English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Бъдещето на кохезионната политика 2014-2020

публикувано на , , София

За първи път в европейската история полското председателство на ЕС организира дебати по бъдещето на кохезионната политика в рамките на Съвета по общи въпроси. По този начин Полша ясно демонстрира, че политиката на сближаване е неин основен приоритет и е изключително важна за новите страни-членки като цяло. Дебатите се проведоха на 16 декември и в тях участваха министрите, отговорни за кохезионната политика от 27-те страни-членки. Тема на обсъждането беше доклад на председателството, който обобщава основните елементи от предложението на ЕК за кохезионната политика и изразените мнения от страните-членки на ниво работна група.

Председателят на Съвета, г-жа Elzbieta Bienkowska подчерта важността на кохезионната политика, която ще бъде подкрепена с 40% (376 милиарда евро) от европейския бюджет за следващите седем години (МФР 2014-2020), на обща стойност 1 трилион евро. "Докато възстановяваме публичните финанси и въвеждаме бюджетни ограничения, не можем да спрем да инвестираме в области, сектори и проекти, които ще засилят конкурентоспособността на ЕС и ще отключат европейския потенциал за растеж, който е толкова необходим днес. От тази гледна точка, кохезионната политика е жизненоважна европейска инвестиционна политика."

Какво предлага Европейската комисия:

Безспорно, има пълно единодушие по въпроса, че при ограничените средства за инвестиции на национално ниво, европейските структурни фондове са жизнено важни. Но що се отнася до това кой да определя в какво точно да се инвестира и колко, определено има сериозни различия между страните-членки и Комисията. Предвид опита от предишни години и засилващите се критики от страна на Брюксел, че европейските цели не са достатъчно добре отразени в националните политики, Комисията предлага в следващия програмен период 2014-2020 да се работи по обща стратегическа рамка, която да важи за всички фондове и да отразява европейските приоритети, в съотвествие със стратегията "Европа 2020".

Същевременно, Комисията предлага набор от 11 тематични цели, от които страните-членки могат да избират. Най-общо целите са инвестиции в научноизследователска дейност, технологично развитие и иновации; информационни и комуникационни технологии; конкурентоспособност на малките и средните предприятия и на селскостопанския сектор; нисковъглеродна икономика; климатични промени; опазване на околната среда; устойчив транспорт; заетост; социално приобщаване и борба с бедността; образование и квалификация; институционален капацитет и ефективна публична администрация.

При това, Комисията е определила проценти на средствата, които трябва да бъдат заделени за конкретните цели, т.нар. ring-fencing. Например, 20% от общите национални средства по линия на Европейския социален фонд трябва да бъдат заделени за социално приобщаване и борба с бедността. За да получат европейските средства, страните-членки трябва да отговарят на предварителни условия и да изпълнят последващи условия, свързани с постигането на резултати. За първи път кохезионната политика става инструмент на икономическото управление, защото се поставят и макрoикономически условия, чието неспазване може да бъде санкционирано от Комисията със спиране на част или всички средства за дадена страна.

Реакциите

Най-остро страните-членки възразиха срещу тематичната концентрация и условието за заделяне на определен процент от националните средства за конкретни цели. Общото мнение беше, че целите трябва да са ориентировъчни, а не задължителни, а определелянето на сумите от Комисията ще върже ръцете на националните правителства. Затова страните настояха за повече гъвкавост по отношение избора на тематични цели и съответното финансиране. Въпреки че тази позиция беше подкрепена от почти всички страни, отново ясно пролича разделението между "старите" и "новите" членки по отношение на приоритетите.

Старите членки показаха готовност да подкрепят тематичния набор предложен от Комисията, което е разбираемо, тъй като те нямат нужда от базисна инфраструктура, например, какъвто е случаят с новите членки. По време на обсъждането страните акцентираха на допълнителни свои приоритети като баланса между половете (Швеция), слабонаселените и отдалечени региони (Швеция, Финландия), устойчива градската среда (Белгия, Австрия). Швеция дори еднозначно заяви, че е силно против каквито и да било предложения, които ще размият предложението на Комисията за тематична концентрация.

Макар и не толкова решително, много от старите страни-членки подкрепиха и макроикономическата условност. Очаквано, най-категорична беше Германия "Страните-членки с коригираща макроикономическа програма трябва да бъдат автоматично проверявани от Комисията, за да е сигурно, че коригиращата програма е максимално подкрепена от тези подкрепящи средства". За сметка на това, страни като Ирландия, Испания и Италия, които изпитват сериозни икономически трудности, се обявиха против използването на еврофондовете като санкция за макроикономически дисбаланси.

Новите членки тропнаха с юмрук

В това отношение изключително остро се изказа румънският министър по европейските въпроси Leonard Orban, който в прав текст заяви, че това е дискриминационен подход, защото се наказват само страните, използващи кохезионните фондове. Изненадващо не Великобритания беше страната, която постави въпроса за общата селскостопанска политика (ОСП), а Румъния. Защо за ОСП не се прилага същият наказателен подход, попита г-н Орбан и ясно заяви, че ако еврофондовете ще се използват като санкции за лоши икономически политики, тогава това трябва да важи и за ОСП, не само за кохезионната политика. Позицията му беше подкрепена и от Малта, но като цяло дебати по въпроса нямаше.

Тук е мястото да припомним, че когато за първи път ЕК предложи използването на еврофондовете като санкции (юни 2010 г.), ставаше дума както за парите по кохезионната политика, така и по ОСП. Месец по-късно Франция и Германия излязоха с алтернативно предложение, според което санкциите "трябва да са свързани с Кохезионната политика (структурните и регионалните фондове)".

Като цяло, новите страни-членки се включиха много по-разпалено в дебатите и защитиха ясни и конкретни позиции. Особено красноречив беше литовският финансов заместник-министър Rolandas Krisciunas, който остро критикува ЕК, че се опитва еднолично да определи целите и приоритетите, вместо да води диалог със страните-членки. По повод изискването за заделяне на средства по определени цели, литовецът коментира: "имам чувството, че ще построим лабиринт от замъци и ще ни трябва GPS, за да се ориентираме". Според него кохезионната политика се превръща в механично упражнение: „Няма да се изненадам, ако за следващата финансова перспектива имаме компютърна програма, където просто ще въвеждаме имената на страна или регион и ще намираме отговора къде трябва да отидат средствата”.

Друг проблем, много настоятелно поставен от новите членки е таванът от 2,5% от БВП на съответната страна върху средствата, които тя получава по кохезионната политика. Комисията обяснява нуждата от този таван с трудността, която много страни изпитват да усвояват големи обеми европейски средства за кратък период от време, особено при условие, че фискалната ситуация затруднява заделянето на средства за национално съфинансиране. В интервю за euinside евродепутатът от левицата Ивайло Калфин обясни този таван с нуждата да има ограничение за средствата, които отиват в богатите страни. Въпреки тези аргументи обаче някои от новите членки заявиха, че заради икономическите трудности и по-малкия БВП на практика ще загубят средства по кохезионната политика заради този таван (Унгария, Латвия).

Словения възрази срещу предложението на ЕК 10 милиарда евро от кохезионните фондове да се заделят за т.нар. инструмент за свързване на Европа, защото не приема мнението на Комисията, че проектите от европейско значение ще се реализират по-добре чрез централизирана система. Словакия пък е против 25% (84 млрд. евро) от всички средства по кохезионната политика да отидат за Европейския социален фонд .

Къде е България?

България, представена на Съвета от министъра за еврофондовете Томислав Дончев, подкрепя тематичните цели, определени от ЕК, с условие за известна гъвкавост. Страната ни е „за” условията от всякакъв характер, включително макроикономическата условност, свързана с Пакта за стабилност. „Имаме нужда от по-координирана, по-свързана и по-дисциплинирана Европа”, заяви г-н Дончев. Остана неясно защо той не подкрепи колегите си от другите нови членки във възраженията им, споделяни от България - например таванът на разходите до 2,5%. Тази позиция беше нееднократно заявена от Министерството на финансите - вижте тук и тук. Друго ясно българско становище е финансирането на инструмента за свързване на Европа да не бъде за сметка на кохезионната политика.

България също така изразява резерви по отношение на макроикономическата условност. На дискусия, посветена на МФР 2014-2020, организирана от полското посолство в София, Десислава Велинова от Министерството на финансите коментира макроикономическите условия така: "Ние ги подкрепяме, но държим те да касаят абсолютно всички фондове и най вече да са свързани с изискванията на Пакта за стабилност и растеж, а не с изискванията на новите регламенти за избягване и корекция на макроикономическите дисбаланси". Причината е, че според България, когато става дума за корекция на макроикономическите дисбаланси, времето между предприемането на дадена мярка и реалния резултат в икономиката е много голямо. "Това може да доведе до спиране на средствата за някоя държава-членка за много дълго време, което ще наруши целите на кохезионната политика, а именно сближаването."

В заключение на дебатите в Съвета по общи въпроси, председателството открои въпросите за тематичната концентрация и съответната гъвкавост, макроикономическата условност и тавана на разходите като темите, по които предстоят сериозни дебати.

Комисарят по регионалната политика Йоханес Хан заяви, че Комисията е отворена за диалог, но някои от въпросите не може да се обсъждат извън общата бюджетна рамка - например за условността и връзката на кохезионната политика с „Европа 2020” и икономическото управление. Обсъждането на МФР 2014-2020 ще продължи и през следващата година, като в най-добрия случай може да се очаква постигане на политическо споразумение през юни. За целта, обаче, освен по разходната част на европейския бюджет, страните-членки трябва да постигнат споразумение и по отношение на приходната част, където темата за собствените ресурси се очаква да провокира много спорове, както между отделните страни, така и между страните-членки и Европейския парламент.

Запис на дебатите можете да гледате тук, за да видите изказването на определена страна, натиснете съответния национален флаг.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.