English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Комисията е готова на отстъпки за зелените мерки в европейското земеделие

публикувано на , , София

На заседанието на министрите на земеделието на ЕС във вторник ресорният еврокомисар Дачиан Чолош започна своето изказване преди очакваните дебати по предлаганите от него "зелени мерки" в Общата селскостопанска политика (ОСП) с думите, че ЕК е непреклонна по отношение на това зелените мерки да бъдат част от първия стълб на ОСП (преките плащания), но е готова на отстъпки по отношение на някои от тях. Една от тези отстъпки е за минималния праг на площите, които ще бъдат освободени от задължението да садят по 3 култури с цел предпазване на почвите от обедняване - така нареченото разнообразяване на културите. Г-н Чолош обяви, че е готов да вдигне този праг, който в момента е 3 хектара, на 10. Голяма част от изказалите се министри на земеделието или представители на страните-членки изказаха позиция, че минималният праг трябва да бъде 15 хектара.

Зелените мерки

Мерките, свързани с опазване на околната среда като част от европейското земеделие са нововъведение с реформата на ОСП, която еврокомисар Чолош започна още със самото си встъпване в длъжност преди 2 години. Той инициира широки публични дебати, организира конференции, направи предложения и така се стигна до сегашния вид на реформата, която предвижда селските стопани да бъдат задължени да предприемат екологични мерки в своите земеделски дейности. Тези мерки е предвидено да бъдат финансирани по първия стълб и ще съставляват 30% от основното пряко плащане на фермерите. В случай, че земеделецът не ги прилага следват санкции върху цялата сума на директното плащане, срещу което възроптаха много от страните-членки и настояха наказанията да засягат само и единствено 30-те процента зелени плащания.

Постоянните пасбища, екологично насочените зони и минималният праг на освободените от задължението да разнообразяват културите бяха основна част от дебатите на 15 май. Полша например посочи, че все пак се говори за земеделска политика, а не за екологична и затова призова минималният праг за разнообразяването на почвите да се увеличи на 15 хектара, зад което застанаха още Испания, Чехия, Ирландия и други страни, които подкрепиха мярката не толкова директно. България например приема 3-те процента минимален праг за стопанствата, но не желае промяна в размера на стопанствата, ако тя е по-малко от 50% от средния размер на тези стопанства.

Екологично насочените зони бяха другата тема, по която много страни изразиха несъгласие с предложеното от Комисията задължение 7% от обработваемата площ да бъде заделяна за такива зони, в които фермерите да садят дървета и живи плетове, за да предотвратят ерозия на почвите. Повечето изказали се представители заявиха, че критерият от 7 на сто отива твърде далече. Българският министър на земеделието и храните Мирослав Найденов например обясни, че 7% е високо и може да се отрази негативно върху конкурентоспособността. Като цяло България подкрепя подхода за екологично насочени площи, но изразява опасения, че тяхното контролиране и администриране ще доведе до допълнителни административни мерки. Холандия от своя страна предложи процентът за тях да бъде намален наполовина (3.5%).

Комисар Чолош обаче изрази опасения, че ако бъде намален прагът за екологично насочените площи няма да се постигне желания ефект на позеленяване, а само ще се имитира дейност. "Според мен това ще си бъде само плакнене със зелена боя", каза той в края на дебатите и подчерта, че двигател на реформите трябва да са "добродетелните фермери" и да се поставя летвата високо, тъй като иначе няма да бъде постигнат никакъв ефект.

Повод за недоволство предизвиква и предложението на ЕК за разнообразяване на културите, според което всеки стопанин трябва да сади най-малко три вида култури като нито една от тях не може да надвишава 70% от обработваемата земя, а третата трябва да е най-малко 5% от площта. Испания например възрази, че ще бъде изключително трудно да се приложи разнообразяването на почвите заради спецификите на Средиземноморието. Финландия, поради специфичния климат, настоя изискването да е за 2 вида култури, а не 3. "Практическата местна реалност трябва да бъде отчитана", каза финландският представител. Словения пък предложи стопанствата, които отглеждат повече от 3 култури да не бъдат обект на прилагането на минимален процент.

Освен това, ако половината от земята се използва за пасбище да не се включва в сметките за разнообразяването на културите. Подобно искане отправи и Франция, която призова да се обърне специално внимание на постоянните пасбища. "Броят на изискваните култури трябва да бъде намален в зависимост от това какъв е размерът на пасбището", поиска Франция. Португалия предложи да се обмисли варианта за група от култури и посочи, че предпочита изискването да е за 2, а не за 3 вида. Българската позиция е, когато се брои да се отчита всеки отделен биологичен род като отделна култура. Италия направи компромисно предложение - изискването да се раздели на три групи: малки ферми, които да бъдат освободени от всякакви задължения; средни ферми (от 12 хектара нагоре), които да са задължени да редуват 2 вида култури и големи ферми (над 50 хектара), които да се впишат в сегашното изискване на ЕК за 3 култури.

Много страни настояха също така предвижданите санкции да бъдат ограничени само до зелените мерки, а също и да бъдат смекчени и съобразени с размера на плащанията. Така например, Малта призова наказанието да не засяка основното плащане, за което се застъпиха още много страни, сред които и България. Швеция посочи пък, че зелените мерки трябва да бъдат морков, а не тояга и също поиска санкциите да се отнасят само и единствено до зелените мерки. А според Румъния наказанията са твърде високи. Гърция смята, че те трябва да бъдат пропорционални, като се отчита степента на нарушението и размера на плащането. Дания обаче, която в момента председателства Съвета, а също е известна като най-зелената страна-членка беше единствената, която обяви, че е разумно позеленяването да бъде част от основното плащане.

Еврокомисар Чолош на свой ред посочи, че няма да има никаква полза от санкциите, ако те бъдат смекчавани. Ако фермер подаде фалшива декларация или извърши сериозни нарушения, той не просто ще изгуби пари, а санкциите ще отидат дори още по-далече. Става дума за постепенна стъпкова система за наказание, която вече е въведена по първия стълб, защити позицията си Чолош. Председателството пое ангажимент да преработи предложението на Комисията. Следващото публично обсъждане на земеделските министри ще бъде през юни и ще е посветено на развитието на селските райони.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.