English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Вуковар - раненият град

Published on , , Вуковар-Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Когато в началото на юли отидох с колеги до Вуковар, градът кипеше от строителна дейност. Обновяваха се улици, обществени сгради, жегата беше наситена от прахоляк и чувство на обновление. Белезите от войната обаче се набиваха на очи. Една част от къщите си стоят с раните от куршуми, други са като извадени от каталог за недвижимо имущество. Както ми каза собственикът на чисто ново хотелче в центъра на града, успяло да получи дори европейска награда за зелена енергия, къщите с куршумите са на сърбите, а новичките са на хърватите. Това обаче не е точно така. Всеки, който е имал имущество на свое име е получил помощ от хърватската държава, за да възстанови дома си след сриването на града почти до основи от югославската армия в началото на 90-те години на миналия век.

За съжаление сърбинът Драго не е имал този късмет и къщата му си стои с белезите. Това обаче са видимите рани. За невидимите ми разказа дъщеря му - прекрасна вуковарка, която скоро ще завърши гимназия и мечтае да отиде да учи стоматология в Нови Сад. Близо й е не само географски. Тя ми разказа, че във Вуковар децата в детските градини и в училищата са разделени - сърбите учат в отделна смяна от хърватите. Може би най-известният извън Вуковар белег на следвоенната враждебност в града са двете прочути съседни кафенета в центъра. Едното е на сърбин, а другото - на хърватин. Съответно така се и посещават - сръбското от сърби, а хърватското от хървати. Драго ми разказва, че с годините все по-малко е било проблем сърбин да отиде в хърватското кафене, ако в сърбското няма места, но по-скоро през деня. Вечер, казва той, се употребява алкохол и може от нищо да пламне искра. Става неприятно тогава.

Въпреки че действително с годините и прясното членство на Хърватия в ЕС е постигнато някакво привидно равновесие, напрежението се усеща. Капакът на тенджерата се повдига всеки път, когато поразпита човек за проблемите им. Често хората, с които разговарям, не желаят да бъдат снимани или пък да си казват имената, защото се притесняват, че все пак остават да живеят със съгражданите си - добри или лоши - и трябва да има мир и спокойствие. Представители на партията на сръбското малцинство във Вуковар са също подозрителни към журналистите, които искат да намерят с кого да разговарят за живота и на сърби, и на хървати след края на войната и най-вече с промяната, която настъпи с влизането на Хърватия в ЕС - някои от малките гранични пунктове, например, са затворени, заради липса на съответните договорености между Сърбия и Хърватия.

Този факт причинява известно неудобство, макар и на малка група сърби, които имат земеделска земя от другата страна на Дунав. Сега им се налага да обикалят повече, за да достигнат до земята си, но това не изглеждаше да е най-големият им проблем, докато разговарях с тях. Всичко си е вървяло някак нормално (за вуковарските стандарти) до момента, в който започна въвеждането на двуезични надписи на обществените сгради - на латиница и кирилица. Необходимостта от това произтича от резултатите от най-новото преброяване на населението в Хърватия от 2011 година, първите данни за което бяха обнародвани в края на 2012 г. Те показаха недвусмислено, че във Вуковар живеят повече от една трета сърби. Според конституционния закон, това изисква съответното малцинство да получи възможност да използва езика си както в личния, така и в публичния живот.

В началото на тази година темата с въвеждането на кирилицата във Вуковар предизвика сериозно напрежение и беше във водещите новини на хърватските медии месеци наред, както този сайт писа. Докато ситуацията не ескалира в края на август, когато членове на щаба на бранителите на Вуковар започна да организира протести и публично унищожаване на табелите. До степен, че полицията беше принудена да пази надписите поне на сградата на полицията.

14 дена ултиматум

А на 9 октомври щабът даде ултиматум на кабинета да прекрати въвеждането на двуезичните табели, защото в противен случай ще предизвика сериозни проблеми като например организирането на ветерани от цяла Хърватия, които ще се стекат в Вуковар и ще унищожат табелите с всички последици, които това може да има. Ситуацията започва да прелива и на други места, където от години има двуезични табели на кирилица и латиница, но отскоро започва спорадичното им сваляне. Заместник-председателят на Независимата демократична сръбска партия Милорад Пуповац предупреди да не се играе с огъня и призова всички държавни лидери, включително и шефа на опозицията Томислав Карамарко, да бъдат предпазливи. Карамарко е един от хората, които най-активно и публично лобират Вуковар да бъде обявен за място на особена почит и за него да не се прилагат членовете от конституционния закон, засягащи въвеждането на кириличните надписи.

Анализатори и журналисти в Хърватия смятат, че темата е изключително политизирана и че г-н Карамарко използва напрежението, за да клати правителството, тъй като желае предсрочни избори. В началото на новия политически сезон той обяви, че е готов да се кандидатира за премиер, независимо от постоянно спадащия му личен рейтинг, а също и рейтингът на водената от него партия Хърватски демократичен съюз (HDZ). Той отрича обвиненията и заявява, че единственото, което желае е да се осигури мира и спокойствието във Вуковар, което не може да стане чрез въвеждане на закона.

Правителството на Зоран Миланович пък е на обратното мнение. Премиерът Миланович откри днешното заседание на кабинета именно с обръщение по този въпрос като заяви, че Хърватия е правова държава без значение за коя част от територията й става дума. Той обяви готовност да разговаря с представителите на щаба на бранителите, но подчерта, че няма какво да се направи, защото законът трябва да се прилага. Нямаме избор, каза той. "Не за жалост, не за щастие. Просто така трябва да функционират нещата", добави премиерът и посочи, че очаква още утре представители на щаба да се явят на среща. Искам да говорим човешки, но едва ли нещо ще се промени, додаде Миланович.

В дневния ред на правителственото заседание под точка 4а беше включено искането на една трета от хърватските депутати заради напрежението във Вуковар кабинетът да предприеме всички възможни законови мерки да отложи прилагането на чл. 7 от Конституционния закон за правата на националните малцинства, който предвижда при наличието на една трета представители на дадено малцинство, да им бъдат осигурени надписи по обществените сгради на родния им език. Министърът на администрацията Арсен Баук припомни обаче, че Хърватия е страна по редица международни конвенции и двустранни споразумения, поради което не може да не спазва поетите си ангажименти. Не по-малко невъзможно е Хърватия да пренебрегва собствения си Конституционен закон, приет през 2002-а година, както и следвоенната си декларация, в която също е поела ангажимент да осигури всички права на малцинствата си.

Г-н Баук цитира и последния мониторингов доклад [на английски език] на Европейската комисия преди присъединяването на Хърватия от март тази година, в който се привестват усилията на правителството да гарантира изпълнението на конституционните разпоредби за изполването на кирилицата в град Вуковар, където хърватите от сръбски етнически произход съставляват 38.5% от населението. Правата на малцинствата са обсъждани по време на преговорите за присъединяване на Хърватия, особено в контекста на ключовата глава 23 "Съдебна система и основни права". През цялото време ЕК поощряваше страната да продължи засилването на защитата на малцинствата, включително и чрез ефективното прилагане на хърватските конституционни разпоредби, свързани с националните малрцинства. На този етап ЕК няма да се намеси, тъй като смята, че Хърватия е поела достатъчно ангажименти, които засега спазва.

Един стопяващ се град

И ако заплахите на бранителите предизвикват страх от сериозни проблеми, то за много вуковарци сериозните проблеми са чисто икономически. В началото на юли разговарях със заместник-кмета на Вуковар Сърджан Милакович. Млад и изключително енергичен сърбин, който с тъга разказва, че всъщност най-големият проблем на вуковарци са лошите икономически условия. Малко странно звучеше това на фона на наистина усилената строителна работа. Така е, казва той, сега вече тече вторият етап от възстановяването на града. Първо са се влагали средства във възстановяването на къщите, а сега се обновява публичната инфраструктура. Докато тези процеси завършат обаче, Вуковар ще остане без хора, казва ми.

Според отчета за икономическото състояние на Вуковарско-сремската жупания, на която главен град е Вуковар, населението на града е спаднало двойно в сравнение с 1991 г. Тогава жителите му са били 46 543, през 2001-а година са спаднали до 31 670, а през 2011 са преброени 28 016 вуковарци. В продължение на много години спадат и брутният вътрешен продукт, промишленото производство, постоянно расте фискалната дупка, безработицата и задлъжнялостта. Към края на август тази година броят на безработните в града  е 24.6% или 4 886 души. Градът е с втория най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението в страната. Ако средното за Хърватия е 10 111 евро, във Вуковарско-сремската жупания БВП per capita е почти двойно по-малко - 5 974 евро.

Вуковарци са обречени да напускат града било заради липса на работа и перспектива, било заради невъзможността да живеят заедно. Местни хора разказваха, че не са редки случаите, когато се упражнява явна или не толкова явна дискриминация спрямо сърбите в града. Има случаи и на физически нападения, макар и да са спорадични. Вуковар е отворена рана и тя не е само за вуковарци или дори само за Хърватия. От начина, по който тази рана ще бъде лекувана зависи как целият регион на бивша Югославия ще лекува раните си от най-кървавата война в Европа от Втората световна война насам. Това ще бъде изключително важно и с оглед на предстоящата историческа, спокойно може да се каже, среща на върха между президента на Сърбия Томислав Николич и хърватския му колега Иво Йосипович на 15 октомври в Белград. Една наистина дългоочаквана среща, по време на която, както заяви Николич в интервю за хърватския всекидневник Jutarnji list, ще стане дума за абсолютно всичко, останало нерешено между двете страни.

А Николич е отговорен за незарастването на раната "Вуковар", когато нарече града "сръбски" по време на предизборната си кампания миналата година. Премиерът Миланович даде ясно да се разбере какво означава лекуването на раната: "Мога лично да кажа, че като хърватин в Хърватия заставам зад правата на малцинствата и самите малцинства, така както в Босна и Херцеговина, без значение че съм хърватин, се боря и цивилизовано заставам зад онези, които са малко. Може официално да не са малцинство, но са малко. Имаме едни и същи критерии в къщи и чужбина". Така и трябва да бъде. В противен случай войната още не е приключила.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required