euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската комисия инициира в началото на август допълнително финансово подпомагане на страните пострадали най-тежко от кризата, което предстои да бъде скоростно гласувано от Съвета и Парламента. Според предложението, Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария ще получат възможността значително да намалят вноските си по проекти, съфинансирани от Европейския съюз. Финансирането от ЕС ще бъде увеличено от 85% на 95% като временна мярка, допринасяща за стимулирането на растежа и конкурентоспособността на проблемните икономики.

Решението ще засегне Европейския фонд за регионално развитие, кохезионния фонд, Европейския социален фонд, селскостопанския фонд за развитие на селските райони и фонда за развитие на рибарството. В резултат държавите, чиито бюджети са силно ограничени в борбата срещу дефицитите и нямат възможност да инвестират в собствената си икономика, ще получат „глътка въздух”, по думите на комисаря по регионалната политика на ЕС Йоханес Хан. Общата сума, с която ще бъдат облекчени шестте страни възлиза на 2,9 милиарда евро. Парите са част от програмите по Механизма за баланс на плащанията за страните извън еврозоната - Румъния, Латвия и Унгария, както и от Европейския механизъм за финансова стабилност за страни от валутния съюз, обхващащ до момента Гърция, Ирландия и Португалия.

Всяка една от посочените страни ще има право да изисква от Комисията 95-процентно субсидиране за приоритетни проекти, насочени към стимулиране на икономическия растеж и заетостта, при преквалифициране и обучение на работници, създаване на бизнес клъстъри или инвестиции в транспорт.

При представянето на идеята, председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу заяви: „Тези предложения са извънреден отговор при извънредни обстоятелства. Увеличаването на тези фондове, комбинирано с програмите за финансово подпомагане демонстрира устрема на Комисията да стимулира растежа и конкурентоспособността в страните, най-тежко ударени от финансовата криза – така допринасяме за своеобразен ‘План Маршал’ за икономическо възстановяване”.

По т.нар. план "Маршал" за европейските фондове, Гърция ще има възможност да усвои близо 900 милиона евро допълнително при условие, че строгите правила са спазени и парите са насочени към „качествени и стабилни проекти”, по думите на комисаря Йоханес Хан. През изминалия юли Гърция успя да се договори с Комисията за увеличаване на отпуснатите й средства по кохезионния фонд, въпреки че от общо 20,2 милиарда евро предвидени до 2013 година южната ни съседка е успяла да усвои само 4,9 милиарда евро. За да помогне на Гърция да се възползва максимално от отпуснатите й средства, Комисията ще изпрати и екип от специалисти по еврофондове и ще опрости някои от процедурите по кандидатстване.

За Румъния, която също като България е извън еврозоната, са предвидени допълнително още 700 милиона. Страната до момента е усвоила едва 1 милиард от общо 20 милиарда евро по структурните фондове на ЕС. Почти нулевата усвояемост беше критикувана от Европейската комисия в тазгодишния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Въпреки че България е официално най-бедната страна по приходи в Европа по данни от Евростат, където се нареждаме под Румъния и Латвия и за периода 2007-2013 година сме от първенците по ниска усвояемост на еврофондовете, план "Маршал" за нас не е предвиден. В проучване на официалната статистическа агенция на ЕС от април тази година сме посочени като част от деветте страни с най-ниски доходи на населението наред с Румъния, Латвия, Полша, Естония, Унгария, Литва, Словакия и Чехия.

В таблиците за сравнение на промените за средния приход на глава от населението на деветте периферни икономики със средното ниво за ЕС за периода 2007–2009 година е отбелязано, че сравнителни данни за България и Румъния не са били налични. За сметка на това България е изправна във фискалната си политика и не се наложи да търси външна помощ. Всички страни, които ще се възползват от плана “Маршал” са получили спасителни заеми от ЕС и МВФ.