English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Опитът на Полша: пенсионната реформа не бива да се отлага

публикувано на , , София

В рамките на дискусията на euinside, съвместно с Независимия съвет за пенсионна реформа, за промяна на пенсионния модел, ще ви представим опита на някои европейски държави. Започваме с Полша, поради сходното минало и общия страх от застаряването на населението. Голямата разлика е, че Полша, макар и да отчита грешки, като цяло оценява положително пенсионната си реформа. България, макар и да поставя началото по същото време, както Полша, се отклонява от правилния път. Най-важната поука от полския опит е, че пенсионната реформа не бива да се отлага. Вижте цялото интервю на euinside с г-жа Анна Янишевска-Нетубич, временно управляваща посолството на Полша в София:

Кога започна пенсионната реформа в Полша и от каква стартова база?

Анна Янишевска-Нетубич: Пенсионната реформа в Полша започва през 1999 г. Тя променя начина за изчисляване на пенсиите, получавани по разходопокривната система. Предишната формула на дефинирани пенсионни плащания е заменена с принципа за условното им определяне, който създава по-силна връзка между внасяните отчисления и получаваните пенсии.

Какъв модел беше избран и какви реформи бяха направени?

Анна Янишевска-Нетубич: Създадени са три стълба – един доброволен и два задължителни. Вторият стълб е основният отличителен белег на реформата. Той е доброволен и се състои от пенсионни фондове от отворен тип. Макар, че са част от държавната пенсионна система, те се управляват от частни компании. Фондовете инвестират до 40% от парите на данъкоплатците в различни финансови инструменти като облигации, акции и др.

Как се финансира системата на държавното пенсионно осигуряване и съответно какви вноски се внасят в т. нар. втори стълб (частни фондове)?

Анна Янишевска-Нетубич: Основният източник на финансиране на системата са осигурителните вноски. Настоящата вноска за пенсия е 19.52%. От тях 7.3% се внасят в пенсионните фондове. Системата е частично субсидирана от държавата, но целта е в бъдеще да се финансира само от вноски на данъкоплатците.

Какво е положението в момента – размер на пенсиите, съотношение работещи-пенсионери, пенсионна възраст, демографски тенденции?

Анна Янишевска-Нетубич: Пенсионната възраст при жените е 60 години, а при мъжете – 65 годни. Минималната пенсия е 675 злоти (173 евро), а средната към 1,500 злоти (385 евро), като минималното трудово възнаграждение е 1,317 злоти (338 евро), а средното към 3,288 злоти (845 евро). През януари т.г. са били изплатени 5,003 млн. пенсии. През четвъртото тримесечие на 2009 г. броят на заетите е бил 15,885 млн., а на безработните – 1,471 млн. Според прогнози, през следващите 25 години населението ще намалява, а броят на хората в пенсионна възраст ще се увеличава като към 2030 г. ще надхвърли 9 милиона.

Отрази ли се кризата на високата доходност на пенсионните фондове в последните години?

Анна Янишевска-Нетубич: Кризата наистина се отрази на пенсионните фондове, но положението в Полша беше значително по-добро отколкото в други европейски страни. През 2008 г. полските пенсионни фондове загубиха около 14 на сто от инвестираните пари, но през следващата година ситуацията се стабилизира и те отчетоха печалба от 13.8%. В сравнение със страни като Естония, Унгария или Литва, чиито фондове отчетоха сериозни загуби през 2008 г., това е много добър резултат. Освен това инвестиционните фондове залагат на дългосрочно инвестиране и след кризата спестяванията със сигурност пак ще нараснат.

Как се оценява направената реформа в момента и какви промени се налагат за в бъдеще?

Анна Янишевска-Нетубич: Пенсионната реформа е една от първите реформи, проведени в страната след 1989 г. Предишната система представляваше типична финансова пирамида, обречена на фалит. Само поради този факт реформата трябва да бъде оценена положително. Освен това тя накара много хора да не се пенсионират преди достигане на пенсионната възраст, което освободи държавния бюджет от значителна финансова тежест. Разбира се, не всички цели на реформата бяха постигнати. По време на нейното провеждане бяха допуснати грешки, но цялостният анализ показва, че нямаме от какво да се срамуваме.

Реформата ще бъде провеждана и в бъдеще. Има няколко варианта за по-нататъшното й развитие. Разглеждат се редица възможности: увеличаване на пенсионната възраст, пренасочване на част от вноската в пенсионните фондове към първия стълб, въвеждане на канадската система и др. Каквито и стъпки да се предприемат, те трябва да бъдат резултат от сериозен дебат, който ще доведе до политически и обществен консенсус.

Според Вас какви са най-правилните стъпки, които България трябва да предприеме, за да реформира пенсионната си система?

Анна Янишевска-Нетубич: Такива сериозни решения трябва да се взимат на базата на политически и обществен дебат. Най-важното е реформата да не бъде отлагана, защото това може да има пагубно влияние върху стабилността на пенсионната система.

коментари
J.N./we4en prehod/
19 април 2010 12:05
Може ли някой да каже /с конкретни цифри/, какво трабва да е нивото на сивата икономика, жа да се проведат успешни реформи?
Какво е нивото в момента?
euinside
19 април 2010 12:39
За съжаление пресни данни към момента няма, но информацията ни от преди година и половина е, че делът на сивата икономика, според официалните данни - между 35 и 40%. Според някои анализатори обаче, е възможно този дял да е и над 50 на сто.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.