По пътя към социалистическата демокрация
Аделина Марини, January 19, 2011
Интересни времена ни очакват, тъй като една от най-големите икономики в света, със сигурност най-бързо развиващата се - Китай - ще се опита да докаже възможността за съществуването на Третия път. Основна цел на китайското общество продължава да бъде изграждането на социалистическа демокрация. Само че как тази цел ще се впише в общуването с капиталистически и несоциалистически демократично (чрез преки избори) устроения свят, не става много ясно. Във всички случаи, обаче, Китай е твърдо решен да продължи държавната политика на отваряне, става ясно от интервю, което китайският президент Ху Дзинтао даде за вестниците The Washington Post и The Wall Street Journal в навечерието на посещението си във Вашингтон, което започна на 18 януари и ще продължи 4 дни.
Всички чуждестранни фирми в Китай са китайски
Един от основните въпроси, които двата вестника са изпратили съвместно в Пекин, вълнува голяма част от Западния свят, а именно, че въпреки продължаващия ръст на чуждестранните инвестиции в Китай, някои американски компании (не са само американски) се оплакват от бизнес-климата в страната. Както и euinside писа наскоро, проблемът основно се състои в дискриминационното отношение към чуждестранните фирми и, най-вече, към тяхната интелектуална собственост.
На този въпрос г-н Ху отговаря, че ПЧИ (преките чуждестранни инвестиции) са важна част от отварянето на Китай. "Всички чужди компании, регистрирани в Китай, са китайски предприятия. Тяхната иновация, производство и бизнес дейности в Китай се радват на същото отношение, както и китайските предприятия", твърди Ху в интервюто си, затвърждавайки държавната позиция, изразявана и от премиера Вън Дзябао. По-нататък в отговорите си, китайският президент посочва, че страната му ще продължи да прилага проактивна фискална и предпазлива валутна политика, ще ускори икономическото преструктуриране, "пламенно ще засили местната иновативност", ще постигне напредък в пестенето на енергия и намаляване на замърсяването, ще продължи с реформите и така нататък.
Ключовата дума е "местна иновативност", тъй като не малко западни фирми се оплакват, че Китай често ги принуждава да прехвърлят интелектуалната си собственост на китайски партньори в замяна на достъп до пазара. Нещо, което очевидно се отрича от китайското ръководство.
На икономическия фронт от валутната война
Интересното е, че макар валутните проблеми между Китай и САЩ да 
остават нерешени и актуални, въпросът с икономическото партньорство и третирането на чуждестранните инвеститори измести валутните войни от първото място. Колегите от двата влиятелни американски всекидневника поставят валутния въпрос изключително изкусно като директно питат какво е мнението на г-н Ху за бъдещата роля на американския долар в света, както и дали Китай иска националната му валута ренминби да стане международна. Отговорът е изключително показателен:
"Настоящата валутна система е продукт на миналото. Като основна резервна валута, американският долар се използва в значителни количества в глобалната търговия на стоки, както и в повечето инвестиционни и финансови транзакции. Валутната политика на Съединените щати има огромно влияние върху глобалната ликвидност и капиталовите потоци, поради което ликвидността на долара трябва да се запази на разумно и стабилно ниво. За да бъде приета дадена национална валута от света, това изисква много време. Китай има важен принос в световната икономика, от гледна точка на икономическо производство и търговия, и ренминби играе роля в световното икономическо развитие. Но за да се превърне той в международна валута, това е доста дълъг процес".
Разбира се, по-големият и по-непосредствен проблем от желанието на Китай валутата му да отговаря на световното му влияние, е този с валутния курс на юана. Съвсем очаквано, Ху Дзинтао посочва, че Китай е приел пакет за овладяване на инфлацията, предизвиквана както от скоростния икономически растеж, така и от постепенното оценяване на юана. Този пакет включва и напасване на лихвените равнища. Освен това, пише държавният глава в отговорите си, Пекин е приел контролиран режим на плаващ валутен курс, базиран на пазарното търсене и предлагане, и с отношение към валутната кошница. Промените във валутния курс са резултат от множество фактори, включително външнотърговският баланс, пазарното търсене и предлагане. "В този смисъл инфлацията надали може да бъде смятана за сериозен фактор при определянето на политиката към валутния курс", посочва Ху.
Другият фундаментален въпрос, който The Washington Post и The Wall Street Journal задават - доколко политическата реформа е съобразена със скоростта на икономическата - Ху Дзинтао признава, че Китай продължава да е развиваща се страна, независимо от икономическите си успехи. "Същевременно, ние сме напълно наясно, че Китай все още е най-голямата развиваща се страна в света и имаме нужда да полагаме още дълги и трудни усилия, ако искаме да изградим умерено проспериращо общество във всички аспекти и най-общо - да постигнем модернизация". Според развития свят обаче, Китай вече от няколко години е напуснал терминологичния пристан "развиваща се държава" и трябва да поеме своите отговорности като развита и просперираща страна.
А за тези, които са привързани към социалистическите идеи, г-н Ху заявява, че политическото преструктуриране на страната трябва да се задълбочи, за да посрещне нарастващия ентусиазъм на народа да участва в политическите въпроси. "Политическото престректуриране, към което ние в Китай се стремим, е насочено към постигане на напредък в самоподобряването и развитието на социалистическата политическа система. Ние ще продължим да разширяваме народната демокрация и да изграждаме социалистическа страна под върховенство на закона и при спазване на китайските национални условия", отговаря Ху Дзинтао.
Дългото посрещане
Това изказване на китайския президент надали посреща очакванията на Запада за демократизиране и икономическо либерализиране на азиатския гигант. А тези очаквания са големи. Под заглавие "Дългото сбогуване" (вероятно по Реймънд Чандлър) списание The Economist посочва в прогнозата си за 2011 година, че това ще бъде годината на дългото сбогуване с настоящото китайско ръководство. Очаква се президентът Ху Дзинтао да напусне поста си като лидер на комунистическата партия в края на 2012 година, а президентския си пост той ще сдаде през март 2013 година. Премиерът Вън Дзябао пък ще напусне Политбюро също през 2012 година и ще освободи държавния си пост през 2013 година.
Уви, вероятно заглавието трябва да бъде променено на "Дългото посрещане" на китайската социалистическа държава. Вече се завъртат имена на евентуални наследници, но е очевидно, че след близо 10 години управление Ху Дзинтао и Вън Дзябао ще държат техните наследници да следват социалистическата линия, която не е толкова в разрез с икономическото развитие и вида на пазара, колкото с манталитета и виждането за света. А това вече оказва влияние върху икономическите отношения.
За сметка на това обаче, всеки ход оттук нататък ще има сериозен световен отзвук, защото, ако досега Китай се развиваше бързо и стремително и впечатляваше икономистите със статистическите си криви, сега вече всяка стъпка на Китай отеква по целия свят. Какъвто и да е следващият лидерски екип в Китай, той ще работи в среда на огромна икономическа мощ и в свят на свръхзадлъжнели развити държави и бързо развиващи се и нововъзникващи пазари с жадна за ресурси средна класа. А разменната монета в следващото десетилетие ще бъдат именно ресурсите, битката за които се води от известно време насам, но все още тихо.