euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Часове преди неформалното заседание на Европейския съвет на 23 май, Европейският парламент одобри позицията си за въвеждане на данък върху финансовите сделки (ДФС). Макар Парламентът да има само консултативна роля по въпроса, депутатите изразиха надежда, че дават силен сигнал на лидерите на ЕС да постигнат съгласие за въвеждането на ДФС. А ако това не е възможно, данъкът да бъде приложен в максимално голям брой страни на принципа на засиленото сътрудничество. Същевременно парламентът предупреждава, че „въвеждането на ДФС в изключително ограничен брой държави-членки би могло да доведе до значително нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар”.

Какво прие Европейският парламент?

Парламентът прие няколко изменения в предложението на ЕК с цел максимално разширяване на обхвата на данъка. Принципът на установяване, заложен от ЕК (страните по сделката да са установени в ЕС), се допълва с принципа за място на емитиране (търгуваният инструмент да е емитиран в зоната на ДФС) и принципа на прехвърляне на собствеността (финансова сделка, която не е обложена с ДФС се смята за юридически неизпълнима). Според парламента това ще направи избягването на ДФС потенциално много по-скъпо, отколкото плащането му, защото рискът от загубата на право на собственост би надвишил значително всяка потенциална „печалба“ от избягването на данъка.

„Включването на възможно най-широкия спектър от финансови инструменти и участници следва също така да гарантира, че данъчната тежест е еднакво разпределена между всички участници като тежестта е относително по-голяма върху по-спекулативните и по-дестабилизиращите финансови сделки”, се казва в резолюцията. Според парламента този резултат няма да бъде постигнат, ако се въведе т.нар. гербов налог (съществуващ във Великобритания), както настояваха някои евродепутати по време на обсъжданията.

Парламентът запазва данъчните ставки, предложени от Комисията (0.1% за акции и облигации и 0.01% за деривати). Страните-членки имат право да прилагат по-високи ставки на национално равнище. По време на обсъжданията както в парламента, така и в Съвета на финансовите министри, ожесточени спорове предизвика въпросът дали пенсионните фондове трябва да бъдат освободени от данъка. Според някои представители съществува риск в крайна сметка тежестта на данъка да падне върху пенсионерите, вместо върху банките. Други, включително и ЕК бяха на мнение, че ако пенсионните фондове използват консервативни и стабилни бизнес-модели няма да пострадат от въвеждането на данъка. В крайна сметка парламентът реши, че пенсионните фондове трябва да бъдат изключени от обхвата на данъка.

Друг много спорен момент е как да се използват приходите от ДФС, които по изчисления на ЕК ще бъдат около 57 милиарда евро, ако данъкът се въведе в целия ЕС. В предложението на ЕК за Многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г. е предвидено част от приходите от ДФС да се използват като собствени ресурси в бюджета на ЕС или да бъдат пряко обвързани с определени политики на Съюза. Един от аргументите на ЕК е, че това би намалило националните вноски към бюджета на Съюза. Нито в ЕП, нито между страните-членки обаче съществува съгласие по този въпрос.

По време на дебатите направи впечатление, че докато социалистите и зелените са единодушни в позицията, че ДФС трябва да бъде приет на всяка цена и да се използва като собствен ресурс в европейския бюджет, депутатите от най-голямата група - на Европейската народна партия - изразиха различни мнения. Либералите пък се изказаха твърдо против данъка.

Какво мислят страните-членки?

На последното обсъждане на ДФС в Съвета на финансовите министри отново стана ясно, че постигането на единодушие за приемането на данъка на този етап е невъзможно. Основната причина е непоклатимата съпротива на Великобритания, макар други страни също да се противопоставят на данъка. Затова и датското председателството на ЕС се зае да подготви „алтернативи”, в това число и вариант за облагане на финансовите дейности. Германският финансов министър Волфганг Шойбле постави като краен срок за постигане на съгласие за въвеждане на данъка на европейско ниво края на датското председателство (30 юни). След това сме длъжни да потърсим алтернативи, заяви Шойбле.

Желанието на Германия и Франция е данъкът да се въведе поне в еврозоната под формата на засилено сътрудничество. На този етап обаче готовност са изразили само девет страни (Франция, Германия, Италия, Белгия, Австрия, Финландия, Испания, Португалия, Гърция). Това е достатъчен брой, за да е налице засилено сътрудничество според Лисабонския договор, но не и за да се гарантира, че няма да се получи изкривяване на вътрешния пазар. Страни като Холандия, Ирландия и Италия изразиха сериозни възражения против ДФС и настояха за допълнителни проучвания на ефектите от въвеждането му. Много страни обвързват позицията си по данъка с отговора на въпроса за използването на приходите от него. Според някои страни те трябва да остават в националните бюджети, а не да се делят между тях и Брюксел, докато предложението на ЕК, което среща силна подкрепа и в ЕП, е част от приходите да се използват като собствен ресурс в европейския бюджет.

Българската следа

Българската позиция относно ДФС еволюира по крайно любопитен начин - от еднозначно и изцяло против до пълна подкрепа. През есента на 2011 г. българският парламент излезе с позиция, че въвеждането на данъка ще лиши страната (както и ЕС като цяло) от конкурентни предимства и ще увеличи данъчното бреме върху гражданите и бизнеса в ЕС. Мнение против данъка нееднократно изрази и Министерството на финансите. През зимата на 2012 г. euinside научи, че българската позиция е омекнала и вече не е толкова твърдо против ДФС. Въпреки опитите ни да получим официален отговор на въпроса дали е така, Министерството на финансите запази мълчание. Впоследствие стана ясно, че промяната е по-скоро допълнение и се изразява в следното: ако бъде взето решение ДФС да бъде използван като собствен източник в европейския бюджет, България няма да възрази. Това обаче не значело, че страната подкрепя въвеждането на данъка.

Но на 23 май, пристигайки в Брюксел за участие в неформалния Европейски съвет, премиерът Бойко Борисов обяви, че България не просто е „за” данъка, а „аплодира” приемането му, въпреки че позицията на правителството винаги е била против появата на нови данъци.

Така лагерът на противниците на ДФС намаля с още една страна. Но дори само съпротивата на Лондон е достатъчна, защото за приемането му е необходимо единодушие. Предвид опита от декември миналата година, когато именно британското вето принуди останалите страни да прибегнат до междуправителствено споразумение, за да затегнат бюджетната дисциплина, можем да не се съмняваме в британската решимост да блокира ДФС. Още повече като знаем чувствителността на страната именно по отношение на регулацията на финансовия сектор, която стана причина и за раздора миналия декември. Затова на този етап е трудно да се предскаже съдбата на ДФС и оставаме в очакване да разберем какво се крие зад енигматичната дума „алтернативи”, които да направят спорното предложение по-лесно за преглъщане.