English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Растеж за всички и всички за растеж

Published on , , София

Сега вече е сигурно, че говоренето за растеж в ЕС няма никаква друга цел, освен да трупа вътрешнополитически дивиденти. И в това не би имало нищо лошо, ако не се обръщаше прекалено много внимание на него като на отделен елемент от по-общата картина - кой тегли каруцата в ЕС и защо не всички бутат? Всъщност, поредната съдбовна среща на върха на ЕС в Брюксел на 28 и 29 юни нямаше и друга цел, освен да отправи послание, че Европа може да се справи, поне ако се съди по речта в навечерието на Европейския съвет на шефа на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, в която той заяви, че светът очаква от Европа "да се ангажира с правдоподобни и конкретни решения да стане по-интегрирана и по-обединена". И послание наистина има, но е съвсем отделен въпросът доколко то отговаря на основното изискване - Европа да може да се справи с правдоподобни и конкретни решения.

И въпросът е съвсем резонен като се има предвид, че от самото начало на годината Европа постоянно говори за растеж. При това говори с изключително популистка реторика. Още първата среща на лидерите на ЕС в началото на годината беше посветена именно на растежа, след това пролетният Европейски съвет приключи с амбиция за стимулиране на европейския икономически растеж, докато се стигна и до неформалната вечеря в чест на новия френски президент Франсоа Оланд. Тогава, ако си спомняте, той демонстрира ясно, че няма да влезе в хармония с германския канцлер Ангела Меркел и ще преследва своя програма. Тази програма обаче претърпя известна промяна. Първоначално, още в предизборните си изяви г-н Оланд искаше да се отвори фискалния пакт, който е в процес на ратификация от 25-те страни-членки на ЕС, след като Великобритания и Чехия отказаха да го подпишат, за да може в него да се включи и ангажимент към икономическия растеж.

По-късно, след първата си среща с германския канцлер в Берлин Оланд омекна и обяви, че ще се търсят правни възможности за удовлетворяване на желанието му, зад което по един или друг начин застанаха премиерите на Италия и Испания - Марио Монти и Мариано Рахой. В крайна сметка това, което лидерите произведоха като резултат на юнската им среща е "Пакт за растеж и заетост". Замисълът зад формулировката и подготовката на документа беше той да изпълнява ролята на нещо като ляво рамо на фискалния пакт, но определено двете не са поставени на равна нога чисто юридически. За да може да имат равна сила, и двата документа трябваше да са правно обвързващи. Предложеният от лидерите текст не оставя подобни впечатления.

Икономическият растеж: начин на употреба

Пактът за растеж преповтаря всичко онова, за което в ЕС се говори от началото на годината интензивно и не толкова интензивно от години - страните-членки да се придържат към ангажиментите, които са поели със стратегията "Европа 2020", което именно е основният 10-годишен ангажимент на ЕС към растежа; да се придържат към новите правила за икономическото управление на ЕС (пакетът от 6 и сега обсъжданият втори пакет на икономическото управление, известен като пакет от 2); да изпълняват препоръките на Комисията като част от Европейския семестър; да се придържат към стриктна фискална дисциплина, без обаче да убиват възможностите си за растеж; да се постараят да възстановят нормалния процес на кредитиране на бизнеса; да се борят с безработицата и социално слабите; и не на последно място, да реформират публичните си администрации, най-вече като премахнат забавянията в съдебната система, административните пречки и като разработят електронни услуги. Все неща, които са говорени многократно и не само в първото полугодие на тази година.

В пакта са договорени мерки и на европейско ниво, които също не звучат непознато - подобряване на управлението на единния пазар, както и неговото задълбочаване, в което има няколко важни елемента, за които ще стане дума по-надолу; увеличаване на капитала на Европейската инвестиционна банка с 10 млрд. евро; пилотно въвеждане на проектните облигации за финансиране на проекти в транспортната, енергийната и широколентовата инфраструктура на обща стойност от 4.5 млрд. евро.

Победа за патента

Може би единственото и най-голямо постижение, което е част от пакта за растеж е споразумението за единния патент, което сложи край на близо три десетилетия спорове в Европейския съюз. Споразумението стана възможно, след като се прие компромисния вариант седалището на Европейския патентен съд да бъде разделено на три. И тук голяма победа има за Франция, тъй като централното отделение на първоинстанционния съд ще бъде в Париж, а първият шеф на този съд ще бъде французин. Заради високоспециализираната природа на патентните спорове, се реши да се създадат две поделения на централното отделение - едното в Лондон, което ще се занимава с химически, включително и фармацевтични продукти, а другото в Мюнхен, което съвсем очаквано ще се занимава с патенти от областта на механоинженерството. Не се предвижда възможност ищец да иска прехвърляне на дело от местното поделение на съда към централното, ако е със седалище в ЕС.

С това решение се сложи край на спорове, които се оказа, че са продължили и по време на срещата на лидерите, когато стана ясно, че британският премиер Дейвид Камерън е заплашил да блокира процеса, ако не бъде постигнато споразумение.

Известен напредък за Директивата за услугите

Вторият важен елемент от задълбочаването на единния пазар е призивът на лидерите Директивата за услугите да бъде приложена незабавно. Наскоро Комисията представи изследване на прилагането на директивата, което обаче показа отчайващи резултати - независимо от влизането в сила на силно оспорваната директива в края на 2009 г., малко страни я прилагат изцяло, поради което е трудно да се изчисли чисто емпирично какъв е приносът й за икономическия растеж. В заключенията на лидерите се посочва, че ако тази директива се прилага, тя може да донесе допълнителни 330 милиарда евро икономически ползи.

Добрата новина е, че освен тези мили думи за директивата, които обаче си остават без особено покритие, все пак има зрънце надежда, че тя няма за пореден път да бъде забутана в шкафчетата на националните правителства в полза на националния протекционизъм. Ключовите думи в заключенията са, че страните-членки се ангажират да си правят партньорски проверки за това какви национални ограничения се налагат и да предприемат спешни мерки за премахване на "неоправданите" бариери, а съветът ще направи преглед на напредъка до края на годината.

Пакт за 120 млрд. евро

За да не звучи съвсем празнословен, пактът предлага и няколко конкретни числа, които лидерите да занесат в къщи. Еквивалентът на 1% от брутния национален доход на ЕС или около 120 млрд. евро ще бъдат мобилизирани за финансиране на мерки, които да доведат до бърз растеж. Тези мерки са именно увеличаването на капитала на ЕИБ с 10 млрд. евро; проектните облигации, които предвиждат инвестиции в размер на 4.5 милиарда; 55 млрд. евро в помощ на малките и средните предприятия, които ще бъдат изплатени през структурните фондове на ЕС. Отделно от това лидерите са се договорили да използват следващата бюджетна рамка за периода 2014-2020 в полза на растежа и генерирането на работни места.

Всъщност пактът за растеж трябваше да бъде помирението между политиката на рязане на разходи и политиките за стимулиране на растежа, което обаче е изначално грешен подход, тъй като едното не би трябвало да е пречка за другото, ако се прави именно с цел стимулиране на растежа. Факт е, че голяма част от опитите за рязане на разходи се правят с цел намаляване на дълга, но никъде никой не е казвал, че те трябва да бъдат в ущърб на икономическия растеж. Все още остават неопровергани тезите, че икономически растеж има там, където има ефективна публична администрация, съдебна система и либерализиран трудов пазар; там, където има жизнеспособни малки и средни предприятия и намеса на държавата като регулатор, а не като пречка.

И тъй като много се говореше около тази среща на върха, че Франсоа Оланд, заедно с Монти и Рахой са големите победители от нея, прочитът на пакта за растеж показва много ясно, че големият победител от тази среща е Европейската комисия, която от години излизаше с предложения по всички точки, изброени в документа, молеше и призоваваше за спазването им и беше пренебрегвана на национално ниво. Другият голям победител от тази среща са страните, които съчетават интелигентно мерките за бюджетни ограничения, така че да не възпират икономическия растеж; които инвестират в образование и технологична инфраструктура и онези, които гледат и навън, а не само навътре.

Тези страни спечелиха, защото в пакта за растеж изрично е записано, че финансовата стабилност е предварително условие за растеж. С други думи не пактът за растеж влезе във фискалния пакт, а обратното. И това е така, защото пактът за растеж не е нищо друго, освен призив, че спасението на давещите се е в собствените им ръце - нещо, за което не беше необходимо да не се спи цяла нощ, за да се каже отново.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required