English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Еврооблигациите отново на мода

Published on , , София

Някак изненадващо, еврооблигациите се оказаха гвоздеят в програмата на неформалното (под формата на работна вечеря) заседание на Европейския съвет на 23 май. Изненадващо, защото официалната тема на срещата на върха са мерките за растеж и заетост. Водещите световни медии обаче тръбят, че се очаква Франция и Германия да кръстосат шпаги по въпроса за еврооблигациите. А причината за подобно очакване са думите на новия френски президент Франсоа Оланд на срещата на Г8 в Кемп Дейвид, че в сряда в Брюксел ще направи предложение за еврооблигациите. Преди да анализираме защо френско-германският сблъсък по въпроса се очаква с такъв трепет ще припомня как възникна идеята и какво реално има на масата в момента.

Какво са еврооблигациите?

В края на 2010 г. премиерът на Люксембург и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и финансовият министър на Италия Джулио Тремонти предложиха да се създаде Европейска дългова агенция, която да емитира еврооблигации на стойност 40% от БВП на ЕС. Идеята беше прегърната от социалистите и зелените в Европейския парламент, както и от либералите, чийто лидер Ги Верхофстад и до днес е един от най-пламенните й защитници. Заради съпротивата най-вече на Германия обаче, еврооблигациите се споменаваха предимно в пожелателни резолюции на Европарламента. Докато, по време на дългите и трудни преговори по пакета за икономическото управление на ЕС депутатите не принудиха Комисията да обещае, че ще направи предложение за въвеждане на еврооблигации.

В резултат през ноември 2011 г. ЕК публикува Зелена книга, в която представя три варианта за създаване на общи облигации в еврозоната, наречени „облигации за стабилност”. Трите варианта предполагат различна степен на споделяне на дълга, на рисковете и на ползите - от пълно заместване на националните дългови емисии с „облигации за стабилност” със солидарни гаранции (което минава през промени в европейските договори), през частично заместване на дълга с еврооблигации и поемане на солидарни гаранции (най-добре приетият засега вариант) до най-лесния, но и най-неефективен - частично заместване на националния дълг с общи облигации с пропорционални гаранции от страните от еврозоната. ЕК изрично подчертава, че който и вариант да бъде избран, "трябва да бъде придружен от значително засилен фискален надзор и координация на политиките, ... за да се избегне моралният риск". А рискът се изразява в това, че без натиска на финансовите пазари страните ще се успокоят, отново ще изпуснат юздите на публичните финанси и ще отложат провеждането на реформи.

Междувременно, германският Съвет на икономическите експерти предложи създаването на общ европейски фонд за изкупуване на дълга. Идеята е дългът на страните, който надвишава границата от 60% да се обедини във фонд с общи гаранции, който да емитира на практика безрискови облигации. Всяка страна, която се възползва от услугите на фонда подписва консолидационна програма и се ангажира да изкупи дълга си обратно в рамките на 20-25 години. В допълнение, страните трябва да увеличат определен национален данък (ДДС и/или подоходен данък) и да плащат допълнителните приходи директно на фонда. Изрично уточнение е, че той трябва да е временно средство (включително и заради германската конституция), което да даде на страните време да проведат нужната консолидация и реформи, без да са подложени на екстремен пазарен натиск.

Този вариант, който е разновидност на втората опция предложена от ЕК, срещна сериозна подкрепа в Европейския парламент. За да приемат засилените правомощия на ЕК по отношение бюджетния надзор в еврозоната, депутатите поставиха ултиматум на ЕК да представи „конкретна пътна карта за въвеждането на стабилизационни облигации според Зелената книга на Комисията и незабавното създаване на Фонд за изкупуване [на дълга]”.

За и против еврооблигациите

Още като предлагаха идеята преди година и половина, Юнкер и Тремонти заявиха, че (частичното) обединяване на дълга в еврозоната ще наложи пазарна дисциплина на правителствата, без да ги излага на спекулативни атаки, като същевременно ще стимулира европейската финансова и икономическа интеграция. Ги Верхофстад допълни, че създаването на общ облигационен пазар за дълговете на евро-страните ще отслаби натиска върху тези, в чиято ликвидност има съмнения и всички ще се възползват от по-ниски лихви. Не е случайно, че идеята среща подкрепата на периферните икономики, които са подложени на силен пазарен натиск и не могат да си позволят високите лихви, но и съпротивата на Германия, която на практика е почти единствената страна в еврозоната, възприемана от инвеститорите като сигурно убежище.

В този смисъл, когато се казва, че лихвата за някои страни ще намалее за сметка на увеличената лихва на други това ще е предимно за сметка на Германия. Това означава Берлин, който и без това е най-големият донор в спасителния фонд да поеме още по-голяма финансова тежест. Освен финансов, германската позиция против споделянето на дълга в еврозоната има и правен елемент - конституцията на страната не позволява прехвърлянето на повече правомощия от Берлин към Брюксел. Има и трети елемент в германската позиция, в резултат от доминиращото в страната икономическо мислене и той е, че отслабването на пазарния натиск ще спре процеса на реформи в затруднените страни. Затова Германия настояваше за строги правила за бюджетна дисциплина и контрол на бюджетните и икономически политики на страните от Брюксел.

Какво се промени?

Досега въпросът за еврооблигациите не беше обсъждан сериозно на срещите на върха на европейските лидери, доминирани изцяло от тандема "Меркози". Предишният френски президент Никола Саркози подкрепяше позицията на Ангела Меркел, че не може да се обсъжда обединяване на дълга преди да са налице необходимите гаранции, че страните ще водят стабилни и координирани финансови и икономически политики. Такива обаче вече има с приемането на пакета за икономическото управление, допълването му с нови правомощия на ЕК и подписването на фискалния пакт, който е в процес на ратификация. Това е един аргумент по-малко в подкрепа на германската позиция.

Освен един аргумент по-малко, германската позиция има и един съюзник по-малко. Съвсем логично е новият френски президент Франсоа Оланд да подкрепя съпартийците си социалисти по отношение на еврооблигациите и още по-логично е да се опита да "блесне" на първия Европейски съвет с негово участие. На този етап, освен принципната му подкрепа за идеята не знаем подробности за това как точно си г-н Оланд си представя създаването на общите облигации. Европейската комисия също не е представила резултата от консултациите по Зелената книга, така че не знаем дали има предпочитан вариант, нито какви ще са следващите стъпки по въпроса. В този смисъл е интересно защо Франсоа Оланд рискува да развали апетита на Ангела Меркел, след като няма нищо конкретно на масата.

Има обаче още една промяна и тя е в международния контекст - институции като Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също се изказаха в подкрепа на еврооблигациите, а на срещата на Г8 подобни позиции са изразили и САЩ и Великобритания. В еврозоната Франсоа Оланд среща подкрепата на италианския премиер Марио Монти, който се смята за третия връх на триъгълника на властта в еврозоната. Разбираемо, идеята се харесва на всички затруднени страни и пак разбираемо среща съпротивата на Холандия, Австрия и Финландия.

При положение, че неформалната среща няма за цел да взима решения, а само да обмени мнения, очевидно Оланд ще я използва, за да опипа почвата и да спечели политически дивиденти, лансирайки тезата за солидарността, олицетворена от еврооблигациите. Но целта на срещата е да се коментират конкретни идеи за насърчаване на растежа и заетостта, които да бъдат приети от Европейския съвет в края на юни. Ако лидерите прахосат времето си в обсъждане на може би примамливата, но на този етап нереалистична идея за еврооблигациите, рискуват отново да бъдат обвинени и то съвсем основателно, че пренебрегват икономическия растеж. А това е последното, от което имат нужда, докато се опитват да впечатлят финансовите пазари.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required