English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Г-н Нормален в Париж, наказателен вот в Атина

публикувано на , , София

Франсоа Оланд влезе в предизборната кампания за президент на Франция като безличният резервен кандидат и излезе като победител. Някъде по пътя медиите го кръстиха г-н Нормален и може би това беше големият коз на партийния функционер Оланд, никога не заемал държавен пост и без грам лична харизма. Но французите, както всички европейци са уморени от кризата и искат нормалност, а Франсоа Оланд без съмнение я излъчва.

Големият въпрос, който вълнува всички сега, е как ще се отрази идването на социалист в Елисейския дворец на европейската политика на Франция. В първата си реч като победител в изборите Оланд обяви, че това, което ще каже на европейските си партньори и най-вече на Германия е, че бюджетните ограничения трябва да бъдат допълнени с мерки за икономически растеж. Това послание не е новина за никого в ЕС - още в началото на годината беше проведено неформално заседание на Европейския съвет, посветено на растежа и заетостта. А в края на май предстои още едно, сякаш специално планирано за европейския дебют на Франсоа Оланд.

Преди това, разбира се, той ще се срещне с германския канцлер Ангела Меркел. Мнозина коментираха, че идеите на Оланд за предоговаряне на фискалния пакт ще създадат, ако не разрив поне напрежение между Париж и Берлин. Г-н Оланд обаче вече говори не за предоговаряне, а за допълване на правилата за бюджетна дисциплина с мерки за растеж. А за нов „европейски пакт за растеж” вече говорят и Ангела Меркел, и президента на ЕЦБ Марио Драги, и Европейската комисия. Франсоа Оланд не изглежда да поставя под съмнение нуждата от овладяването на дълговете и дефицитите - напротив, докато изреждаше приоритетите в първата си реч след победата той дори постави това преди запазването на френския социален модел.

Позицията на Франсоа Оланд в много отношения напомня тази на италианския премиер Марио Монти, така че той би бил добро допълнение на триъгълника Меркел- Монти-Оланд. В този смисъл, можем да очакваме демонизираният дует Меркози да бъде заменен от триото Мермоланд, без това да причини сериозни трусове в Европейския съюз. Дори напротив, подобна комбинация би внушила голяма доза доверие както у пазарите, така и у гражданите, които очевидно имат нужда от здравословна доза баланс на строгите бюджетни ограничения със смислени инвестиции в растеж и заетост.

И ако резултатът от френските избори носи на европейците по-скоро успокоение, точно обратното послание идва от Гърция, за пореден път през последните две години. Очаквано, двете големи партии Нова Демокрация и ПАСОК понесоха тежки загуби заради подписите си под втората спасителната програма. Първата в класирането партия Нова Демокрация не успя да спечели даже и 20% от гласовете (всъщност получи по-малко от 19%), а социалистите се сринаха до трета парламентарна сила със срамните (на фона на 44% през 2009 г.) 13%. На второ място се изкачи Коалицията на радикалната левица с близо 17% от гласовете. С 10% в парламента влиза новата формация Независими гърци на бившия депутат от Нова Демокрация Панос Каменос, който беше изключен след като гласува против правителството на Лукас Пападимос. Основното предизборно послание на партията беше именно против споразумението по заема от ЕС и МВФ. На депутатските банки ще седнат още представители на комунистическата партия (8,5%), демократичната левица (6%) и за първи път крайнодесните националисти от „Златна зора” (7%).

Обяснението на тези резултати, съвсем очаквано беше, че това е протестният вот на гръцкия народ срещу жестоките мерки, наложени му отвън без неговото съгласие. Въпросът обаче е какъв ще е резултатът от този наказателен вот и дали в крайна сметка гръцките граждани няма да накажат самите себе си. Партиите разполагат с броени дни (до 17 май) да сформират управляваща коалиция. Ако не успеят, следват нови избори, а неизвестността и несигурността са най-големите врагове на Гърция в момента.

Лидерът на Нова Демокрация Антонис Самарас призова за сформирането на правителство на националното спасение от проевропейски партии с две основни цели - оставане в еврозоната и предоговаряне на икономическите политики в програмата. От своя стана лидерът на радикалната левица Алексис Ципрас изрази желание да сформира ляво правителство, което ще се отрече от „заробващия заем” и меморандума за разбирателство, но с желание страната все пак да остане в еврозоната.

Шансът спасителната програма да бъде предоговорена, особено по отношение на бюджетните съкращения е минимален, предвид колко трудно беше постигната и бяха получени писмените гаранции на двете големи партии, че ще изпълняват споразумението и след изборите. А ако програмата не се изпълнява, няма следващ транш по заема. Останалото е фалит, излизане от еврозоната и дългосрочни мъки за гръцките граждани. И ако преди две години това беше неприемлив риск за еврозоната, той отдавна е калкулиран от пазарите и загубите за общата валута далеч няма да са толкова драматични, колкото за самата Гърция.

А пазарите точат зъби на Гърция за пореден път и вече са готови с определението на гръцкото излизане от еврозоната, съобщава The Financial Times: “Grexit” (от Greece - Гърция и exit - изход).

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.