Жозе Мануел Барозу: Прилагането е ключът

Аделина Марини, September 1, 2011

Периодът на събиране на идеи приключи, време е за действие. Това беше общо взето посланието на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, отправено на видео на 31 август по повод началото на новия политически сезон. В краткото си обръщение г-н Барозу изброи основните приоритети, с които Европейската комисия ще се занимава и основните предизвикателства, пред които е изправена Европа. Според него, вече набелязаните мерки за справяне с кризата ще имат голямо въздействие, но е важно бързото им и ефективно прилагане. "Прилагането е ключът", подчерта той.

Най-важната мярка е приемането на пакета за икономическото управление, който застина в преговорната процедура между Европейския парламент и Съвета. Барозу, само в рамките на тази седмица, призова за втори път двете институции да постигнат споразумение възможно най-бързо. На второ място той посочи като изключително важно да се приложат решенията от срещата на върха на еврозоната от 21 юли, особено онези, които засягат реформата на спасителния фонд за валутния съюз - Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС).

Трета по ред в приоритетите, изброени от шефа на Еврокомисията, е втората програма за Гърция, в която се очаква участие да вземе частният сектор. В момента, уточни Барозу, Комисията заедно с ЕЦБ и МВФ работи по прегледа на прилагането на сега действащата програма за финансова помощ. Барозу припомни, че е от изключителна важност Гърция да приложи договорените реформи, за да може да се обърне повече внимание на стимулирането на инвестициите в Гърция чрез по-доброто усвояване на европейските фондове - за целта Комисията одобри специална мярка, която намалява националното съфинансиране по проекти, които допринасят за икономическия растеж и създаването на работни места.

Четвъртият приоритет на предстоящата есен отново е засилването на финансовата регулация - тема, която фигурира в европейския дневен ред от самото начало на Голямата криза от 2008 година. Барозу съобщи, че през следващите месеци Комисията ще направи допълнителни предложения за завършване на реформата във финансовия сектор, сред които се предвижда надзор над пазарите на инструменти като дериватите, затягане на правилата за търговията с фирмени облигации от физически лица и за пазарна манипулация, както и представяне на рамка за подход към фалирали банки.

Председателят на ЕК отговори задочно и на призива на шефа на Международния валутен фонд г-жа Кристин Лагард за рекапитализиране на банките като заяви, че банките в Европа са значително по-добре капитализирани, отколкото са били преди шест месеца. Освен това, допълнителни мерки са предприети след стрес-тестовете през юли.

В навечерието на срещата на върха на Г20 в Кан в началото на ноември, Комисията ще излезе с дългоочакваното предложение за въвеждането на европейски данък върху финансовите транзакции, за да може темата да бъде подробно обсъдена на ниво Г20. За да подготви почвата за това обсъждане, Барозу заминава на обиколка в някои от страните-членки на Г20 като ще започне от Австралия. След това той ще посети Нова Зеландия и Сингапур.

ЕС и САЩ като цяло приемат въвеждането на такъв данък, но само при условие, че той бъде въведен от всички големи икономики, които имат солидни финансови пазари, за да се избегне отлив от страните, където такъв данък вече е въведен. За Европейския съюз този данък е от съществено значение, тъй като Комисията предвижда да го използва за финансиране на общия бюджет на общността поради невъзможността той да бъде увеличен за сметка на националните бюджети, голяма част от които са в режим на съкращения.

Барозу завърши видеообръщението си като заяви, че предизвикателствата пред съюза са наистина големи. Той повтори казаното и във вторник по повод откриването на алея в чест на полското движение "Солидарност" и на агора на името на първия председател на Европарламента, г-жа Симон Вейл, че взаимозависимостта в ЕС е твърде голяма. Тя обаче не е слабост, а просто факт.

И все пак, нужно е правителство на еврозоната

На фона на така изложените приоритети, които ще доминират европейския дневен ред до края на годината, продължава бликането на идеи за това как да се преодолее дълговата криза в еврозоната. Томас Пали, съдружник по програмата за икономически растеж в New America Foundation, предлага доста интересна идея, публикувана в The Financial Times. Неговата идея сама по себе си не е нова, но е доста по-конкретна, а именно - създаването на министерство на финансите или, както той го нарича Европейска институция за публични финанси (ЕИПФ). Идеята за създаването на европейско министерство на финансите беше лансирана от председателя на ЕЦБ Жан-Клод Трише в началото на юни в Германия и беше одобрена от временната кризисна комисия в Европарламента.

Институцията, която предлага Томас Пали трябва да бъде управлявана от страните-членки на еврозоната, като разпределението на гласовете в нея е интересната част от предложението - на база per capita (на глава от населението). Г-н Пали не обяснява какво точно има предвид с избора на този индикатор, но вероятно става дума за това всяка страна да е равна на един глас.

Институцията, продължава още авторът, ще издава облигации, които ЕЦБ ще купува и продава чрез стандартни операции на открити пазари. Тези облигации ще бъдат гарантирани колективно от страните и ще покриват лихвите на институцията на база глава от населението. ЕИПФ ще издава и годишни нови облигации, чиято цел ще бъде финансирането на правителствени бюджетни дефицити. Количеството на облигациите ще бъде демократично решавано от управителния съвет на институцията, като авторът допуска, че ще се действа на базата на инструкции от националните правителства. Новите облигации ще бъдат депозирани при правителствата, които ще могат да ги харчат както преценят.

Според Томас Пали, предложението му ще отговори на желанията на всички, тъй като ЕИПФ никога няма да харчи самостоятелно пари - харчовете ще бъдат определяни от правителствата. Освен това, ще се даде възможност на централната банка да подпомага финансирането на бюджетите по подобие на това, което правят националните централни банки. И трето, смята още той, еврозоната ще си има демократичен финансов съюз, но без фискален трансферен съюз, каквото е най-голямото опасение в момента.

Реформа на икономическото управление на ЕС, както euinside подробно писа, не е фокусирана върху изграждането на нови институции с изключение на временния спасителен фонд на еврозоната и на Европейския механизъм за стабилност, който е постоянния фонд, чието действие ще започне от средата на 2013 година. Това, върху което се акцентира с предложенията за промени е реформа на Пакта за стабилност и растеж, допълване на процедурата за свръхдефицит с включване и на свръхзадлъжнялостта. Внимание ще се обръща и на прекомерните дисбаланси като се предвиждат и по-строги санкции.

В момента пакетът от 6 предложения е блокиран в спорове между Съвета и Европарламента за предлаганото гласуване с обърнато квалифицирано мнозинство. Това означава, че при наличие на необходимост Комисията ще налага санкции, които може да бъдат отменяни, само при осигуряването на квалифицирано мнозинство в Съвета. На ниво ЕС се обсъжда все по-усилено и предложението за въвеждане на еврооблигации. Все още обаче няма съгласие по темата.

Дълговата криза в еврозоната