euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската комисия предложи въвеждането на данък върху финансовите сделки в ЕС от началото на 2014-а година. С него ще се облагат всички сделки с финансови инструменти между финансови институции, когато поне едната от страните е със седалище в ЕС. Комисията предлага минимална ставка за търгуването на облигации и акции от 0,1%, а за деривати 0,01%. Държавите-членки, обаче имат право да приложат и по-високи ставки. Данъкът ще се плаща от всяка от страните по сделката в държавата, в която са местни лица за данъчни цели.

Според Комисията данъкът ще обхване 85% от сделките между финансовите институции (банки, инвестиционни посредници, застрахователни компании, борсови посредници, пенсионни фондове, хедж фондове и др.), но няма да засегне гражданите и бизнеса. Няма да бъдат облагани ипотечните кредити, банковите заеми на малките и средни предприятия, вноските по застрахователни договори и др. Извън обхвата на данъка остават също спот валутните сделки, както и набирането на капитал от предприятия или публични органи чрез емитирането на облигации и акции на първичния пазар.

Очакваните приходи от новия данък са приблизително 57 милиарда евро годишно, които ще се разделят между ЕС и страните-членки. Целта е приходите от финансовия данък да бъдат използвани като собствен ресурс в европейския бюджет, което ще намали вноските на страните-членки.

Като основание да предложи новия данък Комисията изтъква, че по време на кризата спасяването на европейските банки е струвало на правителствата 4,6 трилиона евро. Сега на свой ред финансовите институции трябва да направят „справедлив принос към цената на кризата”. В същото време, финансовият сектор е освободен от ДДС, което го поставя в привилегировано положение. Въвеждането на данък върху финансовите транзакции е отколешна мечта на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. През юни миналата година той дори заяви, че въпреки риска банките да прехвърлят цената на таксите върху клиентите, е по-добре все пак да има някакъв принос от финансовия сектор, отколкото да плащат само данъкоплатците. Ето как се аргументира той година и половина по-късно в годишното си изявление „За състоянието на съюза” пред Европейския парламент:

„Някои хора ще попитат 'Защо?'. Защо? Това е въпрос на справедливост. Ако нашите фермери, нашите работници, ако всички сектори на икономиката - от индустрията до селското стопанство и услугите, ако те всички плащат принос към обществото, банковият сектор също трябва да направи принос към обществото. И ако ние се нуждаем, а ние се нуждаем от фискална консолидация, ако се нуждаем от повече приходи въпросът е откъде идват тези приходи. Труда ли ще обложим повече? Потреблението ли ще обложим повече? Мисля, че е справедливо да обложим финансовите дейности, които в някои от нашите страни-членки не плащат пропорционален принос към обществото.”

Тъй като вече има страни, въвели подобен данък важно е той да се координира на европейско ниво, за да не нарушава единния пазар на финансови услуги. Като страничен ефект, от данъка се очаква и да намали рисковата търговия с финансови инструменти. Страните, които вече са въвели данък върху финансовите сделки под някаква форма (Белгия, Кипър, Франция, Финландия, Гърция, Ирландия, Италия, Румъния, Полша и Обединеното кралство) ще трябва да се съобразят с европейските правила - да прилагат минималната ставка и да хармонизират данъчната основа в съответствие с правилата на ЕС. Останалите държави-членки ще трябва да въведат данъка във вида предложен от Комисията.

Основните рискове са свързани с това кой ще поеме крайната данъчна тежест и с преместването на финансовите институции в други държави, което би довело до рискове за икономическия растеж и потенциална загуба на конкурентоспособност. Комисията твърди, че е формулирала данъка така, че да избегне или поне да намали тези рискове, макар че според собствената й оценка, е възможно новият данък да доведе до намаляване на ръста на БВП с между 1,76% и 0,53% (Според последните прогнози на ЕК, през тази година европейската икономика ще нарасне едва с 1,7%.). Комисията се ангажира още да продължи да работи за налагането на данъка върху финансовите сделки на световно ниво и ще представи предложението си на срещата на Г20 през ноември.

Финансовият данък се ползва с широка подкрепа в Европейския парламент, който многократно призова Комисията да го предложи, а страните-членки - да го приемат. Те, обаче, не са единни по въпроса. Докато лидерите в Съвета, Франция и Германия подкрепят предложението (както и Испания, Финландия, Люксембург, Белгия, Австрия, Унгария, Гърция и Португалия), Великобритания вече ясно заяви, че е против въвеждането на финансов данък само в ЕС. Вестник The Independent цитира финансовия министър Джордж Осбърн, според когото това ще отклони инвестициите от Европа: "Аз съм против европейски данък. Няма да има смисъл въвеждането на данък върху финансовите сделки, който ще накара нашите валутни пазари да се преместят в Ню Йорк или Сингапур или някъде другаде." Подобна позиция изрази преди година и президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише.

България също обяви, че е против въвеждането на нови данъци за финансовия сектор, защото „не се очаква те да имат положителен ефект в държавите-членки с по-слабо развит финансов сектор и в частност в новите държави-членки”. Според финансовото министерство, подобна мярка би затруднила страната ни в усилията й за развиване и стратегическо позициониране на българския капиталов пазар, както и в търсенето на стабилни и авторитетни инвеститори.

Тези противоречиви мнения показват, че тепърва предстоят тежки преговори по предложението на Комисията, както между самите страни-членки, така и между Съвета и Европейския парламент. От хода им ще зависи срокът, поставен от ЕК за влизането в сила на новия данък - 2014-а година.