euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Най-сетне вече е ясно какво означава говоренето за мерки за икономически растеж в ЕС, което започна да набира скорост още през януари, около договарянето на фискалния пакт с първия неформален Европейски съвет, посветен изцяло на тази тема, а след това и по време на пролетната среща на върха на европейските лидери, когато също основна тема беше растежът. Именно защото за растеж се говори вече доста време на европейско ниво, беше странно, че темата се повдига с нова сила и кулминира във френската предизборна кампания, спечелена от кандидата на социалистите Франсоа Оланд. Той заяви пред симпатизантите си, че иска предоговаряне на фискалния пакт, така че в него да се включат и мерки за икономически растеж.

Това е странно искане като се има предвид, че договорът съдържа подобни текстове. В глава 4, озаглавена "Координация на икономическите политики и сближаване", в член 9 е записано, че страните по договора се ангажират да работят заедно за икономическа политика, която стимулира подходящото функциониране на икономическия и валутен съюз и на икономическия растеж чрез засилено сближаване и конкурентоспособност. Посочва се още, че страните се ангажират да предприемат необходимите действия и мерки във всички сфери, които са съществени за подходящото функциониране на еврозоната в преследване на целите за стимулиране на конкурентоспособността, заетостта и за устойчивостта на публичните финанси.

А в член 11 пък се посочва, че страните се съгласяват да определят най-добрите практики и да работят към по-тясна икономическа политика, за да гарантират, че всички големи икономически реформи ще бъдат обсъждани предварително и където е необходимо ще бъдат координирани.

Вярно е, че в пакта не се посочва нищо конкретно като мерки, но е недвусмислено посочено, че е важно страните да преследват политики, ориентирани към стимулиране на растежа. За сметка на това, по-конкретни мерки бяха очертани в писмо на 12 лидери на страни-членки на Европейския съюз, начело с Великобритания до колегите им в навечерието на пролетния Европейски съвет. Писмото им съдържа 8 точки, сами по себе си не нови, но призоваващи за довършване на изграждането на единния пазар, премахване на бариерите пред пазара на труда, либерализиране на сектора на услугите, създаване на единен енергиен пазар, реформа на публичните администрации, създаване на фондове за рисков капитал, стимулиране на иновативните компании.

Писмото получи изключително подробен отговор от страна на шефа на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, от което стана ясно докъде е стигнала работата по много от мерките, какво спира изпълнението им и какво се прави по новите идеи. Заключенията от пролетния съвет са всъщност комбинация от тази кореспонденция като се препотвръждава ангажимента на страните-членки към заложеното в стратегията "Европа 2020", както и към насоките на ЕК в Годишния обзор на растежа.

На фона на цялото това интензивно говорене за икономически растеж разговорите за допълване на фискалния пакт с мерки за растеж са малко странни, но след първата среща между германския канцлер Ангела Меркел и новия френски президент Франсоа Оланд вече е ясно за какво става дума - за инжектиране на пари в икономиката, така наречените стимули, които много страни, сред които САЩ и Китай, наляха в началото на глобалната финансова и икономическа криза в опит да предотвратят банкова криза и съответно икономическа катастрофа. Именно стимулите са и причината за рязко набъбналите държавни дългове.

По време на срещата им в Берлин на 15 май г-жа Меркел, след като натърти, че фискалният пакт вече е договорен и че паралелно с него вече върви дискусия за икономическия растеж обяви, че има договорка за среща с работодателски организации от Франция и Германия, на която да бъдат изработени предложения за юнския Европейски съвет. От своя страна Франсоа Оланд отбеляза, че би искал думата "растеж" да не е просто празна дума, а нещо, което да е осезаемо. Най-добрият подход, каза още той, ще бъде на 23 май, когато лидерите се срещат за неофициална вечеря, да бъде поставено всичко на масата в търсене на най-подходящите мерки за стимулиране на растежа - дали това ще бъде по отношение подобряване на конкурентоспособността или инвестиции в бъдещето, дали ще са еврооблигации - всичко трябва да бъде на масата, подчерта френският лидер.

На директен въпрос на журналист относно идеите му за ремонт на фискалния пакт г-н Оланд отбеляза, че ще се търси правна възможност това да стане, но добави, че основното е да се сложи всичко на масата. От френско-германската среща в Берлин стана ясно още, че Меркел и Оланд, вече сполучливо сливани в общото наименование Мерколанд, са сближили позициите си и фигурата на нова конструкция започна да се очертава, състояща се от два стълба: фискалният пакт като първи стълб, подкрепящ фискалната стабилност и предпазливото харчене и втори стълб, който подкрепя мерките за растежа. Какво обаче означава това не стана ясно до буквално часове по-късно, когато в интервю за американската телевизия CNBC германският канцлер назова нещата с истинските им имена. Става дума за финансова инжекция за страните в спасителен режим, застрашени от евентуално изпадане на Гърция от еврозоната.

"Искаме Гърция да остане в еврозоната. Ако Гърция вярва, че има конкретен стимул, който да помогне на растежа в еврозоната, който да бъде в интерес на всички нас, ние сме отворени за това. Германия е отворена за това", каза германският канцлер. Тези думи съвсем конкретно означават, че Германия е готова да развърже за пореден път кесията, но този път, за да бъдат наляти пари в стимулиращи растежа не само на Гърция мерки. Пред The New York Times, Фабиан Зулеег, главен икономист на Европейския център за политика посочва, че тази помощ може да дойде под формата на пари от вече съществуващи фондове на Европейския съюз, които ще бъдат пренасочени за използване от проблемните страни. Подход, който според него се отстоява от Франсоа Оланд.

До момента вече бяха предприети подобни действия като за страните с финансови затруднения ЕС се съгласи, по предложение на Комисията, делът от националното им съфинансиране на еврофондовете да бъде намален, за да се улесни усвояването на еврофондове по програми, които ще стимулират икономическия растеж и разкриването на нови работни места. На Европейския съвет за растежа на 30 януари председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу обяви, че неизползваните средства в размер на 82 милиарда евро от сегашната финансова рамка също могат да се използват за насърчаване на растежа и заетоста.

Ситуацията в Гърция обаче вече е в толкова напреднал стадий, че трудно може да си представим какви суми биха могли да бъдат необходими, за да се спаси фалита и напускането на единната валута. През последните дни се съобщава за масово изтичане на пари от Гърция, вече се говори за "драхматичен" край на гръцката драма, а отпреди ключовите парламентарни избори на 6 май из публичното пространство постоянно циркулират сценарии за гръцко напускане на еврозоната, наричано къде на шега, къде на истина Grexit (съчетание от Greece/Гърция и exit/изход).

Големият ужас на европейските лидери в момента обаче е, че както и много експерти предупреждават евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще повлече след себе си всички останали слаби страни - Испания, Италия и оттам нататък верижната реакция не е ясно кого ще засегне. Очевидно е, че на г-жа Меркел й беше необходимо доста време и вероятно силен опонент в лицето на новия френски президент Франсоа Оланд, за да отстъпи от твърдата си позиция, отстоявана буквално до срещата с него, че мерките за бюджетна дисциплина са правилният път. В момента решението, върху което се работи е синтез между строгата бюджетна политика и инвестициите с публични средства. С други думи с едната ръка ЕС ще взима (през мерките за ограничаване на разходите, извършвано от националните правителства), а с другата ще дава (през еврофондовете за мерки за растеж).

Дали тази нова система ще проработи и то основно за Гърция остава големият въпрос на този етап, който ще бъде обсъден за първи път на европейско ниво от лидерите на 23 май. Следващият голям въпрос ще бъде "колко". В публичното пространство се разпространяват изчисления, че Grexit ще струва около 1 трилион евро. Само за сравнение, почти толкова е размерът на 7-годишния бюджет на Европейския съюз за текущия програмен период (2007-2013).