euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В името на добросъседските отношения и трудната задача всеки да се подготви добре, за да изпълни все по-затягащите се критерии за членство в Европейския съюз, репликата на тогава кандидата за президент на Сърбия Томислав Николич (бивш функционер от близкото обкръжение на покойния Слободан Милошевич), че Вуковар е бил сръбски град, беше подмината с дипломатични и стегнати изказвания в Загреб, а после и с мълчаливия отказ на президента Иво Йосипович да се срещне с новия държавен глава на Сърбия. Условието на Йосипович беше Николич да се извини, за да може ремонтът на отношенията между двете страни, започнали трудно, но с много воля и от двете страни по време на управлението на бившия президент Борис Тадич.

Какво е Вуковар?

Фактологически това е град, разположен на река Дунав, в източната част на Хърватия, в близост до границата със Сърбия и преди войната със значителен дял сръбско население. Градът е сринат до основи от югославската армия през 1991-а година по време на войната за отделянето на Хърватия от бивша Югославия. Вуковар преживява 87-дневна обсада от Югославската народна армия, отбраняван е от малка група самоорганизирани хървати. Смята се, че след падането на града са избити около 2 хиляди бранители на града и мирни граждани, а над 20 хиляди са прогонени. Някои дори сравняват обсадата на Вуковар със Сталинград от времето на Втората световна война. Символически обаче, това е голяма рана за хърватите - нещо, което те се заричат, че никога няма да забравят.

Малко преди гласуването за втори тур на президентските избори в Сърбия през май 2012 г. Томислав Николич даде интервю [на немски език] за германския всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung, в което заявява, че Вуковар е бил сръбски град и че хърватите така и не са се върнали в него. Той и тогава реагира емоционално на това, че Хърватия избягва контактите с него, но заявява: "Ако Хърватия иска, ще работим заедно. Ако не, това е решение на Хърватия. Хърватия скоро ще стане член на ЕС, но тя беше неоснователно предпочетена пред Сърбия. Въпросът с прогонените от Хърватия сърби и тяхното имущество не е решен. Хърватия не успя да осигури достатъчно сигурност, за да позволи на сърбите да се върнат безопасно. Те не могат да разполагат със собствеността си. Така че, Хърватия няма основания да ми се ядосва", казва Николич, който същевременно не крие, че си е мечтал за Велика Сърбия - мечта, за която казва, че ще си остане просто мечта, защото международните правила трябва да се спазват.

Тази реплика, както и изказването му, че клането в Сребреница не е било геноцид, отрезвиха Балканите, които бяха започнали да си вярват, че е възможно да достигнат някакво европейскоподобно ниво на нормалност и да се заемат с далеч по-важните задачи да излязат от тежката икономическа ситуация, в която се намират или най-общо казано да започнат да градят бъдещето си, вместо да страдат по миналото. Изказванията на Николич постреснаха и международната общност (ЕС в частност), но като цяло цареше нагласата "да му дадем шанс" - нагласа, която сподели и косовският премиер Хашим Тачи в София по-рано тази година.

Катализаторът "Готовина"

10 месеца по-късно Балканите са изправени пред ново предизвикателство - хагският трибунал за военните престъпления в бивша Югославия произнася освобождаващи присъди за ключови фигури от войните в бивша Югославия - генералите Анте Готовина и Младен Маркач, осъдени преди това от същия този трибунал на съответно 24 години и 18 години затвор за етническо прочистване на населените със сърби южни градове на Хърватия. Оневиняването на двамата генерали, смятани за национални герои в Хърватия, беше изненадващо за голяма част от хърватското общество, което се отдаде на национално ликуване. Пускането на свобода на Готовина и Маркач беше интерпретирано като възстановяване на историческата правда и като окончателното затваряне на тази глава от най-новата история на независима Хърватия. Генерал Готовина призова хърватското общество да се обърне към бъдещето, а генерал Маркач заяви, че сега вече всички хървати по света си имат свободна родина, в която могат да се връщат, когато решат.

Решението на хагския съд беше изненадващо и за Сърбия, която отначало прие новината сравнително кротко, с обида, но вече започва да набира скорост реторика, която е плашеща. Още в първите дни след освобождаването на Готовина сръбските медии, както и всички останали впрочем, се надпреварваха да интервюират генерал Готовина. Така за сръбска медия генералът беше буквално изнуден да каже, че призовава сърбите, напуснали Хърватия, да се върнат обратно. Опитите на сръбска журналистка да го накара да каже това бяха настоятелни, докато Анте Готовина се опитваше да обясни, че в качеството си на обикновен гражданин няма право да казва на когото и да било какво да прави, особено когато този някой си има родина. Въпреки това думите на Готовина, че сърбите са добре дошли да се върнат в Хърватия, бяха подети и от сръбски, и от хърватски медии.

Както можеше и да се очаква, Сърбия нарече тези думи цинични, а президентът Томислав Николич дори стигна по-далече в интервю [на сръбски език] за белградското издание "Курир". "Това е цинично!", каза той помолен да коментира именно тези думи на Анте Готовина. "Какво иска - да се съберат и той още веднъж да ги прогони и пребие, да завърши тази работа? Да не си търсят повече имуществото. Осмелявам се да кажа - това е разбирането и истината, и Бога, и правдата на два народа - на сръбски и хърватски. Когато бяха повдигнати обвиненията срещу Ратко Младич за Сребреница, не чакахме да бъде осъден, веднага приехме резолюция в парламента, осъждаща престъпленията. Нашето правителство залови Младич и го отведе в Хага. Знам, че това беше престъпление и никога няма да кажа, че не е. Хърватите знаят, че е извършено страшно престъпление в 'Буря' [операция 'Буря'], което ще ги гризе докато са живи, но те прославят нещо, за което никой не е наказан. Това е народ на грешния път, народ, който би могъл да застреля всеки, който им каже - спрете, хора, това беше престъпление".

Сръбският президент казва, че трябва да се търсят начини за сътрудничество с "тази държава" в сферата на икономиката и други области от взаимен интерес. "Но е очевидно, че с държава, която прославя своите престъпления, не може да се сътрудничи искрено, отворено и сърдечно. Не може! Не става! В името на какво? В името на жертвите, в името на техните деца?", продължава Николич в интервюто за "Курир". Той добави, че Сърбия има големи планове да си разчисти сметките с Хърватия и с Босна и Херцеговина и да създаде добри отношения. Според него обаче с Хърватия нещата "не отиват на добре". По думите му хърватският президент е очаквал присъдата, за да си намери причина да не се "помирим". "Всички приказки, че е ядосан, заради това, което съм казал за Вуковар, са лъжа. Той е чакал тази присъда. Сега иска да разговаряме - аз като президент на народа, който е извършвал престъпления, а той като президент на народа, който за нищо не е осъден".

Хърватия реагира остро на интервюто на Николич чрез изявление на външния министър и първи премиер на Хърватия Весна Пусич, в което се казва: "Ние сме неприятно изненадани от изявите на президента на република Сърбия Томислав Николич, изказани в интервю днес за вестник 'Курир', които ни най-малко не допринасят за нормализацията на отношенията в региона и които разглеждаме като лошо послание за отношенията между Хърватия и Сърбия". В изявлението се припомня, че хагският трибунал е констатирал недвусмислено, че генералите Готовина и Маркач не са отговорни за военните престъпления, извършени по време на войната на територията на Хърватия.

"Припомняме, че високопоставени хърватски представители вече няколко пъти заявиха, че това не означава, че пренебрегваме престъпленията, които са извършени на територията на република Хърватия от отделни хора както от хърватска, така и от сръбска страна. Също така няколко пъти сме заявявали, че нито престъпленията, нито извършителите имат националност, и обратното - всеки извършител, без значение каква е националността му ще бъде наказан за извършените от него пристъпления", се казва още в изявлението на г-жа Пусич.

Тежки предизвикателства за ЕС и Хага

Гневът на сръбския президент премина и границите на региона, стигайки до ЕС. Според него хагският съд е дал рамо на Хърватия, но не само. "Не е правилно това, че ЕС не искаше да обремени Хърватия с такава присъда точно преди влизането й в ЕС. Сега отново ще ми скочат. Нека скачат. Но Сърбия е уредена държава, поне колкото половината от членките на ЕС и е готова да бъде в Съюза. [...] Мисля, че трябваше да започнем преговорите или поне да ни кажат след колко години да очакваме това", казва Николич в същото интервю, с което прехвърля топката и в полето на ЕС.

ЕС от своя страна също беше заразен от сигналите за нормализация на Балканите, като в годишните си доклади за напредъка на страните от региона към евроинтеграцията само маркира регионалните отношения, фокусирайки се твърде "технически" върху сътрудничеството с трибунала в Хага, както и някои регионални организации. Ето например как звучи това в последния доклад [на английски език] на ЕК от 10 октомври за Сърбия:

"По отношение на регионалните въпроси и международните ангажименти Сърбия продължава да сътрудничи изцяло с Международния трибунал за бивша Югославия. Сърбия продължи да предоставя гладък и бърз достъп до документи и свидетели в подкрепа на продължаващи или планирани дела в МТБЮ. Вътрешното обработване на военни престъпления продължи и регионалното сътрудничество, и обмен на информация се засили. Сърбия обаче трябва още да засили разследванията на мрежите за подпомагане на бивши бегълци на МТБЮ, за да може да постигне видими резултати". Това е записано по отношение на сътрудничеството с хагския съд, което вече не е факт, след като веднага след обявяването на оправдателните присъди на Готовина и Маркач правителството в Белград обяви, че свежда сътрудничеството си с трибунала до "техническо".

А по отношение на регионалното сътрудничество, в доклада е записано: "Сърбия поддържа добро ниво на отношения със съседите си и активно участва в регионалното сътрудничество, особено чрез председателстванията на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), Регионалната инициатива за миграция, убежище, бежанци, Адриатическо-Йонийската инициатива и Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). Тя продължава да играе важна роля и в Съвета за регионално сътрудничество и в Споразумението за свободна търговия в Централна Европа (CEFTA)".

На ЕС и на международната общност като цяло (най-вече в лицето на хагския трибунал), а всъщност и на всички нас в региона, много ни се искаше да затворим тази ужасна глава от историята. Все по-ясно е обаче, че това няма да стане без да се изясни кой за какво е виновен, да бъдат раздадени наказанията и да се тръгне на чисто. Това ще изисква усилията не само на страните от региона, но и на ЕС, който вече изцяло отговаря за приобщаването на тези страни към себе си и своите ценности. Досега ЕС бавно и методично поставяше Косово като условие за започването на преговори на Сърбия с ЕС - нещо, с което Сърбия, а особено сегашното правителство, начело с Николич и бившия говорител на Милошевич Ивица Дачич, недвусмислено заявява, че ако това е условието, то Белград няма да бърза с европейската интеграция. Изглежда обаче, че отношенията с останалите страни от региона, не само Косово, също ще трябва да бъдат условие и то не само за Сърбия.

Всичко това обаче най-вече изисква време. Да, вярно, на ЕС изобщо не му е до това в момента, но той трябва да вдигне очи от кризата в еврозоната и да види мигането на жълтата лампа на Балканите, преди тя да е станала червена. Дали може да стане червена ли се питате? На Балканите сме доказали, че всичко е възможно - дори и война в края на 20-и век.

*В предишна версия статията некоректно посочваше, че Вуковар е бил населен основно със сърби.