English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Миналото като решение за настоящето

публикувано на , , София

Интересно събитие се състоя днес в Брюксел. Събитие, което имаше много лица. От една страна това беше денят на Полша, но после се превърна в денят на солидарността, а накрая беше денят на Европа. Какво стана всъщност? На широкия площад между сградите на Европейския парламент в белгийската столица беше открита алея на името на полското движение "Солидарност" от 1981-ва година и агора на името на Симон Вейл, първият председател на Европейския парламент, оцеляла от концентрационните лагери по време на Втората световна война. Събитието постоянно се раздвояваше между "Солидарност" и Симон Вейл, за да стигне накрая до общото заключение - Европа повече от всякога се нуждае от солидарност и от хора като Симон Вейл, за да излезе от кризата, която не просто застрашава еврото като такова, а самия европейски проект.

Защо "Солидарност"?

През 1980-та година в полската корабостроителница в Гданск електричарят Лех Валенса създава профсъюза "Солидарност", чиято основна цел е да се пребори с мирни средства за свобода и права. Извън всякакво съмнение е, че именно този профсъюз допринесе до голяма степен за разрушаването на Желязната завеса. Нещо, което беше споменато от много от говорителите днес. Най-голяма заслуга за постижението на "Солидарност" обаче имат много от неговите лидери, които поведоха Полша и след премахването на Желязната завеса и все още са активни в полската политика.

Солидарност за Европа

Донякъде плашещо беше, че почти всички говорители, след като отдадяха дължимото на г-жа Вейл и на полското движение за свобода от комунистическия хомот на Съветския съюз, се връщаха към изпитанията, пред които е изправен в момента Еврпейският съюз, което създаде усещането, че мащабът на тези проблеми е съизмерим с онези отминали събития. "Нашият континент получи урок по демократична вяра. Урок, който дойде от Полша", каза бившият белгийски премиер Ив Льотерм като продължи, че Симон Вейл е демонстрирала кураж, оцелявайки като младо момиче от ужасите на войната, да отстоява европейските ценности. "Свободата и демокрацията никога не се дават. Те трябва да бъдат отстоявани", заключи г-н Льотерм.

"Днес в Европа търсим източници на сила, стремим се да намерим добра енергия и независимо къде се намираме, къде живеем, какъв език говорим, ние чувстваме в сърцата си, че истинският източник на сила е истинската основа, на която е изградена Европа, за да ни защитава в бъдеще. 'Солидарност' беше изключително важен урок, урок, който трябва да бъде научен. [...] Солидарността означава, че един ден някой е решил да помогне на друг, който е беззащитен, по-слаб - един за всички, всички за един. Това е моето желание към всички Вас днес - да се върнем към източника на солидарността", бяха думите на полския премиер Доналд Туск.

Самата Симон Вейл започна с думите, че мирът не се дава даром. "Европа се придвижи напред, но ето ни днес с една Европа отново изправена пред ново предизвикателство, особено в контекста на паричната криза, застрашаваща всички пазарни икономики. С евро под риск целият европейски проект е в опасност. Много страни-членки са свръхзадлъжнели и се борят с безработицата. Нуждаем се повече от всякога от монетарния федерализъм, който еврото представлява", каза г-жа Вейл, загърната в светлосин шал.

В подобен дух бяха и думите на френския министър на европейските въпроси Жан Лионети, който припомни, че агората е творение на Гърция и е мястото, където хората се събират, за да общуват и да си споделят проблемите. Французойката Симон Вейл е символ на Европа. Символ, който след страданието прощава, помирява и изгражда отново, събира хората, разделени от миналото, каза г-н Лионети.

Именно Гърция беше тази, която постави под въпрос солидарността и в какво се изразява тя. Именно нейните проблеми и практически фалит, изправили на ръба на пропастта цялата еврозона, принудиха много хора в Европа да си задават въпроса заслужава ли си солидарност на всяка цена? "Свободата не може да съществува без солидарност. Европа не може да съществува без солидарност", даде задочен отговор председателят на Европейския парламент, полякът Йежи Бузек.

Бившият холандски премиер Вим Кок говори точно за това - че хората се нуждаят от европейски отговори на европейските предизвикателства. Грижите на хората може лесно да прераснат в скептицизъм, протекционизъм, ксенофобия. "Нека тази церемония да вдъхнови европейските и националните лидери да положат съвместни усилия за възвръщане на доверието на гражданите да действат и да бъдат заедно".

И сякаш пръв взел си бележка, председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу отправи изключително силно послание. "Тук в Европа сме имали абсолютното зло - расизма, семитизма, тоталитаризма. И е важно да помним миналото. Когато виждаме популизма, трябва непременно да си спомним, че историята на Европа не винаги е била светла. Важно е да помним, за да може да не се повтори отново. Европа е създала най-лошото в миналото, но Европа е автор и на най-хубавото - проектът на Европейския съюз, базиран на свободата и солидарността".

От посланията на всички говорители - бивши и настоящи премиери, председатели на Европейския парламент - лъхаше осъзнаване, че не може и не трябва да загърбваме миналото, дори и с оправданието, че в момента сме ангажирани с друго. Защото това минало може да се окаже решение за настоящето. Както каза председателят Бузек - "не съм си представял преди 31 години, че ще откривам такава церемония тук в Брюксел". Поляците със сигурност могат да се гордеят в този ден, че са дали урок на Европа и сега, под тяхното председателство на Европейския съюз са готови да приложат всичкия си опит, за да помогнат на Европа да си припомни този урок и да се съвземе.

Важно е обаче всички да разберем какво означава солидарността преди да протегнем ръце към нея. Солидарността означава и отговорност. Или, както каза председателят на полския Сенат, Богдан Борузевич, "ние разбираме истинската стойност на свободата. Разбираме колко е трудно понякога да трябва да се бориш за свободата и да осъзнаеш, че понякога, ако искаш свобода, трябва да платиш цената. Понякога цената е животът ти". В настоящата криза не става дума за плащане с живота, а за доста по-малко на фона на саможертвите, донесли ни благоденствие, просперитет и мир в продължение на десетилетия. Това, което се изисква днес е да свием малко разходите си и да поработим повече, за да може нашите деца и внуци да не страдат и да не ознаменуват дни на избавление от поколението на благоденстващите.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.