English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Дисциплината и растежа - двете страни на една и съща монета. Коя е третата?

публикувано на , , София

На първо четене вечерята на лидерите на ЕС на 23 май не произведе нищо особено, независимо че приключи късничко. Очакванията за титаничен сблъсък между Франция и Германия по повод еврооблигациите не се сбъднаха или поне това не личи от резултатите. Нищо по същество ново нямаше и по отношение на мерките за стимулиране на икономическия растеж, които навлязоха като цунами в брюкселския речник. И все пак - нови неща имаше. Ново е, че изобщо темата за еврооблигациите влезе в дневния ред на лидерите на ЕС, тъй като досега това се обсъждаше на други нива и основно в Европарламента. Ново е и това, че се забелязват признаци на помирение между севера и юга (страните, отстояващи фискална дисциплина и онези, застъпващи се за инвестиране на публични пари в мерки за растеж).

На влизане в сградата на Съвета в Брюксел шведският премиер Фредрик Райнфелд каза с лекотата на човек, управляващ страна с отлични финанси, приличен икономически растеж и ниска безработица: "Растеж се създава, когато публичните финанси са стабилни". Часове по-късно президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой каза в уводните си думи пред журналистите: "Нека не разбираме нещата погрешно: очевидно е, че противопоставянето на 'намаляването на дефицита' и 'растежа' е фалшива дискусия. Те са двете страни на една и съща монета. Без стабилни публични финанси не може да има устойчив растеж; но без устойчив растеж, мерките за овладяване на дълга ще отидат напразно".

Третата страна на монетата

В триизмерното пространство обектите имат и трета страна. Монетата на Херман Ван Ромпой не прави изключение. Този трети елемент обаче има доста дългосрочни и тежки последици, ако не бъдат взети мерки незабавно. Става дума за безработицата. И не просто за липсата на работни места, а за младежката безработица. Едва ли е необходимо да се обяснява дълго какъв риск може да представляват множество млади, силни, отчаяни и обезнадеждени млади хора в страни, изправени пред тежки трудности и лоши перспективи. Най-добре проблема описа шефът на Европарламента Мартин Шулц, който наскоро се завърна от посещение в Гърция: "Повече от пет милиона млади хора в Европа са без работа. Това застрашава социалното изравняване. Това излага на риск европейския интеграционен процес. Това заплашва демокрацията в Европа. Ние се проваляме в това да използваме потенциала на най-добре образованото поколение, което нашият континент някога е имал".

За това колко е взривоопасно може да бъде наличието на много млади безработни недвусмислено доказателство бяха бунтовете в Лондон през лятото миналата година. Друга съществена опасност от продължителното оставане без работа на младите хора е, че колкото повече остават те без работа, толкова по-трудно ще им бъде да си намерят работа в бъдеще. Това упражнява натиск върху социалните системи, увеличава престъпността и представлява заплаха за сигурността и пенсионните системи и без друго претоварени от застаравящото население.

Младежката безработица имаше свое специално място в менюто на лидерите снощи. По време на първия за годината Европейския съвет през януари Жозе Мануел Барозу, председател на Еврокомисията, направи специална презентация по темата, която разкри някои шокиращи данни. Броят на младите безработни като дял от общата безработица на ниво ЕС е 22% като в някои страни тя дори достига до половината от всички безработни. Най-тежко е положението в 8 страни-членки, с които Комисията започна специална програма. Именно предварителните резултати по тази програма представи Барозу снощи. Програмата предвижда мобилизирането на неразпределените средства от европейския бюджет за текущия програмен период (2007-2013) да бъдат пренасочени към програми, които подкрепят възможностите за създаване на работни места за млади хора и за улесняване на достъпа до финансиране на малките и средни предприятия (МСП), тъй като именно МСП са основен източник на заетост в ЕС. Както обича да казва председателят Барозу, в ЕС има 23 милиона безработни и 23 милиона МСП.

По оценки на Комисията до края на 2011 година са изостанали 82 млрд. евро, неразпределени за този бюджет. По пилотните проекти с осемте страни-членки (Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Португалия, Словакия, Испания) Комисията мобилизира около 7.3 млрд. евро по програми, които обхващат най-малко 460 000 млади хора и очакванията са 56 000 МСП да се облагодетелстват от тях. По-конкретно:

- В Гърция Комисията работи със специална работна група по план за действие по 180 приоритетни проекта с общ бюджет 11 млрд. евро, от които се очаква да създадат 100 000 работни места, основно в строителния сектор. Тази пролет работната група предприе действия за лансирането на нов инструмент за ликвидност за МСП на стойност 500 млн. евро. Общата безработица в Гърция е 21.7%, което прави над един милион безработни. От тях младежите без работа са 51.2%;

- Испания е известна с най-високата безработица в ЕС - 24.1% или 5 милиона и 540 хиляди души. Делът на младежите е почти същия като в Гърция - 51.1%. До момента за страната са пренасочени 135 милиона евро към службата за публична заетост, за да помогне на младите хора да си намерят работа. Обмисля се и допълнителна възможност за пренасочване на до 1 млрд. евро. Повече от 80 млн. са предназначени изцяло за младежите, а 157 млн. са планирани за създаването на временен фонд за работен капитал за МСП, основно за иновативни фирми;

- В Португалия все още се очаква серия от решения да бъдат взети, сред които правителството обмисля пренасочването на 140 милиона евро в подкрепа на 35 500 млади хора по програмата "Паспорт за заетост", свързана основно със стажантски програми в стратегически икономически сектори, както и в подкрепа на МСП на стойност 1.13 млрд. евро с участието на финансиране от Европейската инвестиционна банка и частни банки). 820 000 са безработните в Португалия, като процентът на младежите сред тях е 36.1%.

- Италия работи предимно по програми в южните си части, известни със своето значително по-слабо икономическо развитие. Миналата година правителството там започна да пренасочва 3.6 млрд. евро от общо 8 млрд. евро налично финансиране. Работи се по програма за заетост в Сицилия, от която се очаква да се възползват 50 000 души и по нови образователни дейности за 65 300 студенти също в южната част на страната. В Италия общата безработица е сравнително ниска - 9.8%, но е с висок дял на млади безработни - 35.9 процента.

- От новите страни-членки Литва е включена в програмата на Комисията. Очаква се помощ да получат между 12 000 и 21 000 младежи през следващите две години. Инвестира се основно в производство с добавена стойност и в развитието на услуги за бизнеса на обща стойност 12.45 млн. евро. Малката балтийска страна е с 14.3% безработица и дял на младите безработни от 34.3 процента.

- Словакия работи по програма от средата на май тази година. 70 милиона евро (пари от ЕС и от националния бюджет) ще бъдат похарчени по проекти за младежи в регионите с най-висока безработица. Други 220 милиона евро се планира да бъдат похарчени в подкрепа на МСП с фокус върху създаването на работни места. Тези средства също са комбинирани от европейските фондове и национално финансиране. Очакванията са тези мерки да създадат или да подпомогнат 15 000 места за млади хора. В страната безработните са 382 000, които представляват 13.9% от работоспособното население. Делът на младите без работа е 33.9%.

- Ирландия претърпя буквално бум на младежката безработица след спукването на имотния балон, в който много млади хора са били заети, както обясни по-рано тази година ирландският министър на образованието на среща с европейските му колеги. 25 млн. евро бяха пренасочени в подкрепа на програма за младежка заетост, която предлага обучение, квалификация и стажове за младежи, които са напуснали по-рано училище без нужната квалификация или обучение. Тези пари ще гарантират запазването на 3 700 места за обучение за рано напуснали училище до края на 2013 г. Младите безработни в Ирландия са 30.3% от общо 307 000 безработни в страната.

- Осмата страна е друга балтийска държава, Латвия, която преживя тежка криза, но вече се възстановява плавно и много успешно. Резултатът от кризата обаче е, че 27.3% от безработните й са млади хора. 44 млн. евро са насочени за осъвременяване на оборудването в училищата за квалификация.

Заключението на ЕК е, че работата по осемте пилотни проекта трябва да продължи. Данните от предварителния доклад на Барозу показват обаче и още нещо и то е, че освен тези 8 страни в най-тежко положение има и доста други, които са в по-голяма или по-малка степен твърде близо до осемте. Такава например е България, която също е с висок дял младежка безработица - 32.8% на фона на общото ниво на безработните в страната от 12.6%. Други страни с висок дял младежка безработица са Естония, Франция, Кипър, Унгария, Полша, Румъния. В друга таблица на доклада е показано и в колко страни има все още неразпределени средства от сегашния програмен период. България е с 30%, Испания е с 31%, Франция с 32%, Румъния също е с 30%. Най-нисък процент има Белгия, следвана от Люксембург.

Още през януари лидерите се договориха, че трябва да бъдат изготвени национални планове за работни места, които да влязат под строгото наблюдение на Европейския семестър и за всяка страна да се правят конкретни препоръки. Това намерение беше препотвърдено и на 23 май.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.