English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

ЕП и Съветът влизат в пореден спор за управлението на еврозоната

публикувано на , , София
Последна промяна на:

Година и половина отне на европейските институции да обсъдят и приемат законодателния пакет за засилено икономическо управление в ЕС. Т.нар. „Пакет 6” включва мерки за засилване на Пакта за стабилност и растеж и въвежда за първи път наблюдение на макроикономическите дисбаланси в ЕС. Но докато Европейският парламент и Съветът спореха по подробностите в новото законодателство, кризата стигна до сърцето на еврозоната и стана ясно, че без твърда и централизирана ръка валутният съюз може и да не оцелее.

Затова още преди да е изсъхнало мастилото на „Пакет 6”, Европейската комисия предложи нов, който, тъй като съдържа две предложения беше кръстен „Пакет 2”. Новите предложения целят да се засили управлението в еврозоната, така че Брюксел да има право да се намесва в бюджетната политика на страните-членки и да държи под контрол положението в страните със спасителни заеми (или кандидати за такива).

На 21 февруари Съветът на финансовите министри одобри позиция, на базата на която да започнат преговорите с Европейския парламент с цел регламентите да бъдат приети на първо четене. Отсега обаче е ясно, че предстоят поредните тежки преговори. Още първото обсъждане на двете предложения на ЕК в икономическата комисия в ЕП ясно показа основните линии, по които ще върви съпротивата на Парламента. Едната е несъгласието на депутатите от левия спектър с предложението страните с програми, които не спазват поетите ангажименти да бъдат санкционирани със спиране на европейските фондове.

Другата основна критика на депутатите е по отношение на демократичната легитимност на свръхконтрола от страна на Брюксел. Това беше особено силно акцентирано от Зелените, според които Европейската комисия ще получи твърде много власт без да е подотчетна на никого. Допълнително напрежение създаде и обстановката около обсъждането на Договора за стабилност и управление в еврозоната (т.нар. фискален пакт), към който депутатите като цяло са критични заради междуправителствения му характер. Позицията на депутатите от дясната ЕНП обаче беше да се използват новите предложения на ЕК, за да може чрез тях максимална част от фискалния пакт да бъде вкарана в европейската правна рамка.

Всички тези позиции са намерили отражение в проекто-докладите по двете предложения на Jean-Paul Gauzеs (ЕНП, Франция) за наблюдението на страните със спасителни програми и на Elisa Ferreira (Социалисти и демократи, Португалия) за засиленото бюджетно наблюдение в еврозоната.

В доклада на г-жа Ferreira ясно се вижда стремежът за орязване на правомощията на Европейската комисия по отношение на националните бюджети спрямо предложението. Това личи дори само в промяната на ултимативния тон в предложението на ЕК (страните „ще” и „трябва”) към пожелателен в доклада на ЕП - „от страните може да бъде поискано”. Но най-съществената промяна е, че според доклада ЕК не може просто да поиска от страните да променят бюджетните си планове, а това право трябва да й бъде делегирано от Съвета и Парламента. При това, едно от условията на делегираните права е решенията на Комисията да влизат в сила само, ако не бъдат оспорени от Парламента и Съвета в срок от два месеца, който може да бъде удължен с още толкова. Според проекто-доклада Комисията ще получи тези делегирани права за срок от 3 години, който по преценка на Парламента и Съвета може да бъде удължен.

Това изменение очевидно отразява опасението на ЕП, че Комисията получава твърде широки правомощия, но от друга страна то убива целия замисъл за бърза реакция и по-опростени процедури. Вероятно промените ще се харесат на левите депутати, но е твърде вероятно да срещнат отпор от десницата.

По отношение на страните в процедура по свръхдефицит е добавен съвсем нов елемент - те трябва да представят на Съвета и Комисията програма за икономическо партньорство, в която да представят подробни мерки за корекция на дефицита. В случай на тежък икономически спад обаче програмата трябва да включва по-бавна бюджетна консолидация, като съответно бъде адаптирани и правилото за дълга. Тази добавка ясно отразява позицията на докладчика и на социалистите изобщо, че строгите бюджетни ограничения пречат, а не помагат на затруднените страни. С аргумента, че растежът е по-важен от икономиите е направена и друга промяна. Когато докладват бюджетните си планове на Брюксел, страните-членки трябва да опишат подробно разходите си, които са директно обвързани с постигане на целите на стратегията на ЕС за растеж и заетост, включително публичните инвестиции. Очаквано Европейският парламент също е включен в обсъждането на бюджетните планове на страните-членки заедно с Еврогрупата.

Черешката на тортата обаче е в самия финал на доклада: „При влизането си в сила тази регулация ще бъде придружена от публикуването на конкретна пътна карта за въвеждането на стабилизационни облигации според Зелената книга на Комисията и незабавното създаване на Фонд за изкупуване [на дълга]”. Това е в прав текст ултиматум към Европейската комисия, че в замяна на засиления бюджетен надзор депутатите искат обединяване на дълга в еврозоната. Предвид силната съпротива на някои страни-членки (начело с Германия и Франция) срещу това предложение и резервираността на Комисията, нищо чудно че г-жа Ферейра залага именно на този подход.

Измененията в предложението относно наблюдението на страните със спасителни програми, направени в доклада на г-н Gauzеs също оправдават очакванията. От регулацията е напълно заличен текстът страните да бъдат санкционирани със спиране на европейските фондове.

Въведено е и правилото за т.нар. обърнато мнозинство, според което, ако Комисията реши да постави страна под засилено наблюдение Съветът има 10-дневен срок да отхвърли решението с обикновено мнозинство. Същият принцип важи и при одобряването на коригиращата програма за страните под наблюдение и евентуални промени в нея. Европейският парламент получава правото да обсъжда с ръководството на Европейския механизъм за стабилност споразуменията за финансова помощ.

Но докладът на г-н Gauzès отива и по-далече от засиленото наблюдение и в случаите, когато то не даде резултат въвежда изцяло нова процедура – поставяне на страна-членка под правна защита. В случай, че страна-членка е изложена на риск от трайно състояние на фалит или спиране на плащанията Комисията може да реши след консултации със Съвета да постави страната под правна защита. Съветът има 10 дни, за да отхвърли решението с обикновено мнозинство. С този механизъм Комисията на практика поема управлението на страната и отношенията й с кредиторите. Правилата за случаи на фалит спират да действат, заемите се обслужват приоритетно, а кредиторите трябва да се обявявят пред Европейската комисия, ако искат да си получат вземанията. Националните власти пък трябва да приложат коригираща програма, подобно на страните със спасителни заеми и да представят на ЕК за одобрение план за възстановяване и уреждане на дълга. В предложението можем ясно да видим поуките от гръцката криза.

Г-н Gauzès е намерил начин да изпълни заявката да вкара колкото се може по-голяма част от фискалния пакт в правото на ЕС чрез предложението на Комисията. Подробното описание на засиленото наблюдение преповтаря основните положения в Договора за стабилност и управление на еврозоната (страните-членки да докладват в аванс плановете си за дългови емисии, да координират икономическите си политики, да обсъждат и координират важни реформи). Изцяло е повторен фискалният пакт с изискването за балансиран бюджет и същите критерии, както в новия договор.

Докладите ще бъдат официално представени пред икономическата комисия на 29 февруари и ще бъдат гласувани на 12 април.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.