English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Сърбия започва дипломатическа офанзива срещу Хърватия

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Примката около премиера Зоран Миланович започва да се затяга все повече и то точно покрай втората годишнина на правителството му. В средата на своя мандат г-н Миланович трябва да се бори вече не само с тежките икономически проблеми на страната и отстояването на правата на малцинствата, но и с ново предизвикателство откъм Сърбия. Миналата седмица сръбското външно министерство изпрати до всички страни, в които страната има дипломатически представителства, документ с "обвинения" срещу Хърватия в нарушения на правата на сръбското малцинство в страната. Списъкът с нарушения на Загреб се състои от 14 точки, на които хърватското правителство все още не е отговорило официално.

Според Белград антисръбските инциденти са се увеличили в последно време и дори са прераснали в антисръбска кампания, докато осъждането от страна на официалната власт е "спорадично". Това, смята сръбското външно министерство, води до липса на пълно обществено осъждане на тези инциденти. Източник на euinside в хърватското външно министерство затвърждава вече изразявана досега официална хърватска позиция, че става дума за изолирани случаи, а не за кампания срещу сръбското малцинство. Най-голямо е увеличението на инцидентите, свързани с въвеждането на двоезичността, която предизвика сериозно напрежение във Вуковар, довело до разделение на вуковарска Хърватия и невуковарска Хърватия точно на отбелязването на годишнината от сриването на града до основи от тогавашната Югославска народна армия. Бунтът срещу табелите на кирилица по обществените сгради във Вуковар доведе и до отделни случаи на унищожаване на табели на кирилица и в други градове на Хърватия, където двоезичността е отдавна въведена.

Загреб смята обаче, че обвиненията от сръбска страна не са справедливи, защото правителството е могло и да отложи въвеждането на надписите, но то, напротив, настоява да се спазват задълженията. Нещо повече, Загреб очаква официална подкрепа и от страна на Белград в тези му усилия. В защита на хърватските усилия са и няколко важни дати от миналото. През 1997 г. хърватският парламент ратифицира конвенцията за защита на националните малцинства, както и европейските разпоредби за регионални езици и езици на малцинствата. През 2002 г. е приет конституционен закон за правата на националните малцинства. В допълнение към това в страната има закон, който позволява на малцинствата да се обучават на родния си език и писменост. По националната телевизия и радио има предавания на езиците на малцинствата в страната, а съветът по националните малцинства заседава редовно и често прави преглед дали се спазват законовите разпоредби, особено по отношение на предаванията по публичните телевизия и радио.

Източникът на euinside припомня в този контекст, че хърватското малцинство в Сърбия няма такива права. Така например в Хърватия малцинствата имат свои представители в народното събрание. Те са общо осем, от които трима са сръбските депутати. Нещо, което в Сърбия все още не е осъществено. Хърватските деца все още не са получили учебници на хърватски език, за което стана дума и по време на първото официално посещение на президента Иво Йосипович в Сърбия тази есен.

В "обвинителния акт" на Белград се посочва още, че хърватската държава пречи на около 50 000 сърби с бежански статут да се върнат в Хърватия и да им се възстановят имотите. Според данни на хърватското външно министерство до момента в Хърватия са се върнали 133 000 членове на национални малцинства, 93 969 от които са със сръбска националност. Останалите са от Босна и Херцеговина и от хърватската крайдунавска област. От началото на войната до сега Хърватия е инвестирала във възстановяване на имоти 5.5 милиарда евро от бюджета си. Тези пари са били похарчени за възстановяване на разрушени домове, инфраструктура, разминиране и засягат около 150 000 жилища. Планира се от еврофондовете и хърватския бюджет да бъдат похарчени 120 млн. евро, 90% от които ще отидат за жилищно осигуряване на 3 541 семейства, които имат жилищни права в качеството си на бежанци.

В списъка на Белград са и повечето нерешени двустранни проблеми, които бяха обсъдени във видимо добър дух по време на визитата на хърватския държавен глава в Сърбия през октомври. Визита, която беше невъзможна само преди година, заради националистични и некоректни изявления от страна на тогава новоизбрания президент на Сърбия Томислав Николич. Една от репликите му, която предизвика замразяване на сръбско-хърватските отношения, беше свързана именно с Вуковар, който той нарече "сръбски град". Условието на Иво Йосипович, за да се срещне официално със сръбския си колега, беше г-н Николич да се извини. Официално извинение нямаше, но все пак посещението се състоя, с което и двете страни отбелязаха червени точки пред Брюксел по отношение на двустранните отношения. Това беше отразено и в доклада за напредъка на Сърбия, който Еврокомисията представи през октомври. Тази година, благодарение на всички тези усилия, Сърбия се превърна от най-големия проблем за европейската интеграция на Западните Балкани в отличник.

Сред нерешените двустранни проблеми от списъка е установяването на съдбата на изчезналите и убитите по време на войната между двете страни в началото на 90-е години. Тема, която е водеща за Хърватия във всички двустранни контакти. От своя страна Загреб смята, че е негова инициативата да се решат някои от най-важните проблеми като въпроса с изчезналите по време на войната, съденето и разследването на обвинени за военни престъпления, а също и  връщането на предмети на изкуството. За Хърватия обаче въпросът с изчезналите е ключово. Проблемът с изплащането на пенсии също е съществен за Загреб. Пенсии в Сърбия получават от хърватския бюджет над 40 000 души. Хърватия не е съгласна с обвинението, че не се изплащат пенсии като смята, че единственият период, когато изплащането е било прекратено, е бил по време на войната.

Нещо повече, допълва източникът ни, този въпрос в момента се обсъжда в контекста на сключването на междудържавно споразумение за социалното осигуряване. Това обаче е двустранен въпрос. В началото на годината външните министри на двете страни Весна Пусич и Иван Мъркич определиха три групи въпроси за решаване между двете страни. Първата е въпросът с последиците от войната, най-вече изчезналите хора; втората е излизането на Хърватия от централноевропейската зона за свободна търговия (CEFTA) и влизането й на европейския единен пазар; а третата група е сътрудничеството в европейската интеграция, за което Хърватия създаде специален център, чрез който разпространява документация и опит на език, който е близък на всички в региона с изключение на Албания.

В своя списък с "обвинения" Сърбия е включила и проблема с поведението на футболните фенове и хулиганите по време на спортни събития. Тази година имаше две футболни събития, които придобиха политическо измерение, защото бяха първия сблъсък между Сърбия и Хърватия на международен футболен терен. Мачът между двете страни в Загреб премина при строги мерки за сигурност и се следеше под лупа от цялата международна общност и всички медии в региона. Сходна беше организацията и на мача в Белград. Въпреки това обаче имаше инциденти. Важно е да се отбележи обаче как Хърватия се отнася към нарушения на добрия тон. По време на решаващия мач с Исландия, с победата от който Хърватия се класира за участие на световното първенство по футбол в Блазилия, една от хърватските футболни звезди Йосип Шимунич изкрещя в края на мача по микрофона пред претъпкания стадион "Максимир" "Готови за родината", поздрав, който в Хърватия се възприема за фашистки.

Футболистът беше наказан от участия във футболни срещи, а инцидентът предизвика остри полемики в хърватското обществено пространство, повечето от които осъждаха подобно поведение. Това помрачи сериозно победата в мача. В своя защита Хърватия посочва, че няма страна по света, която да е имунизирана срещу подобни ситуации, но че такива проблеми трябва да се решават според националното законодателство. Хърватия обаче също пази в архива си изцепки от сръбските трибуни и е готова да ги цитира при удобен случай.

Дипломатическата офанзива на Сърбия предизвика изненади в Загреб. До момента Белград е протестирал чрез посолството си в хърватската столица устно срещу инцидентите и е настоявал да се уважават правата на малцинствата. По този повод хърватската информационна агенция Hina съобщи, че е имало срещи между двете страни, по време на които Сърбия е изразявала своята загриженост. Всичко това се развива на фона на приключилото събиране на подписи за провеждането на пореден референдум, този път за въвеждането на надписи на кирилица в районите, в които има малцинства. Вече са събрани над 650 хиляди подписа. Вече е в напреднал стадий подготовката на конституционни промени, които на практика ще забранят провеждането на всенародни допитвания по въпроси, които засягат правата на малцинствата.

В петък лидерът на най-голямата опозиционна партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) Томислав Карамарко направи обратен завой от досегашните си позиции и заяви, че сега не е моментът за провеждането на подобен референдум. Той призна, че е сложил подписа си към искането за гласуване, защото е желаел да изрази съпротива срещу кабинета на Зоран Миланович. В поредица от интервюта през почивните дни г-н Карамарко обвинява сегашното правителство за нарасналото напрежение специално във Вуковар, но заявява, че ще подкрепи констутиционните промени. Сърбия от своя страна очаква започване на преговори за присъединяване към ЕС, които обаче се очертават като най-тежките досега не само заради умората от разширяването в ЕС, но и заради перспективата преговорите да се провеждат при променени условия, например възстановен визов режим. Това може да е една от причините зад изненадващия дипломатически ход на Белград. Каквато и да са останалите причини обаче, ЕС отдавна спря да вярва на сълзи, а на реформи. При това реформи с дълъг срок на годност.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required