English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Еврооблигации? Внимавай какво си пожелаваш!

Published on , , София

„Много от последиците от еврооблигациите излизат отвъд техническата област и включват въпроси, свързани с националния суверенитет и процеса на икономическа и политическа интеграция.”

С това въведение Европейската комисия представя различните варианти страните от еврозоната да емитират общи облигации, т.нар. еврооблигации, които обаче Комисията политически коректно е нарекла „облигации за стабилност”. Така не се дразнят противниците на идеята, най-вече Германия, а и изразът ЕС да се превърне от съюз на задлъжнялостта в съюз на стабилността принадлежи на Ангела Меркел. При представянето на Зелената книга председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу беше искрено ядосан от журналистически въпрос какво цели като лансира идеята за еврооблигациите, след като е наясно, че Германия е против. Германците не са против принципа, а против момента, заяви Барозу. Според него „идеята си проправя път” и затова Комисията я подлага на широко публично обсъждане.

Идеята за еврооблигациите не е нова, но така и не събра достатъчно привърженици, за да бъде, ако не реализирана поне обсъдена сериозно. Миналата година премиерът на Люксембург и президент на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и финансовият министър на Италия Джулио Тремонти изтупаха праха от еврооблигациите и ги лансираха като ефективно средство за справяне с дълговата криза. Идеята среща гореща подкрепа и в Европейския парламент - един от най-отявлените й поддръжници е лидерът на либералите Guy Verhofstadt. Именно парламентът притисна Европейската комисия да предложи (или поне да проучи) въвеждането на еврооблигациите като част от сделката за приемане на пакета за икономическото управление на ЕС.

Сега, както неколкократно подчерта председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу Комисията изпълни ангажимента си и представи т.нар. Зелена книга, в която описва три възможни подхода към еврооблигациите. Целият този дълъг увод обяснява защо Комисията представя едно доста дистанцирано, на моменти скептично проучване на възможните модели, като многократно припомня посланието, с което започнах: не мислете само за ползите, имайте предвид необходимите „жертви”, които трябва да направите. И подчертава, че който и вариант да бъде избран, „трябва да бъде придружен със значително засилен фискален надзор и координация на политиките ... за да се избегне моралният риск”. А рискът се изразява в това, че без натиска на финансовите пазари, страните ще се успокоят, отново ще изпуснат юздите на публичните финанси и ще отложат провеждането на реформи.

Трите основни варианта, предложени от ЕК предполагат различна степен на споделяне на дълга, на рисковете и на ползите. Първият възможен подход е този на пълноценните еврооблигации - т.е. пълно заместване на националните дългови емисии с „облигации за стабилност” със солидарни гаранции. Това е идеалният вариант, при който ще се постигнат всички възможни ползи при нулев риск. Страните с висока заемна цена ще получат достъп до по-евтино финансиране, а Комисията описва и редица други индиректни ползи за еврозоната като цяло. Проблемът е, че този вариант ще отнеме време, защото изисква „значителни по-нататъшни стъпки в икономическата, финансова и политическа интеграция”, която минава през промени в договорите. Този вариант създава и най-голям морален риск, затова е важно да са налице всички гаранции, че страните-членки ще спазват бюджетна дисциплина, ще подобряват конкурентоспособността си и ще намаляват макроикономическите дисбаланси, уточнява Комисията.

Вторият вариант е т.нар. „синьо-червен” подход. При него само част от националните дългови емисии се заместват с „облигации за стабилност” със солидарни гаранции. Определя се праг на размера на дълга (примерно 60% от БВП, както е записано в ПСР), до който той може да бъде споделен - това е синята зона. Червената зона е над тази граница и показва дългът, който ще продължи да бъде в национални облигации. Това ще стимулира страните-членки да намаляват скъпия „червен” дълг и ще намали моралния риск от споделената отговорност за „синия”. Ключовият момент в този подход е именно определянето на прага, който трябва да не е твърде нисък, за да има ефект от общите облигации, нито да е твърде висок, за да не се повиши моралният риск. Има и вариант за гъвкав праг, който се променя според това как страната-членка изпълнява ангажиментите си - колкото по-добре се справя, толкова повече „син” дълг може да емитира и обратното.

Разновидност на тази опция е предложението на Германския съвет на икономическите експерти за създаването на общ фонд за изкупуване на дълга. Идеята е дългът на страните, който надвишава границата от 60% да се обедини във фонд с общи гаранции, който да емитира на практика безрискови облигации. Всяка страна, която се възползва от услугите на фонда подписва консолидационна програма и се ангажира да изкупи дълга си обратно в рамките на 20-25 години. В допълнение, страните трябва да увеличат определен национален данък (ДДС и/или подоходен данък) и да плащат допълнителите приходи директно на фонда. Изрично уточнение е, че фондът трябва да е временно средство (включително и заради германската конституция), което да даде на страните време да проведат нужната консолидация и реформи, без да са подложени на екстремен пазарен натиск.

Третият подход е частично заместване на националния дълг с общи облигации с пропорционални гаранции от страните от еврозоната. В този подход моралният риск е най-малък, защото всяка страна ще носи отговорност за своя дял в общия дълг, но и ползите от него ще бъдат далеч по-малки, отколкото от пълноценните еврооблигации. Възможността страните с висока заемна цена да постигнат намаление благодарение на тези с ниска е далеч по-малка. Но пък прилагането на този вариант е много по-бързо и може да стане и при сегашното законодателство. Така представен, той би имал по-скоро символично значение като сигнал към пазарите, че Европа е готова да приеме идеята за споделения дълг. Комисията уточнява, че ако се постигне съгласие, може да се избере подобен частичен вариант, съпроводен с конкретен план за преминаване към пълноценни еврооблигации.

При всички варианти обаче е необходимо да бъдат определени предварително национални тавани за емитиране на дълг. Това е още една причина въвеждането на „облигации за стабилност” да стане само в условията на засилена координация на бюджетните политики. Необходимо е системата да предвижда гаранции, че всички страни ще спазват правилата, и стимули за това. Същевременно е възможно да бъдат поставени макроикономически и фискални условия за достъп до общия облигационен пазар, например може да бъде отказано участие на страна, която не спазва ПСР. А ако вече са влезли в системата, страните могат да бъдат санкционирани за неспазване на правилата с допълнителни гаранции или по-високи лихви. Необходимо е да бъдат изяснени и редица допълнителни въпроси като дали да бъде създадена европейска дългова агенция, която да управлява процеса и как тя ще си взаимодейства в Европейския механизъм за стабилност.

С представянето на Зелената книга ЕК започва обществени консултации, които ще продължат до 8 януари 2012 година. След това, в средата на февруари Комисията ще излезе с мнение как да продължи процеса. Вече има коментари, че дори германската съпротива срещу еврооблигациите започва да омеква. Има основания да е така, след като заедно със Зелената книга за общите облигации Комисията представи и две нови предложения за засилено икономическо управление в еврозоната. Макар и да звучат направо революционно по отношение на степента на институционален контрол над националните бюджети, те са едва началото на този „значително засилен фискален надзор и координация на политиките”, които ЕК поставя като условие за еврооблигациите. И няма друг начин, защото макар идеята да изглежда примамлива като бърз и лесен лек срещу дълговата криза, тя крие дългосрочен риск реалните проблеми за пореден път да бъдат заметени под килима, до следващата криза.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required