English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Сърбия и Хърватия твърдят, че са узрели да оставят миналото зад себе си. Дали?

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

На 16 ноември 2012 г. Хагският трибунал обяви оправдателни присъди за двама ключови хърватски генерали от войната за отделянето на Хърватия от бивша Югославия. Начинът, по който те бяха посрещнати в Загреб и политическите реакции бяха капката, която постави отношенията между Хърватия и Сърбия в точката на замръзване. Среща между държавните глави на двете страни от тогавашната перспектива изглеждаше още по-невъзможна и от преди, когато хърватският президент Иво Йосипович очакваше новоизбрания си сръбски колега да се извини за репликата си, че Вуковар е сръбски град. Тогава ситуацията изглеждаше плашеща. На 16 октомври 2013 година обаче, в Белград двамата президенти се опитваха да се усмихват пред камерите и да поставят началото на нормални двустранни отношения.

Съвпадение или не, но визитата на Йосипович в сръбската столица съвпадна с публикуването на докладите на ЕК за напредъка на страните от процеса на разширяване, които оставят усещането, че Сърбия е големият отличник тази година. И въпреки че много неща се промениха за близо година, нерешените проблеми остават.

Какво се промени?

И за Хърватия към онзи момент, и за Сърбия беше изключително важно да ремонтират отношенията си, за да може първата да получи окончателно одобрение за членство в ЕС (на 1 юли), а другата да започне преговори. За целта започнаха разговори на високо и не толкова високо ниво по решаването на всички въпроси, останали отворени след края на войната и разпадането на бивша Югославия. Единствената пречка пред продължаването на затоплянето и нормализирането на отношенията беше именно срещата на президентите. Иво Йосипович прекара в Сърбия цели две денонощия, по време на които държа реч [на хърватски език] в Скупщината, срещна се с представители на хърватското малцинство, видя се с премиера. Той беше придружаван от Николич почти на всички срещи. От телевизионните кадри се виждаше, че това не е най-лесната стъпка за Томислав Николич, който все още не се е отрекъл публично от миналото си на сръбски радикал, а опитите му отговорността за войната да се разпредели по равно върху всички бивши югорепублики не се посрещат с разбиране и често са повод за възмущение.

Иво Йосипович пък се опитваше да демонстрира отвореност и играеше добре ролята си на президент на страна-членка на ЕС - зряла и готова да прави това, което в ЕС се прави най-добре - да се говори и да се търси компромис. Томислав Николич пък изглеждаше като човек, който все още не е готов да направи голямото признание, но е наясно, че път назад няма. За сметка на това има път напред и той си пролича особено ясно по време на посещението на двамата лидери в детска градина на хърватското малцинство във Войводина. Въпреки че това посещение се подготвя от няколко месеца и вероятно е изпипан всеки детайл, двамата президенти бяха хванати напълно неподготвени за един прост детски въпрос: "Вие какви сте били като деца?" Въпрос колкото наивен, толкова и съвсем не безобиден.

Иво Йосипович пръв се окопити и с усмивка отговори, че е бил добро дете като подаде към Николич, чието лице излъчваше сериозност, замисленост и желание всичко да приключи колкото се може по-бързо. Този въпрос, както и реакцията на Йосипович обаче промениха коренно физиономията му, която грейна в непринудена, лъчезарна усмивка. Той също каза, че е бил добро дете. И макар усмивките и доброто настроение да останаха по лицата на всички, без отговор остана въпросът - дали могат да бъдат добри политици вече като възрастни хора, така че да осигурят на децата на своите страни добро бъдеще?

Добър изход от лошата история?

Най-голямото предизвикателство и за двете страни в момента е да намерят най-добрия възможен изход от най-лошата история, която ги свързва. В този смисъл беше направена голяма крачка напред като на масата бяха поставени най-големите проблеми. Иво Йосипович постави условията за нормализацията на най-важното място - народното събрание на Сърбия. В 15-минутната си реч, която той четеше изключително внимателно, без да си позволи нито секунда да се отклони от нея той посочи, че когато "постоянно се връщаме към отворените въпроси от миналото без да ги затваряме, губим усещане за реалност и за перспектива. От миналото трябва да се учим, но със съответното уважение към миналото, наше задължение е животът днес и животът утре". В подкрепа на своите думи той избра да цитира не някого другиго, а убития премиер на Сърбия Зоран Джинджич с думите, че "животът не може да чака". Решението да бъде цитиран именно Джинджич е много силен сигнал, тъй като убитият сръбски премиер е символ на това, което Хърватия би желала Сърбия да бъде - демократична, реформирана, предвидима, европеизирана Сърбия.

Това може да стане само, ако е налице политическа воля. Воля да се признае миналото. Йосипович не се поколеба да изрече публично в Скупщината това, което Хърватия мисли за войната. "Ужасът, през който Хърватия премина през 90-те години ние помним като борба за нашето оцеляване, свобода и независимост. Сещаме се за картините от срутените градове и села, многобройните престъпления и нещастните съдби. Между пострадалите и хората с нещастни съдби имаше, знаем това, много наши съграждани сърби. Ако оценяваме някои исторически обстоятелства по различен начин, то трябва да сме единни в едно: трябва да сме единни в осъждането на всяко престъпление, тъй като само така можем да изпратим послание на идните поколения тези престъпления да не се повтарят".

От тази гледна точка за Хърватия най-важният въпрос е да се разбере каква е съдбата на 1689 изчезнали по време на войната, от които 953 са хърватски граждани, а 736 със сръбска националност. В този смисъл вече има добър пример за сътрудничество за откриване на масови гробове - в Сотин, близо до Вуковар, но е нужно повече. В интервю за сръбската национална телевизия Йосипович заяви, че има хора в Сърбия, които знаят какво е станало с тези хора и къде са заровени. Според него няма причина тази информация да не бъде споделена, за да може семействата им най-сетне да се успокоят.

Вторият много важен въпрос е за осигуряването на дом и пенсия за бежанците и завърналите се. Според Йосипович вече няма политически пречки или опасност за сигурността на избягалите сърби, ако решат да се върнат в Хърватия, както и за хърватите от Сърбия. За да стане това обаче, е необходимо да им се осигурят жилища, да им се върнат имотите и работата.

Томислав Николич избегна да коментира тези въпроси като посочи обаче проблемите, които вълнуват Сърбия. Той сложи пръст директно в хърватската рана като посочи, че сърбите нямат право да ползват езика си, нито пък са пропорционално представени в органите на местната власт, в публичната администрация, правосъдието и полицията. И макар да не назова конкретно Вуковар, Николич каза: "Често тяхната сигурност е застрашена, а в последно време се демонстрира проява на етнически мотивирани инциденти и говор на омраза срещу сърбите и Сърбия. В училищните учебници сърбите са квалифицирани като окупатори и четници. По този начин ли бъдещите поколения се учат на мир и толерантност?", попита Николич по време на общата им пресконференция. Президентът Йосипович обеща да провери каква е ситуацията с учебниците.

Другият много важен въпрос за Белград е Хърватия да оттегли жалбите си в Международния съд срещу Сърбия за геноцид. "Приятелите не се съдят един другиго, а се договарят извън съда", посочи Николич. Загреб обаче поставя условие да оттегли жалбите, ако Белград преди това даде информация за изчезналите. Що се отнася до правото на сърбите в Хърватия на своя писменост и език, Иво Йосипович призова в интервюто си за сръбската национална телевизия сърбите да разберат причините за напрежението специално във Вуковар около въвеждането на табели на кирилица. "Това, което Сърбия трябва да разбере е, че във Вуковар беше извършено страшно престъпление. Вуковар беше буквално изравнен със земята и има хора, които не могат да преживеят това, независимо че войната е приключила. Не ги оправдавам, а само обяснявам за какво става дума. Това по някакъв начин трябва да се разбере. С тези хора трябва да се разговаря", каза хърватският президент.

Европейската комисия е уловила напредъка в двустранните отношения на Сърбия не само с Хърватия, но и с Босна и Херцеговина. Той обаче трябва да бъде консолидиран, пише Комисията в доклада си. "Много двустранни проблеми остават нерешени, включително по отношение на малцинствата и въпроси, произтичащи от разпадането на бивша Югославия, като например демаркацията на границите. Фундаментално противоположните възгледи за най-новата история е бреме за отношенията, както и преобладаващите междуетнически конфликти. Политическите и други лидери трябва да демонстрират повече отговорност и да предприемат по-силна позиция в осъждане на слово на омразата и други прояви на нетолерантност, когато се появят. Повече работа е необходима по изправянето на извършителите на военни престъпления пред правосъдието, да се намери решение на отворени въпроси, свързани с бежанците и вътрешно изселените хора, и за нормализиране на отношенията относно положението на малцинствата. Недостатъчен напредък има по отношение на изчезналите хора".

Оценката на ЕК на практика преповтаря всички отворени въпроси. Срещата в Белград миналата седмица показва, че наистина Сърбия и Хърватия са узрели да започнат решаването им един по един. Голямото изпитание обаче ще дойде от последователността на Загреб и Белград, както и от силата на ЕС да изисква необходимото. Защото в крайна сметка напредъкът в двустранните отношения е само едно от многото условия за европейско членство. Сърбия има да се бори с много други проблеми, като корупцията, организираната престъпност и нуждата от реформи във всяка сфера. Път, по който Хърватия вече мина и е готова да помогне. Това е най-важното. Но нека тази готовност не е само на думи и не трае от среща до среща.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required