English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Британците били евроскептици?

Published on , , София

Възможно е, но със сигурност са европрагматици. И това е повече от очевидно в последните дни, след като вече е ясно, че еврозоната все повече ще се консолидира. Но не бива да се капсулира и да се изолира от останалите 10 страни в Европейския съюз, твърдят британците. Заедно с други страни извън еврозоната, като Полша и Швеция, Великобритания води силна кампания не-евространите да имат думата в решенията на еврозоната, когато те засягат всички 27 страни от ЕС.

"Само като имаме силен глас в обединена Европа можем да подпомагаме отворената икомика, която носи растеж. Ако бъдем изтикани на ръба или се оттеглим там доброволно това ще бъде икономическо самоубийство: сигурен начин да се увреди британският бизнес и да се загубят работни места. Също така, това ще ни остави сами в света във време на голяма несигурност".

Думите са на британския вицепремиер и лидер на по-малкия коалиционен партньор в правителството - либералдемократите Ник Клег в статия, публикувана във вестник Guardian. Но Великобритания не просто си дава сметка за този факт, а активно се съпротивлява на подобна възможност:

"Великобритания изковава съюзи от двете страни на границата на еврозоната. Правителството работи много, за да изгради отношения в целия ЕС. Чувал съм аргумента, че ако еврозоната стане клуб в клуба, нашето естествено място е като лидер на тези 'отвън' (10-те страни, които не са приели еврото). Но да ограничим нашата амбиция по този начин би било изключителен автогол. Защо да се стремим да оглавим малък клуб с бързо намаляващо членство? Много от нашите партньори 'отвън' искат накрая да влязат 'вътре'."

"По-важното е, че ние прекарахме години, борейки се да разрушим стените, които разделяха Европа - би било разрушително да позволим сега да възникнат нови [...] Раздробяването на ЕС би застрашило тези постижения. То трябва да бъде избегнато на всяка цена."

Ден след като лидерите на еврозоната излязоха с решенията си за справяне с дълговата криза и за засилване на управлението на еврозоната, британският финансов министър Джордж Осбърн заяви пред парламента:

"В интерес на Великобритания е еврото да работи по-ефективно при условие, че интересите на всички 27 страни-членки са подходящо защитени в ключови области на европейската политика като единния пазар, конкуренцията и финансовите услуги [....] Ние настояваме нашият глас да продължи да се чува и нашите национални интереси да бъдат защитени и намерихме съюзници сред другите 10 страни-членки, които не са в еврозоната."

"Сега е моментът да имаме думата за Европа", пише в редакционен коментар вестник Telegraph:

"17-те страни от еврозоната, ако всичко върви по план, скоро ще формират обединен политически блок. Те ще бъдат способни да победят гласа на Великобритания (и другите страни, които не са част от еврото) по много критични въпроси, които според Лисабонския договор трябва да бъдат решени с гласуване с мнозинство. Икономическите регулации са жизнено важен пример: евроблокът ще може да наложи правила, които биха увредили фатално конкурентните предимства на Лондонското Сити и британската икономика като цяло.

Търсенето на начин това да се избегне незабавно повдига много основни въпроси: как ЕС, разделен между фискално интегрираните страни от еврозоната и останалите, ще функционира на практика? Ще бъде ли възможно изобщо да се поддържа 27-членният ЕС с всички негови настоящи правомощия? Ще има ли повече смисъл за страните извън еврозоната да станат част от една зона за свободна търговия, като в резултат се откажат да са част от обединена Европа и от цялата хармонизация и интеграция, която тя включва?"

Изданието отбелязва, че британското правителство вече е започнало да обмисля варианти как да процедира при положение, че вече е ясно, че еврозоната върви към фискален съюз. Но това не е достатъчно: "Въпросът е твърде важен, за да се ограничава до поверителни дискусии между официалните лица и министрите. Това, което е необходимо е политически дебати в пълен мащаб", пише вестникът.

Очевидно е, че такива вече се водят във Великобритания. Водят се и в Полша, при това темата се радва на завиден медиен интерес. Какво прави полското председателство на ЕС, за да не допусне разделянето на Европа на две скорости, беше най-задавият въпрос от страна на полските журналисти в Брюксел в дните около срещите на върха на 23 и 26 октомври. А вечерта след срещата на Европейския съвет на 26 октомври полският премиер Доналд Туск побърза да съобщи, че е постигнато споразумение страните, които искат да се присъединят към еврозоната и са близо до членство, да участват в решенията на еврозоната.

На този фон, българското мълчание е оглушително. Освен назидателните изказвания на премиера и финансовия министър, че страните от еврозоната могат само да се учат от България не сме чули ясна българска позиция по въпроса за процесите на засилване на интеграцията в еврозоната. А причини за активна позиция има: по данни на Европейската банка за възстановяване и развитие България е една от страните с най-големи експозиции към еврозоната в Централна и Източна Европа, след Унгария и Словакия. 18% от българския износ, 36% от външния дълг и 58% от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са свързани с еврозоната. Според ЕБВР, през следващата година дълговата криза ще продължи да създава рискове за икономиките в региона по отношение на търговията, инвестициите и финансовия сектор.

А чисто политически, в случая напълно да важи аргументът, с който България се присъедини към пакта "Евро плюс" - да има думата, когато се взимат решенията. Макар това решение на правителството да беше силно критикувано, предимно заради непрозрачния и прибързан начин, по който беше взето, то беше израз на ясна и целенасочена европейска политика. За съжаление, очевидно лишена от необходимата последователност.

Ако България наистина гледа сериозно на европейското си членство, правителството трябва да спре да представя Европейския съюз единствено като източник на пари за магистралите и фермерите, а 'Брюксел' - като оправдание за непопулярни решения. Медиите, от своя страна, подобно на тези в Полша и Великобритания, трябва да поискат думата в дебатите за бъдещето на ЕС, за да се включат и гражданите. В противен случай, вместо да изповядва евроактивизъм и европрагматизъм, България ще продължи да битува в неадекватния си евронепукизъм.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required