English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Евроинтеграционна зима на Западните Балкани

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Европейският съюз е на път да стане все по-непривлекателен за Западните Балкани, а Западните Балкани все по-малко желани за Европейския съюз. На този извод навява решението [на английски език] на министрите на правосъдието и вътрешните работи от 5 декември да приемат без обсъждане поправките в регламента на Съвета за либерализиране на визовия режим. С поправките се вкарва "механизъм за прекратяване" или предпазна клауза, която дава възможност за временно възстановяване на визовия режим за всички страни от визовата либерализация, сред които са и страните от Западните Балкани. Механизмът ще се активира, когато дадена страна-членка сигнализира, че в продължение на шест месеца е била изправена пред силен наплив на граждани на трети страни, най-вече под формата на незаконни емигранти, неоснователни молби за убежище или отхвърлени молби за реадмисия.

Добрата новина в това решение е, че все пак механизмът няма да се задейства автоматично, а след оценка на обстоятелствата от страна на Европейската комисия, както и че възстановяването на визовия режим ще бъде временно. Министрите в Съвета по правосъдие и вътрешни работи обсъдиха темата по време на обяд в четвъртък, след като ЕК представи четвъртия си доклад [на английски език] по механизма за наблюдение на визовата либерализация за страните от Западните Балкани. Цитираните в доклада данни обаче показват съвсем ясно, че политиката на тоягата и моркова на ЕС се превръща в съвсем истинска реалполитика - морков само при конкретни действия. При липса на конкретни действия следва тоягата.

2012 година отбелязва своеобразен рекорд в злоупотребите с безвизовия режим. Според Евростат гражданите на страните от Западните Балкани представляват около 13 процента от всички искащи убежище в страните-членки на ЕС и асоциираните към Шенген държави. Около 92 на сто от молбите са подадени в шест страни-членки и участнички в Шенген. Това са Германия, Швеция, Франция, Швейцария, Белгия и Люксембург. Само за една година молбите за убежище в Германия са се увеличили със 143% до 22 715. В Швеция ръстът е по-умерен - 31% или 6 410 души. Във Франция също има огромен скок на молбите от 133 процента, но като относителна бройка кандидатите са значително по-малко от Германия - 5 505 души. В Швейцария нарастването е също 31 на сто, а в Белгия и Люксембург дори има спад от съответно 36% и 9 процента.

Върховенството на закона е ключа

Необоснованите молби за убежище обаче са само върха на айсберга. Причините, довели до това решение, което се подготвя от доста време, са доста по-дълбоки. Безвизовият режим влезе в сила за гражданите на Македония, Черна гора и Сърбия на 19 декември 2009-а година, а европейското слънце изгря за Албания и Босна и Херцеговина година по-късно - на 15 декември 2010 година. Решението да се даде шанс на гражданите на тези страни да пътуват свободно из Европейския съюз беше взето след "задълбочена" оценка, по мнението на ЕК, на напредъка на тези държави в изпълнението на изискванията, поставени им в пътните карти за премахване на визите. Изискванията са до болка познати, а напредъкът е доста спорен по тях: сигурност на документите, управление на границите и миграцията, убежище, борба с организираната престъпност и корупцията, основните права, свързани със свободата на движение.

Както става ясно и от годишните доклади по пакета на разширяването обаче, или Европейската комисия има ниски критерии, или пък е подала моркова твърде рано. В четвъртия доклад по механизма за наблюдение на безвизовия режим, изготвен на 28 ноември тази година отново се прави оценка по страни. От нея става ясно, че в Албания един от най-големите проблеми е промяната на имената с цел избягване на граничния контрол. Албанските власти въведоха закон за гражданския регистър, който вече изисква от албанските граждани да предоставят удостоверение от граничната полиция, което да докаже, че те не са в забранителния списък на Шенген, за да може да кандидатстват за смяна на името. Между юни 2012 г. и март 2013 година близо 34% от 5 763 молби за смяна на името са били отхвърлени точно на това основание.

Албания има да се бори още и с документните измами и по-специално употребата на фалшиви печати на външните граници на ЕС, и употребата на фалшиви паспорти на албански граждани. Това, според Комисията, си остава значителен проблем. Албания съвсем не е сред шампионите и в борбата с организираната престъпност, където ЕК отчита "известен напредък". Опитът с докладите досега обаче показва, че тази категория напредък е по-скоро близка до нулата. Комисията смята, че това, от което Албания спешно се нуждае в тази сфера, е "спешната необходимост" стратегическите институции да си сътрудничат помежду си и да увеличат капацитета си в разследването на сериозна и организирана престъпност.

По другите критерии, които ЕС наблюдава, Албания отбелязва напредък по отношение на борбата с наркотиците, известен напредък е регистриран също и в борбата с трафика на хора, макар че се отбелязва, че вътрешният трафик си остава проблем. Напредъкът е "известен" и по отношение на борбата с прането на пари, докато в сферата на основните права, напредъкът е "неравен". Това означава, че има напредък по отношение на правата на жените и антидискриминацията, но той е ограничен по отношение на включването на ромите.

В Босна и Херцеговина положението е сходно. Отчита се прогрес в сигурността на документите и по отношение на миграцията. Страната е подготвила нова стратегия за борба с организираната престъпност, но това е единственият напредък в тази област. Липсва институционален капацитет за координация и водене на битката с наркотрафика. Приета е нова стратегия и план за действие за борбата с трафика на хора. Любопитното тук е, че разпоредбите за трафика на хора са интегрирани в наказателните кодекси на Република Сръбска и района Бръчко, но в останалите провинции, както и на федерално ниво това все още не е направено. Отчита се и липсата на ефективни мерки за предотвратяване на прането на пари и финансирането на терористична дейност. Изпълнението на антикорупционната стратегия също се бави, се казва в доклада на ЕК, представен пред министрите вчера.

Македония също е отбелязала напредък по отношение на сигурността на документите. Проблем обаче е справянето с миграционните потоци и то на фона на постоянно увеличаващ се брой емигранти, преминаващи транзит през страната. През 2012 година са засечени 682 нередовни емигранти, а за първите два месеца на тази година броят им е бил 111. Борбата с организираната престъпност е спъната на организационно ниво, тъй като специализираният център за борба с организираната и сериозната престъпност към МВР има проблеми с набирането на служители. От друга страна са пречките пред ефективността на прокурорите, които нямат директен достъп до базите с данни на правоналагащите органи. Липсва независим и външен механизъм за наблюдение на работата на полицията.  По отношение на корупцията правната рамка на Македония е била подсилена миналата година в частта за проверка на конфликта на интереси.

Черна гора, която преговаря за членство в ЕС по новата програма - отваряне първо на глави 23 и 24, също има сериозни проблеми, които са в основата на искането за механизъм за прекратяване на визовата либерализация. Статистиката показва, че през първата половина на 2013 г. са подадени 876 молби за убежище, но голяма част от кандидатите изчезват много преди да им се обработят молбите. Най-голямата част от тях са алжирски граждани, следвани от тунизийци и афганистанци. На Черна гора се препоръчва да положи допълнителни усилия, за да се пребори с нередовната миграция, интеграцията на емигрантите и защитата на уязвимите.  Черна гора е транзитна зона, източник и крайна точка за трафика на хора, смята ЕК. Като цяло борбата с корупцията върви по план, а механизмите за контрол на конфликта на интереси, финансирането на политическите партии и предизборните кампании, както и налагането на санкции и контролни механизми в обществените поръчки трябва да бъдат подсилени.

Сърбия все още не е затворила нелицензираните гранични пунктове по границата с Босна и Херцеговина, но пък системата за засичане на фалшиви документи работи гладко. Сърбия, чийто премиер преди година обеща, че страната му ще направи всичко необходимо, за да избегне премахването на визовия режим, е направила поправки в наказателния си кодекс, с който превръща в престъпление улесняването на злоупотребата с убежище в други страни и засили разследването на транспортни компании и пътнически агенции, за които се предполага, че подпомагат нелегалната миграция в ЕС. До момента са повдигнати 7 обвинения срещу 8 души по тези поправки в наказателния кодекс. Въпреки това обаче Комисията смята, че не е постигнат значителен напредък. "Правната рамка като цяло е по стандартите на ЕС, но не се прилага ефективно". Проблем, който се отнася до всяко законодателство в страните от региона, в Сърбия включително.

Липсват адекватни процедури за убежище, което на практика стимулира кандидатите да гледат на Сърбия като на транзитна страна за нелегална емиграция към ЕС. Борбата с организираната престъпност напредва. Въпреки че темата за въвеждането на механизма за прекратяване не беше водеща в сръбските медии вчера и днес, очевидно е, че правителството на Ивица Дачич се опитва да натрупа червени точки пред Брюксел и страните-членки. В момента в страната тече широкомащабна операция "Гръм", насочена основно към наркотрафика. Заловени са стотици дилъри, а някои сръбски медии съобщиха, че се подготвя и ареста на най-големия наркобос в страната Дарко Шарич. Любопитното обаче е, че сръбското таблоидно издание Blic пише, че сръбските сили за сигурност са на крачка от залавянето на наркобоса като са взети всякакви мерки да не изтече информация в медиите за подготвяната операция. Фактът, че информация за операцията все пак е изтекла в Blic вероятно ще затвърди убеждението на ЕК, че медиите в страната се използват с конкретни цели, както става ясно от доклада за напредъка на Сърбия от октомври тази година.

Сърбия си остава страна на произход, транзит и крайна точка за трафик на хора. Броят на сръбските жертви на този трафик е спаднал през 2012 г., но високият брой сръбски престъпници, замесени в този бизнес, си остава сред десетте най-големи в ЕС. Австрия, Словения, Гърция и Хърватия са отчели най-високия брой сръбски жертви през 2012 година. В доклада се посочва, че Сърбия е засилила сътрудничеството си в борбата с трафика на хора с Италия, Румъния и България, Франция и Белгия. По отношение на корупцията Белград е отбелязал известен напредък, но от нея се очаква проактивен и базиран на разузнавателна информация подход. Това важи и за борбата с организираната престъпност.

Промените в регламента за визовия режим не се отнася до конкретни страни, а до всички, за които важи либерализираният режим. Докато в Съвета по правосъдие и вътрешни работи слушаха доклада на ЕК, във външната комисия на Европейския парламент бяха гласувани докладите за напредъка на страните от процеса на разширяване. Евродепутатите препоръчват на Съвета да предостави на Албания статут на страна-кандидатка, а на властите в Тирана препоръчват да застанат изцяло зад борбата с корупцията. За Сърбия евродепутатите искат започване на преговори за присъединяване още през декември, а не както беше планирано по-рано, през януари. Резолюцията за Албания ще бъде гласувана в пленарната зала още следващата седмица, а останалите ще влязат в дневния ред на Европарламента през януари.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required