English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Realpolitik в европейското земеделие

публикувано на , , София

Селскостопанската политика е първата общностна политика, създадена още с Договора от Рим, положил основите на Европейския съюз. Само че, първоначалният замисъл е бил да се гарантира продоволствена сигурност на фона на глада и разрухата, които Втората световна война оставя из цяла Европа. Сега ситуацията е различна, първопричините са забравени, но за сметка на това сигурността от това, че винаги можеш да получиш силния гръб на обединения европейски данъкоплатец се е превърнала в необходимост. Необходимост, която изправя за пореден път едни срещу други противниците на земеделските субсидии срещу техните защитници.

"Налага ми се да правя realpolitik", каза днес еврокомисарят на земеделието Дачиан Чолош пред евродепутатите от земеделската комисия в Европейския парламент, където представи законодателните си предложения за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП). Реалполитиката е навлиза като термин заради управлението на Ото фон Бисмарк, който се е водил във вижданията си от принципите на реалностите и силата. С други думи, чист прагматизъм. Дачиан Чолош се е опитал да подходи по същия начин в опита си да построи мост между интересите на 27-те страни-членки, с различни географски и климатични дадености. На фона на стотиците страници предложения, идеи и обсъждания, през последната година изкристализираха два основни проблема, по които Чолош твърди, че е намерил баланс, но едва ли.

Смяна на системата на директните плащания

От самото начало на публичните дебати за реформата на ОСП като основен се очерта въпросът с изравняването на директните плащания между новите и старите страни-членки, за който усилено лобираха новите членки. Още с представянето на предложението на Европейската комисия за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020-а година стана ясно, че се залага на сложна формула за поетапно изравняване с начална дата 2014-а година, а не както е предвидено например в договорите за присъединяване на България и Румъния от 2016-та година.

Формулата, представена тогава, е запазена в същия си вид и в законодателното предложение на Комисията за реформата на ОСП. Според нея страните, които получават по-малко от 90% от средните плащания на хектар ще получават повече. Разликата ще бъде запълнена с една трета до 2020-та година. Така например, ако една страна-членка в момента получава средно на хектар около 75% от средното за ЕС, тоест с 15% под 90-те на сто, тогава тя постепенно ще достигне ниво от 80 процента.

Или иначе казано, в момента средното директно плащане на хектар за 2013-а година е 94.7 евро в Латвия и 457.5 евро в Холандия, а средното за ЕС е 269 евро. Не случайно балтийските страни бяха сред най-гласовитите защитници на изравняването на субсидиите. България се намира сравнително близо до средните нива. За цялостно изравняване Комисията предлага да се говори, когато се обсъжда бюджета след 2020-а година.

Освен изравняването, досегашната схема на единните плащания ще бъде заменена от схема с основно плащане. Целта на промяната е да се намалят значително разликите в нивата на плащанията между фемерите, отделни региони и между страните-членки. Всички страни-членки ще трябва да преминат към изравняване на плащанията на хектар на национално или регионално ниво до началото на 2019 г. Новата схема ще предоставя плащания на базата на определени критерии свързани с околната среда, състоянието на животните и други правила.

Интересен елемент от предложението на Дачиан Чолош е, че той се е вслушал в голяма част от предложенията, направени по време на публичните дискусии през последната година и половина. Едно от тях е стимулиране на младите фермери. Този въпрос беше откроен особено ясно по време на специална конференция в Брюксел през лятото на 2010-а година, когато стана ясно, че средната възраст на европейските селски стопани е над 50 години, което обрича земеделието на сериозна криза, ако не навлязат млади кадри.

Затова Комисията предлага за всеки нов млад (до 40 години) фермер да бъде предоставяна стартова помощ с 25% повече от основното плащане за първите пет години от установяването на фермата. Тази възможност обаче е ограничена до средна по размер ферма. Там, където фермите като цяло са малки лимитът ще бъде 25 хектара. Младите фермери получават и възможността да взимат стартови заеми до 70 000 евро.

Напоследък Комисията силно акцентира върху малките земеделски стопани в отговор на многократно повдигани въпроси. За тях се прави специална нова схема, според която всеки земеделец, който реши да получава подкрепа през 2014-а, може да реши до 15 октомври 2014 да участва в схемата за малките земеделци, която ще му даде възможност да получава годишна помощ от между 500 до 1 000 евро, независимо от размера на стопанството. Тепърва предстои да се представи конкретен инструментариум, но според Комисията сумата ще бъде свързана или със средното плащане на бенефициент или ще се обвърже със средното плащане на хектар за 3 хектара. Комисията смята, че това ще е голямо облекчение за фермерите и за националните администрации. Малките производители ще могат да кандидатстват и за стартови заеми до 15 000 евро.

За разлика от малките производители, големите ферми ще бъдат ограничени. Сумата на подкрепата за всяко отделно стопанство по новата базисна схема за плащания ще бъде ограничена на 300 000 евро на година, а плащането ще бъде намалено със 70% за диапазона 250 000-300 000 евро, с 40% между 200 000-250 000 и с 20% между 150 000-200 000 евро. При поставянето на тавана обаче ще се вземе предвид и броя на работниците, работещи в дадена ферма. Това означава, че стопанството ще може да си приспадне сумите за заплати за предходната година (включително данъци и социални осигуровки) преди да бъдат наложени ограниченията.

Това, за което се говореше отдавна е влязло в предложението на Комисията, а именно субсидии да получават активните земеделци. Как обаче да се прецени кой е активен земеделец? Субсидии няма да получават стопани, чиито директни плащания по ОСП са по-малко от 5% от общата сума от всички неземеделски дейности или, ако техните земеделски зони са предимно подходящи за паша или за култивация. Всяка страна-членка има свои правила за минимална активност, като изключение ще има за фермери, които получават по-малко от 5 000 евро субсидии за предходната година.

По-високи субсидии ще получават стопаните от планинските райони и зоните, които се намират над 62-ия паралел. Те ще получават вместо 250 евро на хектар 300 евро.

Зелените мерки

Това е втората изключително конфликтна идея, заложена в същия вид, както беше представена и през юли като част от предложението за следващия бюджет. Към основното плащане всяко стопанство ще получава пари на хектар, ако спазва определени земеделски практики, които са от полза за климата и околната среда. Страните-членки могат да използват 30% от националния бюджет, за да плащат за това. Тези мерки си остават задължителни, въпреки силните критики, но няма да им бъде налаган таван.

Зелените мерки, които ще бъдат стимулирани са поддържане на постоянно пасбище и разнообразие на културите, чиято цел е опазване на почвите. Всеки стопанин трябва да сади най-малко три вида култури като нито една от тях не може да надвишава 70% от обработваемата земя, а третата трябва да е най-малко 5% от площта. Освен това, земеделските производители ще са задължени да заделят 7% от земеделската си площ (с изключение на постоянно затревените части) за екологични зони. Това означава на тези 7% да се правят полеви ограничения, живи плетове, да се садят дървета и всякакви други растения, с цел да се предпазват почвите от ерозия.

Макар да нямаха достатъчно време да се запознаят подробно с предложенията, евродепутатите от земеделската комисия разкритикуваха проекта, особено в най-спорните му части - директните плащания и зелените мерки. Един от докладчиците по реформата на ОСП Albert Dess (ЕНП, Германия) заяви, че предложението за 30% зелени мерки и 7% резерв няма да направят европейското земеделие по-конкурентоспособно. Според него, това допълнително ще затрудни земеделците, а също и администрациите.

Luis Manuel CAPOULAS SANTOS (Социалисти и демократи, Португалия) изрази несъгласие с размера на бюджета. Той припомни на еврокомисаря, че с голямо мнозинство Европейският парламент е настоял най-малкото за запазване на настоящия размер на селскостопанския бюджет (близо 40% от общия). Португалският депутат изрази несъгласие и с формулата за изравняване на субсидиите като обясни, че така ще продължи да има стопани с наполовина по-ниски плащания от други.

Друг докладчик по ОСП в комисията George Lyon (Великобритания, АЛДЕ) също беше критичен като заяви, че по "ключовия текст за това дали предложенията ще стимулират и развиват по-устойчиво, по-конкурентоспособно, по-въглеродно ефективно земеделие целият пакет ужасяващо се проваля". Според него, позеленяването на директните плащания ще изправи европейските земеделци пред реален риск да бъдат по-неконкурентоспособни. Той смята, че е пълна глупост изискването 7% от обработваемата земя да се заделя за екологични цели във времена на недостиг на храна и енергия. Той обаче каза добри думи за идеите да бъдат включени в ОСП по-активно младите земеделци и да бъдат стимулирани активните стопани.

Съпредседателят на комисията по земеделие José Bové (Зелени/ЕСА, Франция) беше още по-директен като заяви, че днешните законодателни предложения за реформа на ОСП са изцяло съобразени с изискванията на онези страни, които се съпротивляват на реформата и с агролобитата. "Планираната реформа на ОСП е пригодена да пасва на исканията на онези, които отстояват статуквото. Ако по-ранните проекти бяха не толкова революционни, но поне в правилната посока, то днешните са изцяло лишени от амбиция и като такива не предлагат основа за подходяща реформа на ОСП. Това, което е останало е по мярка на лобитата на агроиндустрията и техните клакьори от Съвета като германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози, а в Европейския парламент като председателя на земеделската комисия Паоло ди Кастро".

Макар това да е една от най-задълбочено и продължително дискутираните реформи на общностна политика, очевидно е, че споровете ще продължат и като част от законодателната процедура. Предстои предложенията да бъдат обсъдени за първи път в Съвета на земеделските министри следващата седмица като целта е да се постигне споразумение между Съвета и Парламента до 2013-а година, за да може мерките да влязат в сила от 2014-а.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.