English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Полша отправи безпрецедентен апел към Германия да действа веднага в името на Европа

Published on , , София

„Вероятно ще бъда първият полски министър в историята, който ще каже това, но ето го: ‘Страхувам се по-малко от германската мощ, отколкото започвам да се страхувам от германското бездействие’.”

Един поляк трябва да има сериозни основания да отправи подобен призив към германците малко повече от 70 години, след като Германия напада Полша, отприщвайки Втората световна война. Но Радослав Шикорски казва още: „Кое е това, което аз като външен министър на Полша смятам за най-голямата опасност за сигурността и просперита на Полша днес, на 28 ноември 2011? Не е тероризма. Не са талибаните и със сигурност не са германските танкове. Не са дори руските ракети, които президентът Медведев току-що заплаши да разположи на границата с ЕС. Най-голямата заплаха за сигурността и просперитета на Полша ще бъде рухването на еврозоната”.

Пред лицето на тази опасност полският външен министър отиде в Берлин, за да призове Германия да действа веднага: „И аз искам от Германия, във ваш собствен интерес и в наш интерес да й помогнете да оцелее и да просперира. Вие знаете много добре, че никой друг не може да го направи [...] Като поляк и европеец, тук в Берлин заявявам: сега е време за действие.”

В изключително емоционалната си реч пред Германското общество за външни отношения Радослав Шикорски призовава в прав текст Германия да признае, че не е „невинна жертва на чуждото разточителство”, че също е нарушавала Пакта за стабилност и растеж, а банките й „безразсъдно са купували рискови облигации”, че заемната цена на Германия никога нямаше да е толкова ниска, ако инвеститорите не се опитваха да се отърват от облигациите на застрашените страни, че германската икономика също ще пострада, ако съседите й страдат, че въпреки страха от инфлацията разбира, че опасността от колапс е много по-голяма и в крайна сметка: „Заради размера и историята си вие имате специална отговорност да запазите мира и демокрацията на континента.”

Моментът е твърде решаващ, за да се говори със заобикалки. И г-н Шикорски не се колебае да назове избора, пред който е изправена Европа: „По-дълбока интеграция или колапс”, който би бил „криза с апокалиптични размери извън нашата финансова система”. И „ако повторното национализиране или колапсът са неприемливи, тогава остава един-единствен път: да направим Европа, като Европа, най-после управляема и следователно – своевременно- по-надеждна.”

И въпреки че политиката често е баланс между спешното и важното, казва полският първи дипломат, докато решаваме спешния въпрос за спасяването на еврозоната трябва да отстояваме важното - „ да запазим Европа като демокрация, която уважава автономността на своите страни-членки. Този нов европейски договор трябва да балансира отговорността, солидарността и демокрацията като крайъгълни камъни на нашия политически съюз”.

Как да го постигнем?

В отговор на този въпрос Радослав Шикорски припомня вече постигнатото като пакета за икономическото управление на ЕС, както и новите предложения на Европейската комисия за еврозоната и заключава, че ако Европейският съвет приеме новите правила, Европейската централна банка трябва да стане истинска централна банка, кредитор от последна инстанция, който подкрепя надеждността на цялата еврозона.” Но, докато това стане „ЕЦБ трябва да действа скоро”.

Това обаче ще предотврати бедствието, но няма да реши проблемите. Затова „Полша подкрепя идеята за нов договор, който да направи ЕС по-ефективен.” Това означава по-силна Европейска комисия, в която комисарите не са чиновници, а лидери със силно присъствие и харизма. И с по-малък брой от сегашните 27, така че страните-членки трябва да се редуват, за да имат право да определят комисар [нещо, което е предвидено да стане в Лисабонския договор от 2014 г.].

Колкото повече власт даваме на европейските институции, толкова повече те се нуждаят от демократична легитимност. Драконовските правомощия за надзор на националните бюджети трябва да бъдат упражнявани само със съгласието на Европейския парламент.”

И не само - политическият съюз се нуждае от „политически израз на европейското обществено мнение.” За тази цел Радослав Шикорски предлага част от евродепутатите да се избират чрез пан-европейска листа (подобна идея беше предложена от евродепутата Андрю Дъф, но Парламентът отложи обсъждането на избирателната реформа). Освен това, Парламентът трябва да се намира на едно място, а не както е сега - в Брюксел и Страсбург, смята полският външен министър. Според него може да се обединят постовете на президентите на Европейския съвет и Комисията и дори, както предложи и германският канцлер Ангела Меркел - личността, която да заема този нов пост може да бъде избирана пряко от европейските гласоподаватели.

„Жизненоважно е да запазим свързаността на еврозоната и ЕС като цяло”.

Единството, обаче, не трябва да е хипотетично, т.е. страните ще участват, след като влязат в еврозоната. Вместо да се организират срещи на върха на еврозоната, отделни от Европейските съвети може да има общи срещи на върха, на които да присъстват всички, но да гласуват само членовете на еврозоната, предлага г-н Шикорски. Той отправя много силен призив към Великобритания да подкрепи предлаганите реформи като припомня, че британците са дали на съюза общия му език, брилянтната идея за общия пазар, първият общ европейски първи дипломат (Върховният представител за външната политика и сигурността Катрин Аштън), но също и че британците само ще загубят, ако еврозоната се разпадне. Предвид британската обща държавна, корпоративна и частна задлъжнялост от над 400% , „сигурни ли сте, че пазарите винаги ще са благосклонни към вас?”

„Ние бихме предпочели да се присъедините, но ако не можете, моля ви позволете ни да продължим напред. И моля ви, започнете да обяснявате на вашия народ, че европейските решения не са диктати на Брюксел, а резултат от споразумения, в които вие свободно участвате.”

От самото начало на дебатите за отделяне на еврозоната от останалите 10 страни Полша е сред страните, които най-яростно защитават нуждата от единство. Сега обаче Радослав Шикорски вади тежката артилерия, за да обори всички „вражески” теории. Като тази, че кризата е била причинена от разширяването на ЕС. „Благодарение на предимствата да търгуват на един разширен пазар, западноевропейските социални държави бяха принудени да се изправят срещу реалността чак сега.”

А на теориите за разделение Север-Юг, „център” - „периферия”, „силни” – „слаби”, г-н Шикорски противопоставя друго виждане. През последните четири години акумулираният растеж на БВП на Полша е 15,4%. На второ място в ЕС с 8% е страна от еврозоната - Словакия, при средно за ЕС минус 0,4%. „На тези, които биха искали да разделят Европа, заявявам: какво ще кажете за едно естествено разделяне на растяща Европа и нерастяща Европа?”

А на всички, които се съмняват в полските основания за подобен директен тон и високи изисквания или пък се съпротивляват на нуждата от фискална дисциплина и реформи, Радослав Шикорски припомня, че зад икономическия успех на Полша стоят болезнени решения и жертви: приватизация, пенсионна реформа, отваряне към глобализацията. Полша е сред първите, въвели дългова спирачка в конституцията си. Страната, която е в процедура по свръхдефицит ще приведе дефицита си в нормата от 3% през следващата година, при дълг 52% от БВП.

„Пенсионната възраст ще бъде увеличена до 67 години за двата пола. Пенсионните привилегии на военни, полицаи и свешеници ще бъдат премахнати”.

И още: до края на мандата на този парламент (2015 година) Полша ще изпълни критериите за членство в еврозоната. „Защото искаме еврозоната да оцелее и да процъфтява. И ние планираме да сме в нея”. А това, което Полша е готова да направи за ЕС и очаква от останалите 26 е „готовност да се правят компромиси - дори да се обедини суверенитет с останалите в замяна на справедлива роля в една по-силна Европа.”

Трудно мога да завърша с думи, по-силни от самата реч на Радослав Шикорски. Мога само да се надявам всички европейски страни да имат лидери с толкова ясна визия за посоката, която да заявят смело, категорично и с необходимото самочувствие. Неведнъж euinside е писал за полския европейски хъс. Дано се окаже заразителен.

comments
Борислав
29 ноември 2011 20:55
Засега само думи. Силно се съмнявам, че което и да е нетоталитарно общество може да свали дефицита си от 52 на 3% само за една година. Силно се съмнявам, за да не кажа, че не вярвам!
Левскар2
30 ноември 2011 06:14
Става дума дефицитът да се свали до 3% при дълг 52% от БВП, а не дългът от 52% да стане 3%! Бориславе! Трябва да се чете внимателно!
какавида
30 ноември 2011 07:14
Оптимистично е, поне се вижда, че именно липсата на солидарност ще ни убие. Браво на Сикорски - думи, ама на място, а примирена мухльовщина! Иеще полска не згинела...Полша ще я иа докато сме живи! Това е първият ред на химна им!
metonaidenov
30 ноември 2011 21:29
Тук не сте привели един друг, доста противоречив, параграф от речта, отнасящ се за необходимостта от реформиране на Комисията и намаляване броя на комисарите - нещо, на което именно Полша категорично се опълчи само преди няколко години при изработването на Лисабонския договор, както и на реформата на гласуването в Съвета. При все това речта показва самочувствие (с покритие) и се чудя кога една друга "нова" държава-членка - България - ще има "топките" да заяви по подобен начин възгледите си за било-кой въпрос.
Adelina Marini
1 декември 2011 06:42
Напротив, привели сме този параграф, макар и не със съответния цитат :)
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside