English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Малко емоции и много прагматизъм иска Сърбия в отношенията с Хърватия

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Промените в Сърбия са един от редките случаи, за които може да се каже, че ЕС прави чудеса. Правителство, което предизвика уплаха у международната общност и най-вече в Европа, заради близостта му с режима, докарал до кървави войни в Европа в края на 20-и век, подписа не просто споразумение за нормализирането на отношенията с отцепилата се провинция Косово, а е на път да нормализира самата Сърбия - да я обърне към "стратегическата цел" - членство в ЕС и нормални отношения със съседите. И въпреки че страхът дали това са истинските намерения на Сърбия, дали обществото ще приеме този нов път и най-вече дали ще се придържа към постигнатите договорености все още е изключително голям както в региона, така и в Европа, промяната в тона и начинът на говорене на сръбските високопоставени представители е значителна.

Алтернативата е Северна Корея на Европа

Миналия петък, когато народното събрание на Сърбия обсъждаше сключеното по-рано брюкселско споразумение за нормализиране на отношенията с Косово, премиерът Ивица Дачич заяви, че алтернативата на европейското развитие на Сърбия е превръщането й в Северна Корея на Европа. Силни думи, които той признесе с убеденост, още повече че, докато Сърбия разсъждаваше дали да приеме предходния вариант на споразумението или не, г-н Дачич, бившият говорител на Слободан Милошевич, обясняваше, че ако Сърбия не се договори с Косово, ще бъде изолирана от целия свят, икономиката ще затъне още повече и шансовете за спасение биха били сведени до нула. Ивица Дачич, който излезе големия победител от миналогодишните избори в Сърбия, е лидер на Социалистическата партия на Сърбия и въпреки миналото си, изглежда човека, който най-силно и не само на думи се бори за преобръщането на посоката на страната му към Европа.

По тази причина докладчикът за Сърбия в Европейския парламент, словенецът Йелко Кацин (АЛДЕ), нарече г-н Дачич "балканският Никсън", заради значението, което има подписването на споразумението с Косово за целия регион. Само преди година бившият президент Борис Тадич измисляше всякакви възможни и невъзможни аргументи да не участва в международни форуми, заради присъствието на Косово. Днес имаме вече десет срещи на най-високо ниво - между двамата премиери, между двамата президенти - и диалогът не само тръгна, но и стигна далече, обяснява г-н Кацин в интервю за хърватския всекидневник Vecernji list.

Първият му вицепремиер и министър на отбраната обаче, Александър Вучич, беше по-сдържан и изразяваше често недоволство от това, което Сърбия е принудена да направи. Вучич е дясната ръка на президента Томислав Николич, някогашен близък съюзник на сръбските радикали. Вучич пространно обясняваше из медиите пред колко тежък избор е изправена Сърбия и че каквото и да е споразумение не е изгодно за нея. Казваше също и че колкото и да боли, това е правилният път за Сърбия. Вучич е лидер на Сръбската прогресивна партия и е изключително влиятелна личност в страната.

Къде е Хърватия?

По време на същите онези дебати в сръбската Скупщина миналия петък премиерът Дачич зададе един изключително важен въпрос - а къде е Хърватия днес? И отговори - днес Хърватия е на прага на членството в ЕС. А къде сме ние, попита още Ивица Дачич. Основното изискване, което ЕС постави на Сърбия беше да нормализира отношенията си с Косово. Друго важно условие обаче беше страната да подобри отношенията си със съседите. Това не беше изискване само към Сърбия, но и към Хърватия. След като отношенията между двете страни охладняха значително след изборите в Сърбия миналата година и след освободителните присъди на трибунала в Хага за хърватските генерали Готовина и Маркач, от началото на годината се забелязват усилия и от двете страни за затопляне. Външните министри се срещнаха за първи път официално в Загреб в началото на годината, въпреки че преди това са имали  няколко срещи в рамките на международни формати.

Среща имаше и между премиерите Дачич и Миланович в Белград. В Загреб дойде и Александър Вучич, чиято визита хърватската му колежка Весна Пусич определи като важна за развитието на отношенията със Сърбия. Последната преграда пред трайното затопляне остава срещата между президентите на двете страни - Иво Йосипович и Томислав Николич. Хърватският държавен глава отказва среща със сръбския си колега, заради репликите му по адрес на голямата рана от хърватската война за независимост - Вуковар. Неизяснени неща има и около интервюто, което наскоро президентът Николич даде за босненската федерална телевизия и в което се извинява за престъпленията, извършени на територията на бивша Югославия, но изразява резерви по отношение на операция "Буря" - хърватската военна операция за освобождение на окупирани от Сърбия градове. Томислав Николич е поканен да присъства на празненството по повод влизането на Хърватия в ЕС на 1 юли. Вицепремиерът Вучич изрази надежда, че той ще дойде. Изключително важно ще бъде да се разбере дали ако дойде, ще бъде все пак организирана среща с колегата му Йосипович.

И все пак трябва да се отбележи, че в много кратки срокове Сърбия демонстрира значителна промяна. По време на посещението си в Хърватия в понеделник Александър Вучич даде ясно да се разбере, че на този етап Сърбия предпочита да гради отношенията си с Хърватия без емоции, на базата на прагматизма и реализма. Сърбия и Хърватия са ключови за бъдещето на региона страни, каза той. Да се обърнем към бъдещето и засега да не пипаме миналото. Достатъчно е да отчетем, че имаме различни виждания за него, добави той, с което подкрепи и призива на генерал Анте Готовина, който по време на първата си реч след връщането му като национален герой в Загреб заяви, че е време страната да се обърне към бъдещето.

Най-непосредствените проблеми пред Сърбия и Хърватия са развитието на икономическите отношения. Необходимо е всички съществуващи до момента пречки да бъдат премахнати и двете страни да търсят европейско финансиране за трансгранични проекти. Що се отнася до двустранните въпроси, произтичащи от миналото, те ще се решават един по един, прагматично, беше посланието от срещата. За Хърватия въпрос от първостепенно значение е събирането на данни за изчезналите хърватски граждани по време на войната. Наскоро със сътрудничеството на Сърбия беше открит масов гроб в Сотин, близо до Вуковар. Този тип сътрудничество ще продължи, увери Александър Вучич, на когото темата очевидно не беше приятна, но посочи, че Сърбия няма интерес да крие данни за изчезналите хървати. Важно е техните семейства да могат да ги погребат подобаващо, добави той. За Сърбия пък е важно да се решат проблемите с пенсиите и имотите на сръбските граждани в Хърватия.

Стратегическата цел на Сърбия е ЕС

Александър Вучич за пореден път подчерта, че влизането в ЕС е стратегическа цел. Весна Пусич от своя страна заяви, че Хърватия подкрепя безрезервно евроинтеграционния път на Сърбия. Сътрудничеството между двете страни в тази сфера е активно и то върви основно по най-тежката част от преговорите - правосъдие и вътрешни работи. Хърватия вече създаде специален център, чрез който предоставя помощ на всички страни от региона, най-важната от които превод на цялото европейско законодателство на език, който се разбира в региона. Страната предоставя и експерти, и опит, за което Александър Вучич благодари.

Първият вицепремиер на Сърбия изрази надежда, че на 28 юни Сърбия ще получи дългоочакваната дата за започване на преговори. Според Весна Пусич, е абсолютно необходимо Сърбия да получи дата. В ЕС подкрепата за Сърбия е изключително висока, но все още има резерви в някои страни-членки по отношение на твърдата решимост на страната да прилага постигнатите договорености. Друго изпитание, което предизвиква сдържаност, е възможността от провеждането на референдум в Сърбия за одобряване или отхвърляне на брюкселското споразумение с Косово. Сръбското правителство заложи себе си в подкрепа на споразумението. В отговор на въпрос на euinside дали е сигурно провеждането на референдум и дали е възможно той да се проведе преди юнската среща на върха на ЕС, Вучич отговори, че не знае дали ще има. Решение за това трябва да вземат сърбите в Косово. Пълния отговор на въпроса може да видите във видеофайла.

Сърбия извървя изключително дълъг път. Заявява, че желае да изгради доверие у съседите си. Не бива да крием различията си и да замитаме проблемите под килима, но перспективите за бъдещето са много по-важни от окопаването в миналото, каза Вучич в Загреб. Сега е ред на ЕС да отговори подобаващо на тази промяна. Сърбия иска две неща - дата и инвестиции. Второто изглежда по-трудно в днешните смутни икономически времена.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required