English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Е защо, по дяволите, не растете?

публикувано на , , София

На 9 октомври 2010 г. The Economist излезе с една много вълнуваща корица, грубо подканяща към икономически растеж: "Растете, дявол да го вземе, растете!" Време е да се отправи подобен призив и към ЕС, тъй като корицата на списанието всъщност беше основата на доклад от 18 страници за състоянието на световната икономика, от която впрочем ЕС е неразделна и твърде значителна част. На 1 и 2 март лидерите на ЕС се събраха за пролетния си Европейски съвет в Брюксел и за първи път приключиха срещата си по-рано от обичайното, без кой знае каква драма и със заключения от цели 15 страници, в които думата "растеж" преобладава. След като ги прочете човек не може да не се запита,

А защо, по дяволите, не растете?

Всъщност до тези заключения се стигна по един изключително забавен, ако не доста мъчителен път. В продължение на близо 2 години европейските лидери живееха от среща на върха до среща на върха, постоянно плуващи срещу течението на финансовите пазари, агенциите за кредитен рейтинг и влошаващата се икономическа ситуация. Основните мерки, които лидерите, напътствани основно от Франция и Германия, чертаеха, бяха свързани с орязване на публичните разходи, затягане на коланите, което в някои страни си беше свързано буквално с шокова терапия. Всичко това, за да бъдат оправдани парите за подпомагане на най-тежко засегнатите от дълговата криза страни и за предпазване от разпространение на "болестта" и сред останалите.

Някои страни-членки мрънкаха тихичко, че не може само с рязане на разходите, а най-шумно против се изказваха представителите на Европейския парламент, докато Европейската комисия постоянно повтаряше: "прилагане, прилагане, прилагане" на вече одобрени инициативи, стратегии, програми и всякакви други документи, чиято основна цел е стимулиране на икономическия растеж.

Когато мрънкането и виковете откъм Страсбург се усилиха рязко, в средата на януари Франция и Германия излязоха с общо писмо в навечерието на първия за 2012 неформален Европейски съвет, в което очертаха 6 мерки за стимулиране на растежа. И шестте не са никак нови и досега не се радваха на особено голямо прилагане на национално ниво. Срещата на върха на 30 януари завърши с пожелание за повече мерки на национално ниво за борба с безработицата, за довършване на единния пазар и за подпомагане на малките и средните предприятия. Като цяло бяха записани вижданията на Берлин и Париж, изразени в писмото им.

В подготовка на пролетната среща на върха, на която беше планирано да бъдат обсъдени резултатите от набелязаните година по-рано мерки за координация на икономическите политики, за бюджетна дисциплина и рязане на разходите 12 страни-членки написаха писмо до шефа на Комисията Жозе Мануел Барозу и на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Писмото, инициирано от Великобритания се състои от 8 точки, вместо от 6, които също сами по себе си не са никак нови. Едва ли ще се изненадате, но в заключенията от срещата на 1 и 2 март те могат лесно да бъдат разпознати.

Забавното във всичко това е именно, че мерките са стари, отдавна предложени от ЕК, съгласувани от страните-членки и вероятно фигуриращи по един или друг начин в заключенията на поне няколко срещи на върха на европейските лидери. И тогава идва пак логичният въпрос - Е защо, по дяволите, не растете? Въпреки това обаче, тези мерки се афишират от европейските и националните политици с такъв апломб, сякаш най-сетне е открита панацеята на кризата в Европа. Британският министър-председател Дейвид Камерън именно с това започна националния си брифинг след края на пролетната среща като отново успя да представи заключенията като национална победа. Първо той припомни, че това писмо е написано от 12 страни-членки и че е било в центъра на вниманието на съвета.

"Заедно, страните, които подписахме това писмо представляват над половината от населението на ЕС - четвърт милиард души. Дадохме ясно да се разбере, че трябва да се договорим по конкретните стъпки на тази среща. Вчера бях раздразнен, че в проекта на комюникето от срещата това не беше направено. Но днес [2 март] в Брюксел, както ще видите, когато бъде публикувано комюникето, направихме така, че гласът ни да бъде чут. Комюникето беше изцяло пренаписано, съобразно с нашите искания. В оригиналното комюнике не се споменаваше задълбочаването на единния пазар на услугите; сега вече имаме ясен ангажимент за предприемане на действия в тази посока. Нямаше нищо за решаване на въпроса с регулираните професии и за подходящо отваряне на този жизнено важен елемент от единния пазар; сега вече имаме ясен ангажимент за постигане на напредък по тази конкретна сфера [....]"

Какво пише в заключенията?

Два дена преди срещата на върха на ЕС председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу излезе с подробен отговор на писмото на Дванайсетте, статията за което euinside озаглавихме: "Барозу отговаря: ами, прилагайте де!" Избрахме това заглавие, тъй като в отговора си г-н Барозу изключително подробно обяснява какво е направено досега като законодателни инициативи и какво не е направено от страните-членки. Очертани бяха и бъдещите намерения на Комисията, отново с припомняне, че каквото и да бъде направено в Брюксел, то трябва да се прилага в 27-е столици. Барозу беше даже леко обиден от това, че в писмото на 12-е страни не се споменава 10-годишната икономическа стратегия на ЕС "Европа 2020".

Затова заключенията от съвета на 1 и 2 март са своеобразно сливане на всичкото това говорене от последните два месеца. В тези 15 страници са включени всички "искания" на засегнатите страни - на Комисията, на 12-е, на Франция и Германия.

По тази причина се е стигнало и до известно противоречие. В самото начало на документа, под точка 1 е записано, че ЕС предприема всички необходими мерки, за да върне Европа отново на пътя на растежа и заетостта. След това се препотвърждава, че "Европа 2020" е европейската стратегия за растеж и заетост, като се припомнят петте основни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. Тези цели са: 75 % заетост на населението между 20-64 години; 3% от европейския БВП да се инвестира в научно изследователска и развойна дейност; постигане на т.нар. цели "20/20/20" в климата и енергетиката; делът на рано напускащите училище да бъде под 10%, а поне 40% от младите хора да имат завършено средно или висше образование; 20 милиона души по-малко да са заплашени от бедност.

След това в точка 3 обаче е посочено, че предприетите усилия към този момент си остават недостатъчни за изпълнението на тези цели и затова е спешно да се концентрират усилията по прилагане на реформите и по-специално онези, които ще имат краткосрочен ефект върху заетостта и растежа. В документа се потвърждават насоките на Комисията, очертани в Годишния обзор на растежа за 2012 (ГОР2012) и в които впрочем се акцентира върху това, че страните-членки не прилагат. Съветът отчита още и резултатите от първия доклад за макроикономическите дисбаланси като обещава да проучи доклада по-подробно, но докато това стане приканва Съвета на министрите и Комисията изцяло, безусловно и бързо да приложат процедурата, а страните-членки да действат в отговор на това.

В отговор на писмото, подписано от премиерите на Великобритания, Холандия, Италия, Естония, Латвия, Финландия, Ирландия, Чехия, Словакия, Испания, Швеция, Полша в заключенията е записано:

- по отношение на единния пазар - че се очаква Комисията да предложи през юни съобщението си за единния пазар и доклада си върху прилагането на директивата за услугите, както и отчет за резултатите от секторното прилагане. С други думи, лидерите приемат напълно програмата, очертана в отговора на Барозу до 12-е.

- по точка 2 в писмото - завършването на цифровия единен пазар до 2015 г., по-специално предприемането на мерки за засилване на доверието в онлайн-търговията, лидерите очакват предложенията на Комисията за единните стандарти за авторското право;

- що се отнася до намаляването на административното и регулаторно бреме в ЕС и на национално ниво, съветът приветства намерението на ЕК да представи съобщение по въпроса;

- лидерите са доволни и от новия доклад на Комисията за търговията и инвестиционните бариери и ще очакват през юни да прегледат напредъка и да обсъдят как съюзът да задълбочи търговските и инвестиционните си отношения с ключовите си партньори.

Интересното в иначе не особено привлекателния документ от края на срещата е препоръката на Европейския съвет за засилен "партньорски натиск", който да принуди държавните и правителствени ръководители да се придържат към поетите ангажименти за развитието на единния пазар. Във връзка с това лидерите приканват Комисията да изготви прозрачни сравнителни данни на базата на изпълнението на страните-членки, а президента на Европейския съвет-да провежда редовно наблюдение на постигнатия напредък по основните предложения за единния пазар.

Преди началото на пролетната среща, по време и след края й основното послание както на лидерите на ЕС, така и на страните-членки беше, че Европейският съюз се завръща към обичайната си работа, че вече не е в кризисен режим и че оттук нататък предстои бавно, нестабилно, но все пак възстановяване. Духът на заключенията изразява именно това и затова е нужно да се повтаря редовно: "Растете, дявол да го вземе, растете!"

коментари
Комитата
5 март 2012 18:59
Няма как със социалистически мерки и регулация да се предизвика растеж. Растеж се предизвиква с дерегулация и с освобождаване на пазарите.  
А в сложни пазари като финансовите не трябва да се ограничава стопанската инициатива, а да се полагат усилия да се информират гражданите, за да могат да взимат информиран избор, когато решават къде да си влагат парите (включително тези за пенсия)

Щастливите пилета струват пари, щастливите прасета струват пари.
Хилядите изисквания струват пари. Всичко това намалява конкурентноспособността и растежа. 
Кошмарните бюрократични процедури, включително за кандидатстване по ОП „Конкурентноспособност“ струват пари, време и усилия.

Европа не живее в безвъздушно пространство, а трябва да се конкурира с няколко много активни икономически зони. Време е Европа да приложи към себе си мерките, които предлага на България. 
Европа трябва да се превърне в общо ПРОСТРАНСТВО, а не в поредица от дворове с различни привилегии. 
Програмата 2020 е капитулация на свободна Европа пред бюрократична Европа. Само цел номер 2. води до растеж и не само трябва да компенсира другите 4 цели, но и да изтегли целия ЕС нагоре. Това не е много реалистично.
И най-вече, Европа трябва челно да посреща предизвикателствата, а не да ги удавя в думи и процедури.
Adelina Marini
6 март 2012 07:49
Европа 2020 е опит да се имитира наличието на въпросното общо пространство. Уви, всички мерки вътре са да се прилагат на национално ниво, а данните там се различават. Въпросът е дали ще намерят воля този път да изпълнят своята част от сделката и страните-членки да премахнат бариерите пред единния пазар (трудов, цифров, на услугите). За енергийния не смея да си помисля в близките 30-40 години. 
innocent
6 март 2012 15:44
Мисля, че голяма част от проблемите на Европа с конкурентоспособността и растежа са свързани със стремежа към опазване на всяка цена на прословутия "европейски социален модел". Вижте само в "Европа 2020" как цяла глава е посветена на социалното включване и колко думи, енергия, а и средства се инвестират в инициативи за социална солидарност, включване, активно стареене, учене през целия живот, равенство между половете, борба с дискриминацията и прочее. Не казвам, че от тези неща няма нужда, защото те са част от достиженията на цивилизацията. Но политическата коректност започва да присяда, когато в резултат на нея цели маси хора започнат да живеят с очакването, че някой трябва да се погрижи за тях. Конкурентоспособността и растежа във всяко общество се генерират от личните качества, личната амбиция и личната отговорност на сравнително малък процент хора. Не виждам защо трябва да им се вменява и изрично задължение към останалите, които са по-малко надарени, амбициозни и отговорни. Едно е да направиш правителствена програма за подпомагане на нуждаещите се, друго е да спускаш на частния бизнес изискване, примерно, да наеме 50% жени или 20% имигранти.
Adelina Marini
6 март 2012 16:13
Не съм много съгласна за политическата коректност по отношение на социалното включване, защото тук не става дума толкова някой да кара тези хора да работят и да надскочат личното си и еволюционно виждане за живота, а за това, че ЕС трябва да си осигури максимално количество буфери срещу застаряването на населението си, ако иска да запази въпросния социален модел, който вече беше произнесен за мъртъв от шефа на ЕЦБ Марио Драги съвсем наскоро. Това няма да бъде преглътнато лесно от гражданите, особено в по-западните страни. Но основният замисъл на равенството между половете, ученето през целия живот и включването на някои системно неучастващи на пазара на труда малцинства е колкото се може повече хора да имат работа, за да може да поддържат социалната система. Така поне аз виждам нещата. Големият въпрос е как. През есента полското председателство пусна изключително добър анализ на потенциалните възможности за растеж в ЕС, а в много от своите собствени анализи Комисията отчита, че за да може жените например да участват по-активно на пазара на труда, доста държави трябва да осигурят адекватни социални грижи за децата. Ние в бившия соц лагер имаме сравнително евтина система за социална грижа под формата на детски ясли, детски градини и т.н., но в много развити държави това е твърде скъпо удоволствие, което пречи на жените да участват активно на пазара на труда. Това със социалните грижи обаче е малко като яйцето или кокошката и големият проблем е, че в самите страни-членки (не всички) този разговор не се води достатъчно задълбочено, за да може да се намери решение на проблема. Обикновено в много страни политиците и обществата реагират, а не са проактивни в подхода си към проблем, твърде добре очертан като тенденция. Но съм напълно съгласна, че няма да стане със спускане на бизнеса какво да прави. Всичко е въпрос на добра среда. 
nobel
9 март 2012 22:51
Ние нямаме нужда да бъдем принуждавани да работим. Ние работим и сега. Просто в момента не работим за вас. Не се ли учудвате, че тук не пише НИТО ЕДИН ПРОИЗВОДИТЕЛ. В момента всички работим главно за себе си, а всички останали имат пълното право да пукнат от глад.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.