyb
27 декември 2010 12:36
Пари срещу реформи. Това трябва да е формулата за ефективно усвояване на средствата. И брутален контрол за начина на харченето им. Ние не сме поляци. Ние сме българи, нежелаещи реформите и крадливи.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required