English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Лидерите на ЕС остават разделени по важните въпроси

публикувано на , , София

"Срещата тази вечер имаше за цел оказване на натиск, фокусиране на съзнанията и пречистване на въздуха." Това обобщение на президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой навява усещането, че европейските лидери са били по-скоро на курс по йога, отколкото на работна вечеря. А оскъдната и откъслечна информация за резултатите от разговорите засилва усещането, че целта на срещата е била наистина „фина настройка” и проверка на различните позиции преди да се вземат конкретни решения на официалния Европейски съвет в края на юни. Както каза ирландският премиер Енда Кени на тръгване, не бива да има прекалено високи очаквания от подобни срещи: "Имаше обща трезвост по отношение на това да не се завишават прекалено очакванията".

Еврооблигациите са краят на пътя, не началото

Опитът на френския президент Франсоа Оланд да обърне дневния ред и да направи еврооблигациите основна тема очевидно не се е увенчал с успех. Това става ясно както от официалното изявление на президента Ван Ромпой, така и от далеч по-ясното му обяснение на среднощната пресконференция: "Това беше засегнато накратко от няколко членове на Европейския съвет в различни посоки, но нека го кажа ясно: това беше споменато в рамката на задълбочаване на икономическия и паричния съюз. Никой не е искал незабавно въвеждане, това ще отнеме време, това е краят на процеса, трябва да разгледаме какви са правните последици от всичко това". Както euinside писа преди срещата на върха, на този етап идеите за въвеждане на еврооблигации все още са в твърде суров вид, затова всякакви намерения за бързото им създаване звучат нереалистично и по-скоро отклоняват вниманието от спешните въпроси.

Позицията, че еврооблигациите са краят, а не началото на икономическата интеграция, беше отстоявана досега от тандема „Меркози” и ясно формулирана от бившия френски президент Никола Саркози. Наследникът му Франсоа Оланд е на друго мнение, но използва същите думи, за да обясни различията си с канцлера Меркел: "Засега, германският ред на мисли е, че еврооблигациите, ако дам най-оптимистичната версия, могат да бъдат единствено крайна точка, докато за нас те са началната точка". Оланд обаче признава, че около масата е имало лидери, които са били много по-силно против еврооблигациите, отколкото г-жа Меркел. А според самата нея, различни участници в срещата са заявили, че изравняването на лихвите в резултат на въвеждането на еврооблигациите няма да доведе до повишаване на конкурентоспособността на всички държави.

Не е нужно да гадаем, за се досетим кои са били тези лидери. Холандският премиер Марк Рюте коментира в прав текст: "Не подкрепяме еврооблигациите, те ще увеличат нашата заемна цена". Според шведския премиер Фредрик Райнфелд еврооблигациите ще създадат атмосфера, в която доброто поведение се наказва, а тези, които трябва да се постараят повече, ще бъдат облекчени. А финландският му колега Юрки Катайнен смята, че "прекалено дълго прекалено много страни взимаха прекалено много заеми на прекалено ниска цена" и еврооблигациите ще продължат това статукво. Според президента на ЕЦБ Марио Драги, "от еврооблигациите има смисъл, когато имате фискален съюз, иначе няма смисъл".

Без промени във фискалният пакт, но ще има нови пактове

Пред журналисти ирландският премиер Енда Кени каза, че "договорът, който ирландските граждани ще гласуват следващия четвъртък няма да бъде променян". Това означава, че както вече сигнализираха Ангела Меркел и Франсоа Оланд, всякакви идеи за пакт за растежа ще бъдат допълнени към фискалния договор без да се налагат промени в съдържанието му. Но става дума за много по-амбициозни идеи, отколкото просто за записване на задължителни мерки за насърчаване на икономическия растеж. За тях обаче отново съдим, четейки между редовете на изявлението на президента Ван Ромпой.

"Имаше общо съгласие, че трябва да засилим икономическия съюз, за да го направим съизмерим на паричния съюз". Как ще стане това, под каква форма и по какъв начин ще разберем от доклад, който Ван Ромпой трябва да подготви за юнския Европейски съвет. Той изрично уточни, че не става дума за представяне на конкретен план, а по-скоро за опорни точки и метод на работа, като не изключи и варианта ново междуправителствено споразумение. В рамките на дискусията за дългосрочното засилване на икономическия съюз попадат и темите за еврооблигациите, по-интегриран банков надзор и обща схема за застраховане на депозитите.

Растежът

продължава да е най-използваната мантра от европейските лидери, но все така без конкретно съдържание. Според Ван Ромпой трите основни стълба на европейската стратегия за растеж, базирана на стратегията Европа 2020, са:

Мобилизиране на европейски политики в подкрепа на растежа. В този смисъл Европейският парламент и Съветът трябва да постигнат бърз напредък по важни законодателни предложения като Акта за единния пазар и директивата за енергийна ефективност. А въпросът с европейския патент да се реши още преди края на датското председателство (края на юни). Лидерите са настояли за пълно и последователно прилагане на съществуващото законодателство, особено директивата за услугите и дигиталния дневен ред. Комисията и Съветът следва да продължат работата си по няколко големи търговски споразумения, за да се използва по-добре международната търговия като двигател на растежа.

Финансиране на икономиката чрез инвестиции. В тази графа са мерки като улесняване на достъпа до финансиране за малките и средни предприятия, използване на европейските фондове, увеличение на капитала на Европейската инвестиционна банка, което бордът на банката е поканен да обмисли, но на този етап не е ясно нито с колко, нито как ще се набавят средствата. На вечерята в този контекст е била повдигната и темата за данъка върху финансовите сделки, макар на този етап разделението между страните-членки по въпроса да е твърде голямо, за да бъде постигнат консенсус. Часове преди съвета Европейският парламент прие становище в подкрепа на данъка и призова да бъде въведен на всяка цена, дори и ако не бъде постигнато съгласие за прилагането му в целия ЕС.

Създаване на повече работни места. Повечето от мерките по тази точка бяха синтезирани в съобщението на ЕК „Към възстановяване и създаване на работни места“, което euinside представи подробно, както и в заключенията от януарската среща на върха, посветена на заетостта.

Гърция

да остане в еврозоната, но да спазва ангажиментите си, за пореден път заявяват лидерите на ЕС. Те напомнят, че еврозоната е демонстрирала значителна солидарност с усилията на гръцките граждани като заедно с МВФ е осигурила финансиране в размер на близо 150 милиарда евро от 2010 г. досега. ЕС е готов да използва структурните си фондове и инструменти в помощ на растежа и създаването на работни места в Гърция, но в крайна сметка, става ясно от изявлението на лидерите, всичко е в ръцете на гръцките избиратели, които на 17 юни ще изберат новите управляващи: "Продължаването на жизнено важни реформи за възстановяване устойчивостта на дълга, насърчаване на частните инвестиции и засилване на институциите е най-добрата гаранция за по-благополучно бъдеще в еврозоната. Очакваме, че след изборите новото гръцко правителство ще направи този избор". По време на заключителната пресконференция, обаче Ван Ромпой пропусна да отговори на журналистически въпрос дали страните от еврозоната разработват резервни планове в случай, че Гърция все пак изостави общата валута.

Недоволният Европейски парламент

Президентът на Европейския парламент Мартин Шулц изрази недоволството си, че не е можел да участва пълноценно в срещата на върха. "Бях поканен в качеството си на президент на ЕП в началото на срещата. Казах, че съм доволен, че съм имал възможност да се насладя на предястието и казах също, че присъствието на ЕЦБ щеше да е подходящо. Изключването на ЕП според мен е грешно, не заради личните ми виждания. Херман Ван Ромпой говори за конструктивен диалог между отделните законодателни органи - Съветът, Европейският съвет, но президентът на Европейския съвет седи на вечерята, а шефа на ЕП беше помолен да напусне." Според Мартин Шулц е необходим пакт между европейските институции, които да се ангажират в следващите 12 месеца да предприемат всички възможни краткосрочни мерки, за да стимулират растежа, създаването на работни места, отпускането на кредити и въвеждането на справедливи данъчни системи.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.