English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС е стигнал твърде далеч, за да се връща обратно

Published on , , София

Сякаш за да опровергае критиците, които го смятат за незабележим и безличен, президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой произнесе впечатляваща реч в Лондонското училище по икономика. „За разлика от другите играчи, аз не практикувам 'мегафонна дипломация' чрез медиите. Предпочитам 'тиха дипломация'. Тя е по-дискретна, но и по-ефикасна”, заяви откровено Ван Ромпой.

Той направи изчерпателен обзор на кризата, връхлетяла Европа преди три години, която определи като „най-голямото икономическо цунами след Голямата депресия”. Преди обаче да се спре на проблемите, президентът на Европейския съвет подчерта трудностите, с които ЕС се е справил. „Избегнахме протекционизма, в голяма степен благодарение на единния европейски пазар. Избегнахме конкурентните валутни девалвации, в голяма степен благодарение на еврото”. Ако ЕС все още имаше различни национални валути, това щеше да причини смут на валутните пазари, да се отрази на вноса и износа, да разтърси, ако не и да разруши вътрешния пазар, обясни Ван Ромпой. „Дори и сега, на глобално ниво трябва да се грижим валутните курсове да отразяват икономическите фундаменти, вместо да са елемент на протекционизъм”, добави президентът, очевидно насочвайки тази реплика към Китай, който все още контролира централно стойността на юана (ренминби).

Президентът на ЕС припомни също, че еврото остава стабилно като валута, като за разлика от долара и паунда поскъпва на международните парични пазари и се приема по целия свят като алтернативна резервна валута. Инфлацията в еврозоната е ниска, а средните нива на публичния дълг са „по-ниски (да, по-ниски!) отколкото в САЩ или Япония”.

Херман Ван Ромпой се спря обстойно на дълговата криза и отговора на ЕС. Относно причините, той беше категоричен: „Липсата на финансов надзор изигра своята роля. Но откровено казано, финансовата и парична взаимозависимост бяха силно подценени. Без фискалната безотговорност в някои страни, никога нямаше да има криза в еврозоната.” Той припомни нещо, което често се забравя, когато ЕС е критикуван за бавната си и плаха реакция спрямо дълговата криза: „Когато избухна кризата, ние трябваше да започнем от нищо. Напълно отсъстваха подходящи инструменти. Имаше дори забрана за предприемането на определени действия (клаузата, забраняваща спасяване). Политически също беше трудно да се действа както в страните-длъжници, които трябваше да приемат програми за реформи със строги условия, така и в страните-кредитори, които гарантират заемите.”

Въпреки това, през май 2010 ЕС постави началото на съвършено нова рамка на икономическо управление, включително механизъм за подкрепа на затруднените страни, подчерта президентът Ван Ромпой и определи тази нова рамка като комбинация от институционален, партньорски и пазарен натиск.

Институционалният натиск беше засилен чрез промените в пакта за стабилност и растеж и включването на макроикономически надзор, какъвто досега нямаше (пакетът от 6 законодателни предложения за икономическото управление на ЕС). Партньорският натиск беше подсилен с т.нар. Европейски семестър, в рамките на който страните-членки оценяват взаимно бюджетните и икономическите си политики, както и с пакта "Евро плюс", припомни президентът на Европейския съвет.

На скептиците, които се съмняват в ефективността на тези мерки, той обясни: „Някои се страхуват, че правителствата ще смекчат препоръките на Комисията, както се случваше в миналото. Те забравят един нов елемент в играта, един голям стимул да държиш партньорите си под око: милиардите, включени в спасителните механизми. Ако след предупреждение на Комисията, по някаква причина министрите оставят свой колега 'да се измъкне' и ако по-късно същата държава поиска спешни заеми, техните общества ще искат за знаят: 'Как допуснахте това да се случи?' Пазарите също ще реагират на такива събития по-бързо отколркото преди.”

Макар че отказа да разкрие в подробности предложенията си за управление на кризи в еврозоната, които ще представи през октомври, Херман Ван Ромпой нямаше друг избор, освен да спомене идеята за правителство на еврозоната. Първо, защото Франция и Германия, които лансираха идеята, вече му предложиха поста ръководител на това правителство и, второ, защото този въпрос е само върха на айсберга от актуални политически дебати за бъдещето на еврозоната и Европейския съюз.

Например, ако еврозоната има свое правителство, няма ли да се отдели напълно от останалите 10 страни и как това ще се отрази на тяхното развитие и на общия пазар. „Ние трябва да запазим връзката между 17-те страни в еврозоната и 27-те в ЕС. Еврото влияе на единния пазар и обратното. Еврото влияе на финансовия сектор в цяла Европа. Още повече, че много [страни] ще се присъединят към еврозоната в бъдеще,” каза Херман Ван Ромпой.

Той даде ясно да се разбере, че за еврозоната и ЕС няма алтернатива на политическия съюз, защото те са политически в самия си замисъл. ЕС стартира като политически проект с цел запазване на мира в Западна Европа, а днес включва 27 страни с общи институции и общи политики. Нима този съюз вече не е политически, риторично попита президентът Ван Ромпой и припомни, че общата валута също има политическа цел - „да създаде необратими връзки между участниците, предизвикващи по-нататъшна интеграция”.

Относно другия термин, който напоследък често се използва и не винаги се обяснява - фискален съюз - Херман Ван Ромпой беше далеч по-уклончив. В коментарите на икономисти и анализатори терминът се свързва предимно с негативни конотации - споделяне на задлъжнялостта, преразпределение на благата от по-богатите към по-бедните страни, уеднаквяване на данъците или въвеждането на общи европейски данъци.

Без да изрази личното си отношение, президентът Ван Ромпой предпочете да обясни какво според него не е фискалният съюз. „Фискален съюз не означава прехвърлянето на значителни средства от данъци и разходи на европейско ниво.” В момента 98 процента от публичните разходи са национални, а само 2% минават през европейския бюджет и ако тази ситуация изобщо се промени, това няма да е драстично, обясни той. Фискален съюз не означава и общи данъчни ставки за всичко. Но: „Ние имаме нужда от повече данъчна координация, особено в полето на корпоративните данъци, предвид че решенията в тази област изискват единодушие”. Фискалният съюз „би могъл да означава увеличение на трансферите от богатите към бедните страни-членки. Но страните членки вече показаха нежеланието си да увеличат радикално нивото на структурните фондове.”

В заключение, президентът на Европейския съвет подчерта, че много от проблемите на Европа трябва да се решат на глобално ниво, в рамките на Г20: „Вътрешните проблеми спъват задълбочаването на глобалното сътрудничество, но всички основни играчи трябва да си напишат домашното: от американските и японските дългови проблеми до китайската инфлация и подценен валутен курс - двата феномена са свързани.”

ЕС, обаче, е готов да направи всичко необходимо, „стъпка по стъпка в правилната посока”. „Ние взимаме решения, които са често непопулярни - в ерата на популизма”, подчерта Ван Ромпой. Защото „Европейският съюз е твърде ценен, за да бъде застрашен”, а „политическата и икономическата цена на връщането назад са умопомрачителни,” завърши речта си Херман Ван Ромпой. Можем да не се съмняваме в думите му, защото дори и най-големите скептици, които твърдят, че се спасяват не държавите от периферията, а техните кредитори - банките от центъра на еврозоната, едва ли са склонни да изберат бъдеще без Европейския съюз и без еврото. Или да си представят миналото без тях. Стигнали сме твърде далеч, за да се откажем.

comments
иван
17 септември 2011 19:29
кога в България по фискален механизъм от по-богатите към по-бедните страни като България ще преминат финанси ,които да увеличат стандарта на живот в страната поне до средно Европейските нива.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required