English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Готви се Виенски сценарий за Гърция

Published on , , София

Дълговата криза в Гърция беше тема на срещата на евродепутатите от икономическата комисия в Европейския парламент с еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен и председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Дебатите обаче, не се фокусираха само върху Гърция, а засегнаха няколко болни теми на европейската интеграция - за диалога между институциите и гражданите, за спора между европейските институции и страните-членки, от една страна и противоречията между самите страни- членки, от друга, за противопоставянето между европейското и националното, провокирано от популистите.

Самите изказвания на евродепутатите ясно демонстрираха всички тези тенденции. Въпреки че еврокомисарят Оли Рен запази финландската си сдържаност и самообладание, председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер видимо се ядоса на някои от въпросите.

По отношение на Гърция и двамата споделиха, че тъй като в момента се водят тежки преговори, е необходима „словесна дисциплина” и няма да влизат в подробности за бъдещото споразумение. Оли Рен определи ситуацията като „много сериозна” и подчерта, че преговорите трябва да приключат до 20 юни, защото в противен случай „Гърция няма да е способна да изпълни финансовите си задължения”.

Стана ясно, че макар тотално преструктуриране на гръцкия дълг да е изключено, се обмисля вариант за замяна на гръцки дълг (roll over). „Работим по инициатива, подобна на Виенската, така че банките и финансовите институции да продължат да поддържат експозициите си към Гърция и в този контекст проучваме възможността за доброволно разсрочване или „репрофилиране” на гръцкия дълг, при условие че това няма да създаде кредитно събитие”, обясни еврокомисарят Оли Рен. Преди две години, заради опасност от банков фалит в Източна Европа, по инициатива на Виена западноевропейски банки прехвърлиха заемите си към източните си еквиваленти, припомня EUobserver.

Жан-Клод Юнкер добави, че Европейската централна банка (ЕЦБ) работи по формула, която „няма да доведе до негативна оценка от агенциите за кредитен рейтинг и няма да означава, че страната се разглежда като фалирала”. Макар все още нищо конкретно да не е решено (или поне обявено), има ясни знаци, че каквито и мерки да бъдат приложени, ще се търси и участието и на частните инвеститори.

И двамата, обаче, подчертаха отново нуждата от политически консенсус в Гърция, по подобие на постигнатия в Ирландия и Португалия. „Никога няма да постигнем това, от което се нуждаем, без консенсус”, каза г-н Юнкер. „Ако е възможно в Ирландия и Португалия, защо да не е възможно в Гърция”, допълни го еврокомисарят Оли Рен, който първи призова в прав текст гръцките партии да постигнат съгласие по приоритетите на икономическата програма. Гръцкият евродепутат от групата на Европейската обединена левица Николаос Чунтис буквално вбеси Юнкер с въпроса къде в договора за ЕС пише, че еврокомисар има право да контролира процесите в страна-членка.

Комисарят просто си върши работата, отсече Юнкер. „В края на краищата, вие трябва да сте загрижени за вашия имидж навън. Гръцкият народ ми е много симпатичен, но вие не може да очаквате други хора да помагат, други хора да показват солидарност, ако вие не можете да се оправите помежду си. Не става дума за партийна политика. Става дума за Гърция”.

На фона на това откровено изказване съвсем достоверно прозвуча признанието на Жан-Клод Юнкер, че получава много имейли от Гърция, „включително със смъртни заплахи”. Той обаче много ясно разграничи критиките си към политиците от отношението си към гръцкия народ и подчерта, че евентуалното напускане на еврозоната от страна на Гърция би било „престъпление срещу гръцкия народ”. Такава опция, обаче, не е обсъждана, за пореден път изтъкна председателят на Еврогрупата.

Австрийският независим депутат Ханс-Петер Мартин попита доколко е заплашена ЕЦБ заради големите си експозиции към суверенен дълг и коментира, че банката едва ли е щяла да отпусне толкова заеми, ако беше напълно независима. Темата е широко обсъждана в медиите, особено в Германия, заради подозренията че ЕЦБ държи огромно количество правителствени облигации със съмнителна стойност и гаранции. В отговор Жан-Клод Юнкер подчерта, че решението на ЕЦБ да изкупува правителствени облигации е взето от самата банка и не е в отговор на политически натиск. Банката стартира операциите по изкупуване на държавни ценни книжа през май миналата година, когато ЕС задейства спасителния механизъм за Гърция.

Дискусията, обаче, излезе от казуса Гърция, провокирана от речта на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише в Аахен. И евродепутатите, и техните гости неколкократно цитираха някои от констатациите на г-н Трише, особено визията му за бъдещите общностни институции и в частност- европейско министерство на финансите. В речта си той обясни, че няма предвид класическа европейска институция с огромен федерален бюджет, а по-скоро орган, който да може да налага вето на определени национални икономически решения- най-вече свързани с големи разходи и с конкурентоспособността.

Не съм сигурен, че европейците са преизпълнени с ентусиазъм от идеята на Трише, сподели Жан-Клод Юнкер. “Всъщност, аз я подкрепям, но тя няма да проработи”. В изказванията много силно беше застъпен и друг момент от речта на Трише - за националния суверенитет и нуждата от преосмислянето му. „Взаимозависимостта означава, че страните de facto нямат пълна вътрешна власт. Те могат да преживеят кризи, причинени изцяло от ненадежните икономически политики на другите”, каза президентът на ЕЦБ.

"Държавите мислят, че са независими, но не са, защото така са решили”, подчерта депутатът от АЛДЕ Силви Гулар (Франция). „Просто е - имаме 17 държави и една валута и трябва да изберем едното. В бъдеще трябва да изберем единната валута.” Тя призна, че се страхува от някакъв вид европейски супер-министър на финансите, но подчерта нуждата от засилен диалог по икономическото управление. И повтори искането на депутатите националните финансови министри да бъдат изслушвани в Европейския парламент.

Това искане е един от спорните моменти в преговорите между Парламента и Съвета по законодателния пакет за засиленото икономическо управление. Тази седмица се провежда маратон от срещи, с цел да се преодолеят основните различия, за да може пакетът да бъде приет до края на юни, както е планирано.

В отговор на емоционалното изказване на г-жа Гулар, Жан-Клод Юнкер отговори кратко: "Ще ви разочаровам, но съм съгласен с Вас”. А Оли Рен бързо го парира: „Може ли да го приемем като позиция на Съвета?” Председателят на Еврогрупата коментира, че 17-те страни (от еврозоната) не са разбрали напълно какво означава да принадлежиш към паричен съюз. „Националните икономики вече не съществуват, а хората се държат сякаш те още съществуват”, каза Юнкер.

Той критикува националните лидери, които се прибират след Европейски съвет и заявяват пред родната публика „Аз спечелих”. Това създава впечатлението, че Съветът е боксов мач, където трябва да нокаутираш другите, коментира председателят на Еврогрупата и премиер на Люксембург.

На ринга тази седмица, обаче, излизат Парламентът и Съветът. Евродепутатите и страните-членки трябва да постигнат съгласие по пакета за икономическото управление, за да може законодателството да бъде прието в срок. И тъй като в тази ситуация никой не може да спечели, нокаутирайки другия, добре е и двете страни да имат предвид съдбата на други важни законопроекти - за финансовата регулация или за Европейската дипломатическа служба, които бяха забавени твърде дълго, заради споровете между Парламента и Съвета.

comments
Николай
9 юни 2011 09:47
Май много малкка част от ЕС разбира, че членството е не само права за отстояване но и задължения, които за спазване. Или просто не им "отърва", което пък е "работа" на общността. 
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required